Твърде много окови за правото на вяра

Два века след френската и американската революция и 20 години след падането на съветския комунизъм, свободата на съзнанието може би отново дава заден ход. Универсалната Декларация за човешките права, един от най-великите морални документи на 20-и век, не може да бъде по-ясна. В нея се казва, че „всеки има правото на свобода на мисълта, съзнанието и религията“, включително правото да смени религията си и да „изповядва религията си чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали“.

Бащите основатели на Америка, макар че са живели в свят, където повечето хора са смятани за теисти и християни, са използвали по-изтънчена проза, за да затвърдят вярата си в свободата. Като се има предвид, че Бог е надарил човешкия разум със свобода, казва Томас Джеферсън, „всички опити да й се повлияе с временни наказания или товари или с гражданско лишаване от права, изглежда само пораждат навици на лицемерие и подлост“.

Така че е тъжно да се установи, че според повечето хора, които проучват темата, каузата за религиозните свободи „боксува“ в най-добрия случай и „дава заден ход“ в най-лошия. Две десетилетия минаха от падането на повечето режими, в които атеизмът бе държавна политика, а религията съществуваше, само защото бе търпяна. През това време либералната демокрация отбеляза напредък. Политическите и религиозните свободи обаче не винаги вървят заедно.

Доклад на Форума Пю за религията и обществения живот, публикуван тази седмица, установи, че близо 70 на сто от близо 6,8-те милиарда хора в света живеят в страни с „големи ограничения“ върху религията. Това се отнася както за официални ограничения върху вероизповеданията, така и за враждебността, която вярващите понасят от страна на свои съграждани.

Както отбелязва основателно, изследователската група, базирана в Колумбийския окръг Вашингтон, двете форми на потисничество понякога вървят ръка за ръка, а понякога са напълно отделни една от друга. Например Саудитска Арабия, Пакистан и Иран са страни, в които религиозните малцинства се сблъскват и с двата вида преследване. Във Виетнам и Китай към религиозните общности не се отнасят твърде зле, но те са ограничени от държавата, а в Нигерия и Бангладеш вярващите с по-голяма вероятност може да пострадат от съгражданите си, отколкото от правителството.

Докладът напомня за парадоксалните отношения в много части на света между мажоритарната демокрация и личната свобода. Например авторитарните управници в Сирия се разправят грубо с всяко политическо недоволство, но е по-лесно да бъдеш християнин там, отколкото в много съседни страни. Ако демократични избори в Сирия издигнат ислямистите на власт, животът на сирийските християни със сигурност ще се влоши.

Има още няколко близкоизточни страни, в които светската диктатура гарантира на малцинствата защита. Междувременно налагането в Индия на „закони против смяна на религията“, което прави труден отказът от индуизма, определено е начин да се спечелят избори в някои щати, но не говори добре за качеството на индийската демокрация.

След проучване на 198 страни и самоуправляеми територии Пю установява, че в 75 от тях има ограничения, наложени от местните или националните власти върху усилията да се убедят хора да сменят вероизповеданието си. В 178 страни вероизповеданията трябва да бъдат регистрирани от властите, а в 117 държави това задължение създава проблеми за някои религии.

В САЩ има две ведомства с мандат да наблюдават религиозните свободи по света: Държавният департамент и Комисията по международни религиозни свободи, която често възприема по-строга позиция. И двете ведомства докладват, че все повече страни само на думи признават религиозните свободи, които на практика биват систематично подкопавани, често от съдилища и местни служители. По света „има напредък на теория и спънки на практика“, каза заместник-председателят на комисията Елизабет Продрому.

Някои страни не спазват религиозните свободи дори на теория – в Саудитска Арабия например за публични молитви на немюсюлмани не може да става въпрос. Кралството е една от осемте страни от списъка на Държавния департамент със „страни, предизвикващи особено безпокойство“ по отношение на религиозните свободи – категория, която обикновено върви заедно с някаква наказателна мярка. Въпреки това американските правителства едно след друго оставят на мира саудитците, като прилагат изключение от правилото по причини, свързани с националната сигурност. Комисията се надява администрацията на Обама да бъде по-твърда.

И двете американски ведомства обаче осъждат едно развитие, което отвращава последователите на учението за свободната воля, а именно предстоящото одобрение от Общото събрание на ООН на резолюция относно „поругаването на религията“. Резолюцията изглежда подкрепя идеята, че свободата на изразяване може да бъде ограничена от закон заради „специалните задължения и отговорности“, които са характерни за свободната реч в деликатни сфери като религията. Резолюцията бе по предложение на 57-членната Организация Ислямска конференция.

Ако някой регион може да изработи нов начин на съжителство между хора от различни вероизповедания, то това трябва да е Европа.Там мюсюлманските имигранти играят активна и предимно конструктивна роля в политиката на няколко големи демокрации, а мнозина твърдят, че предпочитат либералния дух на страните, които са ги приели, отколкото авторитарните си родни страни.

За съжаление Институтът „Отворено общество“, основан от финансиста и филантроп Джордж Сорос, съобщи няколко доста противоречиви новини по темата тази седмица. След като интервюирал мюсюлмани в 11 европейски града, институтът установил, че големите мнозинства искат да бъдат включени в местната политика и нямат никакво желание да се изолират от обществото. Те обаче се чувстват необичани. Близо 70 на сто от анкетираните казват, че са изправени пред повече религиозна дискриминация днес в сравнение с преди пет години.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.