Раждането на „Аватар“ + видео

Аватар излиза на екран
Дългоочакваният филм на режисьора Джеймс Камерън („Титаник“), предлагащ невиждано триизмерно зрелище, съчетание на анимация и игрално кино с революционна технология, се появи по кината на 18 декември. Снимка: Александра филмс

През 1977 г. 22-годишният шофьор на камион на име Джеймс Камерън отишъл да гледа „Междузвездни войни“ с приятел. Приятелят му се наслаждавал на филма, а Камерън излязъл от киното готов да удари нещо. Той е отпаднал от колежа и прекарва дните си като доставя училищни обеди в Ориндж Каунти, Южна Калифорния. Но в свободното си време рисува малки модели и пише научна фантастика – истории, случващи се в далечни галактики. Сега той е изправен пред разочароващата реалност: мечтал е за точно такъв свят, на който току-що Лукас е дал живот. „Междузвездни войни“ е филмът, който той е трябвало да направи.

Това го ядосва толкова, че той купува евтино оборудване за киноснимки и започва да се опитва да разбере как Лукас го е направил. Вбесява съпругата си като инсталира в хола ослепително ярко осветление и камера на релси, за да се упражнява в снимки в движение. Рови се по цели дни в библиотеката на Университета на Южна Калифорния, чете всичко, което може да се открие, за специалните ефекти. Станал е, по собствените му думи, „напълно обсебен“.

Бързо разбира, че ще има нужда от пари, така че убеждава група местни зъболекари да инвестират 20 000 в това, което нарича своя версия на „Междузвездни войни“. Със свой приятел написва сценарий, озаглавен „Ксеногенезис“ и използва парите, за да снима 12-минутен откъс, покадрови снимки на схватка между извънземен робот и жена, която управлява масивен екзоскелет. (Бойците са модели, които Камерън е сглобил грижливо.) Планът е да се използва клипчето, за да бъде убедено някое студио да подкрепи пълнометражен филм. Но след като обикаля целия Холивуд в продължение на месеци, Камерън се връща с празни ръце и временно отлага намеренията си да надмине Лукас.

Усилията все пак довеждат до нещо полезно: получава работа при краля на филмите от категория Б Роджър Корман. Нает е да направи миниатюрни космически кораби за филма „Битка отвъд звездите“. Камерън успява да стане един специалистите по визуални ефекти на Корман. През 1981 г. той се добира и до режисьорския стол на долнопробния филм на ужасите „Пирани II“. Една нощ след монтажа на „Пирани II“ Камерън си ляга да спи с висока температура и сънува робот, който си проправя път към трепереща от страх жена. Сцената се запечатва в паметта му. След година Камерън го използват като основа за сценария за киборг убиец, върнат в миналото, за да убие майката на бъдещия бунтовнически лидер.

Този път не се нуждае от никакви зъболекари. Историята е толкова завладяваща, че успява да убеди една малка продуцентска фирма да го остави да режисира филма. Когато излиза през 1984 г., „Терминатор“ превръща Арнолд Шварценегер в огромна звезда, а Джеймс Камерън, бивш шофьор на камион, изведнъж става водещ режисьор. През следващите 10 години Камерън снима поредица изключителни филми като „Пришълци“, „Бездната“, „Терминатор 2: Съдният ден“, както и „Истински лъжи“. Те донасят 1,1 милиарда щатски долара приходи в световен мащаб и дават на Камерън авторитета, който му е необходим, за да се върне към мечтата си за междузвезден епос.


Така през 1995 г. той написва 82-страничен сценарий за виртуалните приключения на парализиран войник на далечна планета след като Земята се е превърнала в мрачна пустош. Чуждият свят, наречен Пандора, е населен от нави, свирепи 3-метрови сини хуманоиди с котешки лица и опашки на влечуги. Атмосферата на Пандора е толкова токсична за хората, че учените отглеждат генно модифицираните нави, т. нар. аватари, които могат да бъдат свързани със съзнанието на човека, което позволява пълен дистанционен контрол над тялото на създанието. Камерън смята, че този проект – озаглавен „Аватар“ – може да стане следващия му касов хит. След като завърши малкия приключенско-романтичен филм за кораб, който се блъска в айсберг.

„Титаник“, разбира се, успява да се превърне в най-касовия филм на всички времена. Той печели 11 „Оскара“, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Камерън вече може да снима всеки филм, който поиска. И какво прави той?

Той изчезва.

Камерън няма да снима друг филм в Холивуд в продължение на 12 години. Той прави няколко подводни документални филма и продуцира някои други, но като цяло остава извън полезрението на обществеността. През повечето от това време той рядко споменава „Аватар“ и не споделя почти нищо за режисьорските си планове.

Но сега, най-накрая, той се завръща. На 18 декември „Аватар“ излезе по кината. Този път Камерън, който навърши 55 през тази година, не е трябвало да строи половин презокеански лайнер на мексиканския бряг, както за „Титаник“, така че защо на един от най-могъщите мъже в Холивуд му отне толкова време да представи нов филм? Отчасти отговорът е, че не е лесно да се  надмине Джордж Лукас на негов терен. На Камерън му се налага да изобрети цял пакет от технологии за кинопроизводство, да накара кината в страната да заменят оборудването си и да измисли всеки детайл от един чужд свят. Но има и още нещо. За да разберем наистина защо на „Аватар“ му отнема толкова време, за да достигне до екрана, трябва да погледнем назад към създаването на „Титаник“.

„Когато снимахме Титаник, казва той, просто се опитвахме да разберем колко пари ще загубим.“ Наистина, след митичния успех в боксофиса е лесно да се забрави, че очакванията са били „Титаник“ да се окаже провал. Проектът надхвърля двойно първоначалния си бюджет от 100 милиона долара, което го  прави най-скъпия филм, сниман някога. Главният инвеститор, 20th Century Fox, натиска Камерън да съкрати разходите.

В знак на своя ангажимент, Камерън се съгласява да се откаже от цялото си възнаграждение за режисура и от всякакъв дял от печалбата на филма. Когато „Титаник“ пропуска датата за премиерата си 4 юли, се оказва, че проектът е в голяма беда. „Разбрах, че съм снимал сапунена опера за 200 милиона, в която всички умират. Какво, по дяволите, съм си мислел?“, споделя Камерън с приятел по това време. „Ще трябва да възстановявам кариерата си от нулата.“

Холивудското сп. „Вараяти“ го нарича „най-голямата авантюра в историята на киното“ и се пита дали „Фокс“ ще си върне поне разходите. „Всички предсказваха катастрофален провал“, казва Рей Санчини, бившият президент на продуцентската компания на Камерън.

И тогава, по чудо, „Титаник“ блъска айсберга и акостира в книгата на рекордите като събира 1,8 милиарда долара в световен мащаб. „От просяци станахме принцове, казва Санчини. Това беше главозамайващо преживяване за всички нас, но най-вече за Джим. Той беше емоционално и физически изчерпан.“

Все пак, Санчини очаква режисьорът да се оправи. Преди „Титаник“, Камерън е бил въодушевен от „Аватар“ – та това е космическият епос, за който той мечтае от 1977 г. насам. Но сега той не изглежда много заинтересован. Част от тази двойнственост произтича от срещата в „Диджитъл домейн“, компанията за визуални ефекти, основана от Камерън през 1993 година. Той представя концепцията си за „Аватар“ и обяснява, че главните герои са 3-метрови сини извънземни с тънки кръстове и могъщи крака и торсове. Те трябва да изглеждат съвсем реалистично и ефектът не може да бъде постигнат с протезиране. Извънземните ще трябва да бъдат компютърно генерирани. Но като се има предвид състоянието на техниката, неговият екип му казва, че това е невъзможно. Ще отнеме твърде много време и пари, както и немислимо количество изчислителна мощност.

„Ако се захванем с това, сме обречени, казва един от художниците. Това не може да бъде направено. Технологията не съществува.“ Камерън всъщност е облекчен. Не му се занимава с актьори и агенти, и „с всички холивудски глупости“. Нуждае се от почивка. За щастие, спохожда го неочакван късмет. Шефовете на „Фокс“ осъзнават, че е в техен интерес самообявилият се за цар на света да се чувства щастлив. Те решават да преразгледат неговия отказ от финансов дял в „Титаник“ и, в резултат на историческия поход към „Оскарите“, му написват чек за десет милиона долара. (По някои сведения Камерън в крайна сметка печели повече от 75 милиона долара от филма.) Той вече може да не работи до края на живота си.

„Получих шибаните си пари, казва Камерън. Беше време да си играя.“ Каква е представата на Джеймс Камерън за игра: гмуркане близо до невзривените дълбочинни бомби от епохата на Втората световна война в Микронезия. През лятото на 2000 г. той наема 25-метрова яхта и кани група хора да се гмуркат до флотилия от потънали японски бойни кораби. Той довежда Винсънт Пейс, специалист по подводни снимки, с когото са работили в „Титаник“ и „Бездната“. Пейс очаква да експериментират с видео с висока разделителна способност и донася цялото си оборудване, но скоро започва да подозира, че Камерън има нещо друго на ум.

Те разглеждат кадрите от гмуркането за деня, когато Камерън задава на Пейс един въпрос: „Какво ти трябва, за да се конструира „Светия Граал на камерите“, уред с висока дефиниция, който да дава на игралното кино и 2D, и 3D качество? Пейс не е сигурен – той не е експерт, но познава евтините червено-синя картонени очила за конвенционалното 3D кино. Те са пословично неудобни, а образите могат да предизвикат главоболие, ако проекторите не са калибрирани  перфектно. Камерън смята, трябва да има начин нещата да се направят по-добре. Това, за което наистина иска да  разговарят, е идеята му за следващо поколение камери: маневрени, цифрови, с висока разделителна способност, 3D.

Измислянето на такива камери няма да е лесно, но Камерън заявява, че е готов за пробив. Той споменава тайнствен дългосрочен проект за филм, който ще отведе зрителите на друга планета. Камерън иска да направи единствено филм, в който зрителите ще могат да се почувстват изцяло на планетата, в 3D. Тъй като не съществуват задоволителни 3D камери, ще трябва да конструира своя. Той е поканил Пейс на приключението в Тихия океан, за да попита подводния оператор дали иска да помогне. Целта му изглежда доста крайна, но все пак на Пейс му звучи интересно и се съгласява. „Джим имаше ясна цел при тази експедиция, казва Пейс. Беше забавно, но не подозирах в какво се забърквам.“

Два месеца по-късно Камерън изпраща на Пейс билет първа класа от Лос Анжелис до Токио за 17 000 долара и скоро те седят срещу на инженерите от отдела на „Сони“ за камери с висока дефиниция. Пейс е там, за да убедят „Сони“ да отдели обектива и сензора за изображения от процесора в професионалната HD камера на компанията. Така обемистият процесор ще може да се свързва с кабел с оптиката – вместо да се мъчи с традиционната 150-килограмова 3-D система, операторът ще може да борави с 15-килограмов оптичен блок с двоен обектив.

„Сони“ се съгласява да произвежда новия модел камери, а Пейс започва работа с прототипа. След три месеца той е регулирал така обективите, че операторът може да контролира точно 3D изображението. Смята, че ще започнат с прост тест с участието на един или двама актьори, но намеренията на Камерън са други. Той кара Пейс да инсталира оборудването в наетия изтребител P-51 от времето на Втората световна война, а след това го изпраща да се качи в Летящата крепост –  бомбардировач Б-17. Камерън сяда зад пилота на Р-51 и един път във въздуха, започва да снима, докато пилотът стреля с картечницата 50-и калибър с халосни патрони по Б-17 на Пейс. „За първи път научих какво разбира Джим под „изпитание“, казва Пейс.

Камерата се представя добре, дава точни 3D изображения, които няма да предизвикат главоболие при гледане на дълъг филм. Пейс смята, че Камерън ще започне направо с „Аватар“. Вместо това, режисьорът взема своята нова камера на 5000 м под водата при останките на „Титаник“, за да ги снима в 3-D. Камерън обяснява, че още не се е наситил на „приключения.“

Негов партньор в тези приключения е изследователят на дълбините Андрю Уайт. Храбър австралиец, който е проучвал  срутени подводни пещери, плувал е с големите бели акули, и е гледал в очите морските крокодили. Но дори и той има проблеми с настойчивостта на Камерън. Когато от източното крайбрежие към тяхното местоположение над „Титаник“ тръгва ураган, Уайт предлага да се оттеглят и да изчакат времето да се оправи. Камерън заявява, че това е добра възможност да „дръпнат за опашката“ урагана и да снимат впечатляващи кадри от буря. Руският капитан на кораба отменя нареждането на Камерън и, за голямо разочарование на режисьора, те се оттеглят.  „Той е упорито копеле, казва Уайт. Но това не е игра със смъртта, а просто неговата представа за забавление.“

Камерън не просто избягва да се захване с работа. Той иска да направи „Аватар“, но единствено в цифров формат 3D. За съжаление, веригите кинотеатри не приемат технологията. Тя ще струва по около 100 000 долара на киносалон и собствениците трябва да бъдат убедени, че ще се изплати. Те се нуждаят от висококачествени 3D филми, които могат да генерират достатъчно приходи, за да се оправдае преустройството.

Така Камерън решава да позволи на други режисьори да изпитат неговата система. Първи е Робърт Родригес, който снима „Деца шпиони 3D“ с новата камера. Филмът все още трябва да се гледа със старомодните червено-сини очила, но Камерън се надява, че той ще докаже търсенето на повече 3D филми и ще подтикне собствениците на кина да инвестират в ново поколение прожекционни системи. Пуснат през лятото на 2003 г., „Деца шпиони 3D“ събира 200 милиона долара в световен мащаб, но разпространителите остават въздържани към инвестирането в технологията.

Камерън решава да говори директно със собствениците на киносалони и се появява на годишния им конгрес през март 2005 година в Лас Вегас. Камерън разпалено обяснява на изложителите, че светът „навлиза в нова епоха на киното“. Когато емоционалният натиск не успява, той опитва нещо по-заплашително, като просто им казва, че тези, които не  се включват, ще съжаляват. Към края на годината само 79 кина в цялата страна могат да прожектират цифрови 3D филми. Но изложителите са схванали посланието – от 2005 до 2009 г., те добавят около 3000 салона, които са в състояние да показват цифрови 3D филми.

Липсата на 3D салони не е единственото, което възпира Камерън. Компаниите за специални ефекти все още се мъчат да създадат напълно фотореалистични анимационни герои. Това започва да се променя през 2002 г., когато WETA Digital на Питър Джаксън в Нова Зеландия представя Ам-гъл, един невероятно достоверен компютърно генериран герой, който се изправя срещу хобитите в трилогията „Властелинът на пръстените“. Камерън усеща, че най-накрая е дошло времето да се опита да изгради компютърно генериран свят, неразличим от реалността.

През пролетта на 2005 г., той се срещна с „Фокс“ и иска няколко милиона долара, за да докаже, че може да създаде тъкмо такъв свят. Изпълнителните режисьори изпитват първоначални опасения, не всички от които са от техническо естество. Например опашките – непременно ли извънземните трябва да са с опашки?

„Да, отсича Камерън. Трябва да имат опашки.“ Не казва нищо повече. Не му се налага. Шефовете на „Фокс“ спират да задават въпроси и се съгласяват да платят за теста. Влиянието на Камерън в Холивуд е непокътнато. На режисьора му отнема пет седмици да създаде 30-секунден пробен епизод. В него извънземен и Аватар вървят през гората и разговарят. Ефектите са изработени от Industrial Light & Magic на Лукас и това е достатъчно, за да убеди „Фокс“, че проектът е осъществим. Студиото се съгласява с бюджет от 195 милиона долара и Камерън най-после се връща отново на режисьорския стол.

Първия път когато Камерън се опитва да надмине Лукас, разполага с 20 000 долара и студио за специални ефекти в спалнята на къщата си в Ориндж Каунти. Този път парите не са проблем, а специалните ефекти се изработват от стотици творци в WETA и ILM. Но това не е всичко. Лукас е имал 30 години, за да разгърне вселената на „Междузвездни войни“. Филмовата сага се е разраснала толкова, че той е разработил сложна система за каталогизиране и проследяване на многобройните герои, планети, общества и конфликти. За да създаде нещо още по-сложно за „Аватар“, Камерън търси експертна помощ.

За начало наема лингвиста от Университета на Южна Калифорния Пол Фромър, за да измисли изцяло нов език за нави, обитателите на Пандора със синя кожа. Фромър идва през август 2005 г. и започва като пита Камерън как иска да звучи езикът? Дали иска цъкания и гърлени звуци или нещо с различни тонове? За да намали броя на вариантите, Фромър записва няколко проби за Камерън.

Режисьорът харесва отривистия говор, напомнящ задавяне. Фромър определя „звуковата палитра“ и започва да разработва основната граматическа структура на езика. Камерън помага за създаването на правило за образуването на съществителни. Нужни са месеци само за създаването на граматика. „Той е много настойчив, казва Фромър. Не просто ми възложи да създам език от нулата, а искаше да обсъждаме положения от граматиката. “

Тринадесет месеца след като е започнал работа по „Аватар“ Фромър написва ръководство, озаглавено „Да говорим нави“ и започва да преподава на актьорите произношението на езика. Организира учебни лагери по нави и работи индивидуално с всеки участник. „Камерън искаше от тях да бъдат емоционални, но те трябваше да го правят на език, който никога не е съществувал“, казва Фромър.

Снимка: Александра филмс

След като е създаден език, Камерън дава имена на всичко на чуждата си планета. Всеки животински и растителен вид получава наименование на нави, латински и английски. Камерън наема Джоди Холт, шеф на катедрата по ботаника в Университета на Ривърсайд, за да напише подробно научно описание на десетки растения, създадени от него. Цели пет седмици тя обяснява как флората на Пандора може да свети с биолуминисцентна светлина и да има магнитни свойства.

Това е работа, която никога няма да се види на екрана, но Камерън я обича. Той кани още хора, наема експерт по астрофизика, професор по музика и археолог. Те изчисляват атмосферната плътност на Пандора и установяват тристепенна скала на извънземната музика. Когато един от експертите донася енциклопедия за „Междузвездни войни“, Камерън я поглежда и казва: „Ние ще я направим по-добре.“

В крайна сметка, екип от автори и редактори събира цялата тази информация в 350-странично ръководство, наречено „Пандорапедия“. То документира науката и културата на въображаемата планета, и, нещо повече, представя напълно реализираният свят, измислен от Камерън. Части от „Пандорапедия“ ще бъдат на разположение онлайн тази зима.

Камерън се опитва да покаже нещо с лазерна показалка. Той превърта на една сцена към края на „Аватар“ и спира на кадър с голяма тълпа от нави. Сочи с показалката богато украсената прическа на един от тях, съставена от стотици малки мъниста. Екранният образ е невероятно свеж и прическата изглежда съвсем реална. Всяко мънисто е проектирано от компютърен художник, казва Камерън, така че да изглежда ръчна изработка. „Всяко листче, всяко стръкче трева в този свят са създадени“, казва той.

През 1997 г., когато Камерън се бори да завърши „Титаник“, бедата сякаш дебне зад ъгъла. „Ние бяхме най-големите идиоти в историята на киното“, казва той. Сега има обратния проблем – очакванията не може да бъдат по-високи. „Това ме накара да работя по-упорито“, казва той. Този път, обаче, Камерън изглежда изпитва удоволствие от работата. „За Джим този проект в някои отношения е като противоотрова на „Титаник“, казва Санчини. Сега не трябва да се справя с времето, с костюмите, с историческата точност, с епизоди с множество статисти. Не е беда, ако на изпълнителката на главната роля и излезе пъпка. В „Аватар“ Джим има пълен контрол.“

Тридесет и две години след като е осъзнал, че отчаяно иска да създаде космически епос, който да си съперничи с „Междузвездни войни“, Камерън полага последните щрихи на своя филм. Сега трябва да чака, за да види какво ще кажат публиката и критиците за резултата. Дните на пълен контрол са свършили.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.