Един очевидец разказва: Какво се случи в Копенхаген и какво скриха медиите

Полицията не очакваше толкова много хора и прекали с контрола, смята природозащитничката, участвала в протестите в датската столица

Момент от 60-хилядната демонстрация на 12 декември в Копенхаген. Снимка: Яна Пункина

Конференцията на ООН за климатичните промени в Копенхаген предизвика недоволство от страна на граждански и неправителствени организации от цял свят. Докато в сградата на Бела център световните лидери се мъчеха да достигнат споразумение, хиляди демонстранти излязоха по улиците на града с плакати, приканващи към по-голяма отговорност към планетата, на която живеем. Сред демонстрантите имаше и хора от България, решени да изразят собствените си позиции и да се включат в битката за едно по-екологично бъдеще. Една от тях е 26-годишната Вера Петканчин, която работи в сферата на образованието и е природозащитник-доброволец. Заедно с още осем поддръжници на зелената идея Вера заминава за Копенхаген и попада в центъра на събитията, развихрили се там в средата на декември. По-долу публикуваме нейния разказ за Копенхагенската среща, шествията по улиците на града, сблъсъците с полицията и усещането, че можеш да промениш света.

Отидохме в Копенхаген общо девет души като представители на неправителствения сектор и на гражданското общество в България. Искахме да покажем, че в България хората също се интересуват от промените в климата и че смятаме, че това е най-важният въпрос и най-голямото предизвикателство, което стои пред човечеството в момента. Преди около 3 месеца получихме един препратен имейл, че представители на България от неправителствените организации могат да се регистрират, за да отидат на конференцията в Копенхаген като наблюдатели. Има една организация, която дава възможност част от разходите по пътуването да бъдат осигурени на тези участници. В началото ставаше въпрос за двама души. Впоследствие установихме, че нямаме право да пътуваме със самолет – тази организация не толерира летенето, защото е силно замърсяващо околната среда. Решихме, че ако ще пътуваме с кола, така или иначе пътят, който ще изминем и горивото, което ще изразходим, е почти едно и също, както и ако наемем един бус за повече хора. В крайна сметка решихме да наемем един бус и да заминем девет души.

Вера Петканчин шофира микробуса на път за Копенхаген. Снимка: Борислав Сандов.

Тръгнахме от България на 9-и декември и на 11-и сутринта пристигнахме в Копенхаген. В града имаше десетки хиляди хора – и то само официални делегации, които участват с техни преговарящи и с държавни глави, премиери и т.н. Отделно от това всякакви представители на бизнеса, лобисти за корпорациите, неправителствени организации, обикновени хора, които просто бяха дошли там, за да участват в демонстрациите.

Знаехме предварително, че има няколко места в Копенхаген, в които могат да се настанят повече хора, примерно 1000-2000 души и бяхме заявили, че ще отидем в едното, обаче нямахме представа какво представлява мястото. Оказа се една стара изоставена фабрика, в големите халета хората си спят на пода с шалтета и спални чували. Не беше особено чисто, по-зле дори от хижа в България… Хубавото е, че ние сме свикнали да ходим по такива места и не се впечатляваме особено. Нямаше топла вода, това беше малко неприятно, защото първоначално пишеше, че ще има. Мястото се беше понапълнило, понеже на 12-и предстоеше една голяма демонстрация. И беше общо взето като дядовата ръкавичка. Имаше хора от цял свят. По такива големи срещи на ООН или на Г8 винаги има хора, които ходят и протестират, предполагам, че голяма част от тях са били такива. Имаше и други, които според мен въобще не знаеха за какво са дошли там и само пиеха. Обаче това са много хора, ти не можеш да контролираш кой ще дойде и кой няма да дойде. На няколко места в града имаше people’s kitchen – кухни на открито, където пускаш едно дарение 2-3 евро, може и нищо да не пуснеш, и си взимаш от храната, която са сготвили – изцяло органична и изцяло веган, без никакви животински съставки. Беше страшно вкусна.

През цялото време се подготвяха най-различни демонстрации и акции на неправителствени организации. Ние попаднахме в едно от местата, където две мрежи от неправителствени организации „Climate Justice Network” и „Climate Justice Action” организираха свои акции и мероприятия. Други като WWF, Greenpeace, Friends of the Earth също правят собствени неща. Но има място, където можеш да отидеш и да видиш всички акции, които предстоят.

На 12-и имаше голяма демонстрация, която бяха организирали всичките заедно, на която имаше 50-60 хиляди души. Ние си носехме от България специално приготвени транспаранти, на единия пишеше на английски „Mind Change = System Change = Climate Change” („Промяна в мисленето = промяна в системата = промяна в климата” – б.а.). На другия плакат от едната страна имаше нарисуван сив завод, от другата цъфнало дърво и пишеше „Време за избор” -„Time to choose”. Искахме да има нещо на кирилица, затова така го бяхме написали. Шествието започна от центъра на Копенхаген, от сградата на парламента и трябваше да завърши пред Бела Център, където се водят преговорите между държавите. Доста голямо разстояние се измина от началната до крайната точка през целия град. Имаше страшно много хора от самия Копенхаген или от Дания, хора със семействата си, всякакви.

Теодор Василев и Симеон Ставрев от българската група позират с транспарант. Снимка: Яна Пункина

Ние преминахме през цялото шествие – носехме камера и искахме да снимаме и да качим материали на нашия сайт  на Коалиция За да остане природа. Всичко беше страшно позитивно, всички бяха в много добро настроение, имаше музика, самба бенд, най-различни групи и плакати – понеже промените в климата имат страшно много измерения и аспекти и всеки си има негови си лозунги. Примерно имаше някакви хора, облечени като пингвини, други протестираха срещу механизма за търговия на емисии, защото той е много спорен и т.н. Имаше един микробус, от който звучеше музика и някакви хора танцуваха върху него, като на парад в Рио де Жанейро.

По едно време малко се бяхме отдалечили и когато се върнахме обратно в шествието видяхме, че полицията е запречила едно кръстовище с полицейски коли и бусове и по средата има някакви хора, които явно ги арестуват. Бяха разделили шествието на две – едните бяха продължили по улицата, а другите не можеха да минат заради полицията и трябваше да обикалят по съседните пресечки. Всъщност това беше инцидентът, който световните медии отразиха. Но те изобщо не показаха колко беше колоритно шествието, как всички бяха позитивно настроени и никой нямаше намерение да използва агресия. Оказа се, че там някакви анархисти почнали да мятат бомбички. Аз не съм го видяла това, не съм била тогава там, обаче арестуваха хиляда човека, което според мен беше абсолютно непропорционално. Със сигурност не са мятали хиляда човека бомбички, нито пък сто, ако въобще някой е мятал. Датската полиция си призна още на следващия ден, че са прекалили малко с това. Обаче за съжаление просто в следващите дни те прекаляваха много. Защото поне според мен малко се уплашиха, че беше толкова мащабна тая демонстрация. Те очакваха да дойдат 10-20 хиляди души, а пък дойдоха 3-4 пъти повече.

В следващите дни имаше много засилен полицейски контрол. Покрай общежитието ни през цялото време минаваха патрулки, през нощта някакви хора идваха и казваха „Ставайте, обличайте се, идват полицаите!”. Всъщност нас ни претърсваха час и половина още на границата между Германия и Дания, когато влизахме с буса. Спираха всякакви, то имаше и други цели рейсове, които пристигаха с хора за демонстрациите. И всъщност почти няма шанс да внесеш оръжие. А да не говорим, че според мен у хората, които организираха демонстрации и акции, имаше някакво осъзнаване, че най-агресивната форма, до която можем да достигнем е гражданско неподчинение. В смисъл – ние няма да нападаме, нито ще бъдем агресивни, нито ще имаме оръжия, но да кажем, ако полицията ни препречи някъде пътя, ще се опитаме да продължим въпреки тях.

Едно от общежитията, където нощуват големи групи активисти. Снимка: Яна Пункина

Имаше арести и в квартала Кристияния една вечер, което пак беше свързано с една от предстоящите през следващите дни акции и просто бяха отишли и бяха изпоарестували сума ти хора. На 16-и, преди втората акция, на която присъствахме, още докато излизахме към 6 сутринта, полицаите ни пребъркваха 15-20 минути пред общежитието. А вече като се качихме на автобуса, по едно време ни спряха и друг полицай се качи вътре и започна да проверява хората. Според мен искаха да наложат някакъв контрол. Те знаят, че един човек, даже и да носи оръжие, няма да си го сложи в раницата, преди да тръгне на акция, глупаво би било, при положение, че се знае колко са сериозни проверките. Според мен идеята беше да всяват смут и някои по-умерени хора, като разберат, че има толкова засилени полицейски мерки, въобще да не дойдат. Общо взето бяхме доста разочаровани от това. На една от демонстрациите от 500 души арестуваха 250, някои ги бяха задържали за по 2-3 часа, като двама души от нашата група. На едното момиче й бяха счупили обектива на фотоапарата.

Неприятно беше и че достъпът на неправителствени организации до сградата с преговорите беше ограничен. Трима от нас имахме акредитация с NGO Observer статус, тоест там сме като  наблюдатели. С тази акредитация можехме да ходим на пресконференции, на някакви странични обсъждания, но не и на основните в пленарната зала, където се обсъждаха примерно от лидери на правителства и т.н. Трябваше допълнителна, каквато много малко хора получаваха. В деня преди демонстрацията от ООН казаха, че на 16-и ще пуснат вътре 7000 души, на 17-и хиляда и на 18-и – 90 души от неправителствените организации и просто не може да се дискутира повече. Да оставим това, че отнеха акредитациите на някои организации като Friends of the Earth, Aseed и Greenpeace, които предишните дни бяха правили някакви акции вътре.

Сцена от протеста Reclaim Power на 16 декември пред Бела център. Снимка: Борислав Сандов

На 16-и отидохме в Бела център, първо на среща на групата, към която бяхме акредитирани – „Focus on the global south” („Фокус върху глобалния Юг”), това са организации, които работят за климатична справедливост (т.нар. „Climate Justice”) – тоест да има равнопоставеност между развиващите се държави и развитите. Бяхме на една тяхна среща, планировъчна, преди самата акция и беше интересно, защото те имат хора, които ходят и следят преговорите, анализират ги и си правят ежедневен брифинг, в който всички се събират и всеки казва къде какво се е случило. Супердинамично е всичко, което се случва там и в някакъв момент човек може да стане разноглед. След тази среща отвън шествието беше започнало, а ние отвътре се събрахме в това голямо лоби помещение,където 500-600 човека постоянно обикалят наляво надясно, пълно е с медии и т.н. Събрахме се може би около сто души и в един момент един от хората започна да вика някакви лозунги за климатична справедливост и т.н. Самата акция се казваше „Reclaim power” – да си върнем властта. Идеята беше хората, които са вътре заедно с представители на държави и на техните делегации, които не са доволни от това как са протекли преговорите, примерно латиноамерикански, африкански, да излязат от сградата и да се съединят с хората навън. И да се проведе нещо като „People’s assembly” (народно събрание), в което да има речи и да се каже, че не сме доволни от това как големите държави водят преговорите и т.н. След като се извикаха тия лозунги, всички тръгнахме на шествие, за да излезем от сградата, което продължи може би петнайсетина минути… Всъщност това беше успешната част на акцията, защото вътре много хора ни видяха и ни питаха какво става, много медии дойдоха да снимат и ние ставахме все повече и повече.

Полицаи пазят ресторанта KFC по време на голямата демонстрация на 12 декември. Снимка: Яна Пункина

Когато излязохме навън, обаче, полицаите не ни позволиха да се слеем с другите. Стратегията им беше да останем разделени, един вид, за да ни смачкат по тоя начин. На едно мостче те ни препречиха пътя, ние казахме, че няма да отстъпим, малко се сбутахме с тях, те удариха по 3-4 палки, избутаха ни и повече от това не можахме да направим. То беше ясно, но искахме поне да покажем, че не сме победени. После се опитахме да заобиколим от другата страна и да се присъединим оттам към демонстрацията, те там вече бяха изпоарестували доста хора, така и не разбрах под какъв претекст. Опитахме се да се присъединим, но полицаите ни казаха, че вече сме закъснели, не можело, демонстрацията имала краен час. Може и така да е било, нямам представа. Но така завърши акцията на 16-и декември.

На 17-и сутринта трябваше да си тръгнем обратно за България. Срещата на ООН приключи на 18-и през нощта, в общи линии на 19-и сутринта се е сключило Копенхагенското споразумение. Предварителните очаквания от срещата бяха много големи – лидерите на големите държави да стигнат до такова споразумение, което да е обвързващо и да съдържа конкретни ангажименти за проценти, за сваляне на емисиите и т.н. Което в крайна сметка не се случи. В един момент имаше опасност изцяло да се провалят преговорите и въобще да няма никакво споразумение. В крайна сметка все пак се подписа едно споразумение, което по-скоро дипломатически документ, не е нещо обвързващо според принципите на международното право.

Едновременно със срещата на ООН имаше алтернативен климатичен форум „КlimaForum”, организиран от 30-40 датски неправителствени организации и още толкова международни и други организации. Идеята беше там да има много лекции, дискусии, филми, артистични събития… Един вид да се търси решение за кризата с глобалното затопляне, да се представят най-различни гледни точки, хората да си изкажат мнението. Всеки можеше да отиде и абсолютно безплатно да ги слуша тия лекции, да участва в тях, в уъркшопи на най-различни теми. Имаше учени, имаше преподаватели в университети, някакви активисти, представители на места или държави, които ще бъдат засегнати най-много от промените в климата. Един ден дойде президентът на Малдивите и държа много впечатляваща реч. Малдивите са държава конгломерат от много малки островчета, които са с 1 м. средна надморска височина. Ако малко се вдигне нивото на световния океан, те ще бъдат залети. Съответно те ще бъдат първата икономика в света, която ще произвежда енергията си 100 процента и изцяло от възобновяеми енергийни източници. И те са го декларирали това нещо.

Деветчленната българска група при завръщането си в София. Вера е първата в ляво. На плаката на английски е написано „Промяна в мисленето = промяна в системата = промяна в климата“. Снимка: Борислав Сандов.

Най-важното нещо, което ние видяхме, е че климатичните промени в момента са най-глобалният проблем и че хората страшно много се интересуват от него. В България не седят така нещата в момента, сигурно си мислим, че всеки поотделно няма да го засегне тоя проблем или че ще ни подмине. Другото впечатляващо беше да се види как има някакви решения, които се предлагат и как хората по света работят и намират модели за по-устойчиво развитие. Доста хора са осъзнали, че ако всеки от нас не промени начина си на живот, може би няма да оцелеем. Видя се, че в света се формира общност от хора, които се интересуват от проблема и са готови да работят за неговото решаване.

Иска ми се в България да има повече такива хора и те всеки ден да предприемат малки стъпки в ежедневието си, с които да могат да въздействат. Иска ми се да вярваме, че това наистина зависи от нас. Да вярваме, че ако ние не купуваме евтините стоки на големите корпорации, гадната им храна, ако купуваме биологична продукция, макар и да е по-скъпа, всъщност ние ще живеем по-качествено. А и по този начин можем да въздействаме върху пазара – ще създадем търсене на една по-качествена стока и тази, която е некачествена, просто ще отпадне. Въпросът е да сме осъзнати и изборите, които правим да са съзнателни. Затова обаче трябва по-голяма информираност.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.