Марсиански модул. Снимка: Mars Society

Скафандрите, използвани от космонавти и астронавти, и в момента не са прости конструкции, но целта на Патрик МакГуайър от Чикагския университет е да превърне скафандъра в подвижна лаборатория за търсене на извънземен живот. Така или иначе на човечеството му предстои да излезе в открития космос и да започне да изследва планетите, така че един такъм скафандър-лаборатория е идея, която се налага от само себе си.

Екипът на МакГуайър създава и в момента тества подобно устройство, което по химически път търси следи от живот при неблагоприятни за човека условия т.е. такива, каквито са условията на Марс, например. Системата има изкуствен интелект, базиран на невронни мрежи на Хопфилд, които могат творчески да сравняват нови данни с вече съществуващата в системата информация. Системата отбелязва всички по-значими разлики в данните и освен това е способна да филтрира потока от информация, или да отсява несъществената такава.

Самият МакГуайър преди това е работил по проекта за създаване на марсианската сонда Mars Reconnaissance Orbiter и някои от нейните изследователски апарати, свързани с изучаването на минералогията на Марс с помощта на инфрачервения спектър. Идеята е опитът от създаването на апаратурата на марсианската сонда да бъде пренесен при създаването на датчиците на новия скафандър. Именно тези датчици трябва да осигурят цялата информация, с която ще работи невронната мрежа на скафандъра. Според МакГуайър скафандърът ще представлява сложна система базирана на изкуствен интелект, която ще има пълен достъп до бази данни, събрани по-рано в различни области.

Изпитания на скафандъра. Снимка: Mars Society

Вече са тествани портативният компютър и камерата на датчика на скафандъра. Самите изпитания на системата се правят на полигона на станцията Mars Desert Research, в американския щат Юта. Тестовете са продължили две седмици, защото се предполага, че толкова време ще прекарат на повърхността на Марс и първите космонавти или астронавти, които ще стъпят на планетата. Самите учени са изплозвали камери и ръчни цифрови микроскопи, за да събират данни, които после чрез Bluetooth-връзка се предават към преносими комютри, на които е реализирана мрежата на Хопфийлд.

По време на тестовете е проверена и работата на алгоритмите на изкуствения интелект. Използвани са серия снимки на местни каменни породи, както и такива донесени от полупустинните райони на Испания, а тестовете показват, че изкуственият интелект наистина има способността да се обучава и бързо успява да различи пробите взети от един източник. Компютърът дори е способен да различи лишеите по камъка от обикновени налепи.

Патрик МакГуайър. Снимка: Чикагски университет

Следващата стъпка в обучението на скафандъра е неговият изкуствен интелект да бъде обучен да различава текстури. По този начин може да бъде създаден пълноценен „киборгоподобен” скафандър, твърди МакГуайър. Едно такова устройство ще има способност да работи на различни нива макро- и микро-нива, от микроскопичната структура на камъните, до общия вид на ланшафта. Ако проектът се осъществи, а няма основателни причини това да не стане, то първите „марсонавти” ще разполагат с един наистина интелигентен скафандър.