Ще се превърне ли Европа в руска „сфера на влияние“?

Роналд Д. Асмъс*

Тъй като подписването на нов договор за контрол на стратегическото въоръжение между Вашингтон и Москва е в застой, вече е време да разгледаме перспективите пред американско-руските отношения. Може да се окаже, че най-голямата пропаст в мисленето на Запада и Русия днес не се отнася за Афганистан или Иран. Различията може би касаят Европа. Налице са първите признаци на разпадане на европейската система за сигурност, построена след студената война.

Почти незабелязано от американските медии миналия месец Москва обяви нов проектодоговор за европейска сигурност, с което изпълни призива на президента Дмитрий Медведев след руско-грузинската война от август 2008 г. за промени в действащата система. Паралелно с това външният министър Сергей Лавров внесе втори и по-притеснителен документ в Съвета НАТО-Русия. Това са последните от поредицата ходове на Русия в опит да промени начина, по който се управлява европейската сигурност, да обуздае НАТО и най-вече да спре всяко следващо разширяване на северноатлантическия алианс.

Двата документа показват, че по въпроса за бъдещето на Европа ние сме на различни планети. Вместо да влезе в 21 век ревизионистка Русия изглежда решена да се върне към типичната за 19 век политика на „сфери на влияние“. Докато администрацията на Обама съвсем разбираемо е съсредоточена върху войната в Афганистан и нарастващите предизвикателства от Иран, Москва вероятно се надява, че Западът, изпаднал в нужда от сътрудничеството на Русия по тези въпроси, е склонен да се съгласи с претенциите й за такова влияние, което на свой ред ще позволи на Москва да спре по-нататъшното настъпление на западните институции.

Парижката харта за нова Европа от 1990 г. и Хартата за европейска сигурност, подписана в Истанбул през 1999 г., трябваше да образуват своеобразна „харта на правата“, която да създаде политическата основа за мир след студената война. Като част от новата колективна структура за сигурност тези правила отхвърлят сферите на влияние и признават правото на всички страни на еднаква сигурност и собствен избор за това към кои съюзи да се включват.

Москва се съгласи с тези правила в момент, когато самата тя искаше да загърби империалистическото си минало и да се присъедини към нарастващата западна общност. Когато обаче прозападният устрем в Русия започна да замира и империалистическият импулс се завърна в края на 1990-те, Москва стигна до заключението, че тези правила окуражават разширяването на Запада в неин ущърб. Сблъсках се пряко с този начин на мислене на срещата на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Истанбул, където бях преговарящ на САЩ.

На вечерята с моя руски колега през 1999 г. аз разясних нашата визия за установяването на универсален набор от норми и правила, обхващащ целия регион на ОССЕ, включително Русия. Заместник-министърът на външните работи обаче прокара черта през моя проект за Европа и заяви: „Това е вашата половина, а това е нашата и проблемът е, че вашата става по-голяма.“

Днес тези харти са невалидни за Москва. Руснаците са почти единодушни в убеждението си, че Западът е използвал тези правила, за да разшири сферата си на влияние. Разширяването на НАТО и Европейския съюз обаче не са някакъв геополитически гамбит, замислен от Запада, за да унижи Русия. Това бе нашият отговор на законното желание на засегнатите държави да заличат изкуственото разделение и да станат част от Запада, за да си осигурят демократичен мир.

Проблемът се задълбочи, когато Русия предприе по-агресивен националистически и ревизионистки подход. Това бе сериозен фактор, който създаде условията за руско-грузинската война. Тази война не е последица от тлеещите конфликти в Абхазия и Южна Осетия, а по-скоро резултат от желанието на Тбилиси да се присъедини към Запада и стремежа на Русия да му попречи. Москва игнорира почти всички основни правила на ОССЕ, включително най-кардиналното – че границите в Европа не могат да бъдат променяни със сила.

Нека си спомним защо тези клаузи фигурират в Парижката харта. Кървавата история на Европа показва, че сферите на влияние не създават реална сигурност, че принуждаването на цели народи да се подчинят на други държави против волята им е рецепта за конфликт и че промяната на границите със сила само създава условия за бъдещи сблъсъци. Написахме тези клаузи, за да предпазим малките държави от хищническото поведение на по-силните. Ние бяхме убедени, че демократичната интеграция е най-добрата основа за бъдещия мир на континента.

Вероятно трябва да признаем, че неспособността на Русия да се разбере със Запада не се дължи толкова на липса на въображение или воля от наша страна да приемем Москва, а по-скоро е резултат от решението на самата Русия да не се възползва от партньорството, което предложихме, и нейната неспособност да уважава суверенитета на своите съседи и да спазва ангажиментите си през последните 20 години.

Президентът Обама е прав, че се опитва да „рестартира“ отношенията с Москва. За да се справиш с ревизионистка Русия, трябва да се ангажираш. Ние обаче първо трябва да изясним кои руски интереси смятаме за легитимни и кои не. Москва има правото на сигурност и правото да гарантира, че пред границите й няма да се появят нови заплахи. Тя няма право да се намесва в делата на съседите си, да търси начини да свали правителствата им или да отрича външнополитическите им стремежи.

Нашата позиция по тези въпроси също трябва да е ясна. Рестартирането на отношенията с Москва трябва да включва решението на Кремъл да се върне към принципите на Парижката харта.

По БТА

*Авторът е бивш зам.помощник-държавен секретар в администрацията на президента Бил Клинтън и изпълнителен директор на базирания в Брюксел Трансатлантически център при Германския фонд „Маршал“ на САЩ.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.