10 предизвикателства за Европа през 2010 г.

Икономическите и политическите проблеми на Украйна, множество избори, призракът на гражданското неподчинение, влиянието на спада на цените на петрола върху икономиката на Русия и двата приковаващи вниманието съдебни процеси в Турция – всичко това може да нанесе удар на нововъзникващите европейски пазари през идната 2010 г.

Украйна – избори, спасителен план за икономиката и природен газ

Украйна, чиято икономика пострада най-тежко на европейския континент от глобалната икономическа криза, навлиза в Новата година, избягвайки все пак риска да се окаже в пълна невъзможност да обслужва плащанията си по дълговите си облигации. Въпреки това Украйна преживява политическа парализа в навечерието на президентските избори, насрочени за 17 януари.

Тази криза вече блокира приемането на бюджета и разпределянето на средствата, предоставени от Международния валутен фонд за спасяване на украинската икономика. Държавните фирми не устояха на кризата, а един глобален фалит на Украйна би могъл да предизвика още по-голяма бъркотия на глобалните пазари.

Допитванията до общественото мнение прогнозират, че настоящият президент Виктор Юшченко ще претърпи на изборите тежка загуба или от настоящия премиер Юлия Тимошенко, или от съперника си Виктор Янукович. Инвеститорите смятат, че независимо кой от двамата ще спечели вота, то това ще помогне на Украйна да се върне отново към стабилността.
Тимошенко твърди, че бюджетът за 2010 г. вероятно ще бъде приет от парламента след президентските избори. Но някои анализатори смятат, че ако Янукович спечели вота, той ще насрочи предсрочни парламентарни избори и така на практика ще удължи периода на нестабилност в страната до септември.

Ето защо във връзка с Украйна трябва внимателно да се следят няколко неща:
– Как страната ще изплаща дълговете си, както държавния, така и тези на държавните компании?
– Какво прогнозират допитванията до общественото мнение в навечерието на изборите. Най-новите сондажи показват, че Янукович има преднина, но една трета от избирателите все още не са решили за кого ще гласуват.
– Всеки признак от страна на МВФ, че ще деблокира транша от 3,8 милиарда долара в помощ на украинската икономика. Украйна твърди, че очаква тези пари до края на годината.
– Всяко подновяване на спора между Киев и Москва за цените на природния газ, въпреки че и двете страни засега уверяват, че подобно нещо е малко вероятно да се случи.
– Кредитния рейтинг на Украйна и разходите, които ще направи на пазара на суапови сделки за осигуряване срещу кредитен риск. Сега Украйна е на второ място като най-рискова във финансово отношение страна сред Венецуела.

Избори и реформи в Източна Европа

Подобно на Украйна, избори през 2010 г. ще има и в Унгария, Чехия, Словакия, Полша и Латвия. Това превръща политическата обстановка в тези страни в ключова тема на разговорите между инвеститорите, в момент, когато те се опитват да направят разграничение между различните нововъзникващи пазари. Изборите в Унгария и в Латвия, по-специално, имат потенциал да дестабилизират процеса на вземане на политически решения в тези две страни и да застрашат сделките им с МВФ. Румъния пък си остава в положението на политическа нестабилност след президентските избори.

Множество централноевропейски икономики трябва бързо да извършат структурни реформи, за да не подкопаят икономическия си растеж или да не се окажат в положението на Гърция, която попадна в капана на всевъзможни дългове, които не може да погаси. А ако на тези избори спечелят партии, проповядващи популистки убеждения, то това би имало негативен ефект върху пазарите. Във връзка с всички тези страни вниманието трябва да бъде насочено върху следните процеси:

– Дали унгарската опозиционна десноцентристка партия ФИДЕС, сочена в социологическите допитвания за победител на парламентарните избори през април или май, ще предоговори условията на споразумението на Будапеща с МВФ и дали ще пренапише бюджета?
– Дали полският премиер Доналд Туск ще се кандидатира на полските президентски избори през есента на 2010? Инвеститорите вероятно ще са доволни, ако той успее да замени на президентския пост настоящия полски президент Лех Качински.
– Дали управляващата коалиция в Латвия ще се провали на парламентарните избори през октомври? Подобно нещо може да предизвика и провал на споразумението, сключено между Латвия и МВФ, което пък би могло да доведе до спад в обменния курс на местната валута. Това пък ще породи още по-дълбока криза в страната.

Социални бунтове и ксенофобия

Много анализатори прогнозират повишаване на случаите на социални бунтове и на ксенофобски атаки като следствие от увеличаващата се безработица и икономическите затруднения, предизвикани от глобалната финансова криза. Досега обаче действителността се оказа по-малко сурова от прогнозираното. Бунтовете от началото на 2009 г., разпрострели се от Владивосток до Рейкявик, утихнаха постепенно през втората половина на 2009 г., но все пак бяха сред причините, довели до падането на правителствата в Исландия и в Латвия.

Вестниците също бяха склонни да свържат всяко по-очевидно покачване на броя на нападенията срещу чужденци с кризата, но Агенцията за основните човешки права на ЕС обяви, че нейните данни не потвърждават, че зачестилите инциденти са пряко свързани с кризата. Въпреки това тази европейска служба изрази безпокойство от нарасналия брой нападения срещу ромското малцинство в Унгария, както и срещу повишаване на активността на крайнодясната унгарска партия Йоббик. Във връзка със социалното напрежение и ксенофобията трябва да се следи внимателно:

– Дали населението на най-засегнатите от кризата страни, главно тези от Балтийския регион, продължава да си стои у дома в тотална апатия или ще се вдигне на бунт?
– Как ще се справи партията Йоббик на парламентарните избори в Унгария? Някои анализатори намекват, че ако тази формация постигне прекалено убедителна победа на изборите, това може да отблъсне чуждестранните инвеститори.

Русия – или всичко за цените на петрола

Русия, която сега е най-големият производител на петрол и на природен газ в света, зависи до голяма степен от постъпленията от доставки на енергоносители за чужбина. Така че спад в цените в този сектор вероятно ще принуди Русия да разпродава на ниски цени облигации и акции и ще подкопае възможностите за възстановяване на страната след най-голямото свиване на нейния БВП от 1994 г. досега. Очаква се растежът на руската икономика до края на 2009 г. да се свие с 8,5 процента. Такъв продължителен рязък спад може да подкопае и доверието на обществото в премиера Владимир Путин, когото все още много от руснаците смятат за върховен лидер.

Путин, който като президент, бе начело на руския икономически взрив, усетен от цяло едно поколение, обеща завръщане към положителен икономическия растеж през 2010 г. Но резкият спад в цените на петрола ще ограничи способността на Кремъл да налива пари в датиращите от епохата на СССР руски предприятия – стъпка, която досега предотвратяваше съкращаването на десетки хиляди работни места. Във връзка с Русия вниманието трябва да бъде насочено върху следното:

– Покачването в краткосрочен план на цените на петрола ще привлече инвестиции и в руските ценни книжа бързо ще се влеят малко чужди капитали, което ще намали нуждата от сключването на заем отвън и ще ускори повече от очакваното процеса на излизане на Русия от рецесията. Това пък ще привлече нови инвестиции в сектора на добива на петрол и на природен газ.
– Продажбата от страна на Русия на еврооблигации на стойност 18 милиарда долара, което ще бъде първото по-значимо държавно обезпечаване за Русия от едно десетилетие насам. Русия би трябвало да има малки проблеми с тази продажба, но официални представители признават, че взимането на големи заеми отвън е само краткосрочно решение на проблема с бюджетния дефицит.
– Популярността на Путин. Допитвания до общественото мнение показват спад в популярността както на Путин, така и на президента Дмитрий Медведев през последните месеци. И двамата намекнаха, че могат да участват в битката за президентския пост през 2012 г.

Предизборни рискове за Турция, ключови съдебни дела

Кандидатката за европейско членство Турция навлиза в доста сложен период през 2010 г. – в момент, когато правителството на ислямистката Партия на справедливостта и развитието се стреми към победа на изборите през следващата година. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган стана свидетел как популярността му спадна заради високата безработица и заради съпротивата, която срещна инициативата му да предостави повече права на кюрдите.

Според някои анализатори Партията на справедливостта и на развитието може би ще бъде изкушена да се откаже от обичайната си предпазливост в бюджетната сфера, за да спечели повече гладове на парламентарния вот. Съдебният процес срещу предполагаемите заговорници от така наречената група Ергенекон може да внесе напрежение в отношенията между армията, която има светски характер, и правителството, чиито позиции се коренят в политическия ислям.

Данъчният спор, в който се оказа замесена най-голямата турска медийна група Доган, пък е смятан от някои като тест за медийната свобода в Турция. Във връзка с обстановката в Турция вниманието трябва да бъде насочено върху следното:

– Ще сключи ли правителството ново стендбай споразумение с МВФ за отпускане на кредит? Провал в тази насока може да накара правителството бързо да развърже кесията си.
– Дали в делото Ергенекон ще се окажат замесени и висши военни, което ще повиши драстично неговите политически последици?
– Дали скандалът с групата Доган заради предполагаеми неплатени данъци в размер на 3,3 милиарда долара, няма да се окаже политически мотивирано преследване на вещици? ЕС твърди, че принуждаването на една медийна компания да спре работа ще повлияе зле върху доверието в демократичните процеси на Турция.
– Кой ще спечели президентските избори в турската част на Кипър? Привържениците на твърдата политика там, които спечелиха парламентарните избори през април, се очертават и сега като победители. Ако подобно нещо се случи, това може да се превърне в пречка пред разговорите за обединението на Кипър, което пък ще бъде още един препъникамък пред европейското членство на Турция.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.