Кой може да събори режима в Иран?

Селиг Харисън*

Илюстрация: персианмирър

Най-голямата заплаха за управляващите аятоласи и генерали в мултиетническия Иран не е опозиционното демократично движение, което се опитва да реформира ислямската република, а са все по-агресивните сепаратистки групи в районите с кюрдски, балуджки, азерски и арабски малцинства, които заедно формират около 44 процента от преобладаващо доминираното от перси население на страната.

Ако обединят усилия, движението за демократични реформи и етническите бунтовници могат сериозно да навредят на Ислямската република. Реформаторското движение обаче, както и по-голямата част от духовническата, военната и бизнес върхушка, е доминирано от персийски елит, който се е окопал на своите позиции и засега отказва да подкрепи исканията на малцинствата.

Въпросните малцинства искат държавата да харчи повече пари за развитие на регионите, в които персийците не са мнозинство, по-голям дял от печалбите от добива на петрол и други природни ресурси в техните земи, искат също така да използват необезпокоявано неперсийски езици в образованието и политиката, както и да не бъдат преследвани по религиозни причини. Някои малцинствени лидери смятат, че тези цели могат да се постигнат чрез автономия на регионите при запазване на действащата в момента конституция, но повечето искат да преконституират Иран като хлабава конфедерация, или да обявят независимост.

Трябва ли Съединените щати да предоставят пари и оръжия на етническите бунтовници? При управлението на Буш се водеше ожесточен дебат между привържениците в Белия дом на идеята за „смяна на режима“ в Техеран, които подкрепяха широкомащабна скрита програма за раздробяване на Иран, и умерените представители на Държавния департамент, които твърдяха, че пълна подкрепа за малцинствата ще усложни преговорите за иранската ядрена програма с доминиращите персийци.

Резултатът беше компромис – ограничени действия под прикритие, извършвани от протежета в случая с балуджите с помощта на пакистанското Междуведомствено разузнавателно управление, а в случая с кюрдите – чрез американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) в сътрудничество с израелската разузнавателна служба „Мосад“. Моята информация за ролята на пакистанското разузнаване се основава на пакистански източници от първа ръка, включително балуджки лидери.

За ролята на ЦРУ в осигуряването на оръжия и военно обучение на Педжак, основната кюрдска бунтовническа група в Иран информация публикуваха трима американски журналисти: Джон Лий Андерсън и Сиймур Хърш от списание „Ню Йоркър“ и Борзу Дарагахи от вестник „Лос Анджелис таймс“, които са интервюирали много от лидерите на Педжак.

На 12 май в реч в кюрдския град Биджар иранският върховен водач аятолах Али Хаменей обвини правителството на Обама, че не е променило политиката на САЩ от времето на Буш. „За съжаление американците все още използват пари, оръжия и организации, за да се борят срещу системата на ислямската република през западната ни граница“, обяви той. „Американците се занимават със заговори.“

„Мосад“ отдавна поддържа контакти с кюрдски групировки в Иран и Ирак, които установи, когато Съединените щати и Израел искаха да дестабилизират кюрдските области в Ирак по времето на Саддам Хюсеин. Сега обаче САЩ искат единен Ирак, в който кюрди, шиити и сунити да си сътрудничат. Иран също иска единен Ирак, защото се страхува, че в противен случай кюрдите на негова територия ще обединят усилия с тези в Ирак и Турция, за да създадат независим Кюрдистан. Така че подкрепата за Педжак не само ще усложни преговорите за иранската ядрена програма, но ще затрудни иранско-американското сътрудничество в Багдад.

И балуджите, и кюрдите са сунити. Те се борят срещу жестоките репресии на шиитите освен с културната и икономическата дискриминация. За разлика от тях най-многобройното малцинство, тюркоезичните азери, са шиити и самият аятолах Хаменей е азер. Избирането му за върховен водач беше отчасти жест към азерите, който трябваше да затвърди тяхната вярност към Иран и да осуети тайна кампания на етническите му събратя в съседен Азербайджан за тяхното анексиране.
Икономическото положение на азерите в Иран е по-добро от това на останалите малцинства, но чувстват пренебрежение от страна на персийците. Продължителни вълнения избухнаха през май 2006 г., след като техерански вестник публикува карикатура, в която хлебарка говореше на азерски.

Арабите в югозападната провинция Хузестан, които също са шиити, представляват най-голямата потенциална сепаратистка заплаха за Техеран, тъй като провинцията осигурява 80 процента от приходите от добив на суров петрол. Засега разпокъсаните арабски сепаратистки фракции не са създали въоръжени сили, но периодично нападат обекти на правителствените сили за сигурност, взривяват петролни съоръжения и излъчват своя пропаганда по сателитни телевизионни програми, базирани на различни места извън Иран.

Най-сериозните въоръжени сблъсъци между Корпуса на гвардейците на ислямската революция и сепаратистките групи се разразиха на границата с кюрдските територии, където през септември 2007 г. Иран неколкократно бомбардира скривалища на Педжак, както и в Балуджистан, където гвардейците често понасят значителни загуби в сблъсъците с бойците на движението Джундаллах, които извършват нападения от лагери, разположени отвъд границата с балуджките области на Пакистан и Афганистан.

В сравнение с масовите протести по улиците на Техеран и Кум некоординираните удари на етническите бунтовници срещу режима може да изглеждат маловажен фактор, но ако те се обединят и ако демократичната опозиция създаде единен фронт с малцинствата, сега малката вероятност да се реформира Ислямската република може да се увеличи. Засега обаче правителството на Обама трябва да пристъпва много внимателно в действията си по този деликатен въпрос, като изхожда от разбирането, че подкрепата за сепаратистите е непълно несъвместима с дипломатическия диалог с режима.

По БТА

*Селиг Харисън е директор на програмата за Азия на Центъра за международна политика и автор на книгата „В сянката на Афганистан“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.