Може ли медийният свят без информационните агенции?

Филип Масоне, Жюлиет Олие-Ларус*

Може ли медийният свят без информационните агенции? Този въпрос възниква неизменно, откакто интернет се наложи като неизбежен преносител на информация, и неведнъж предизвиква разисквания в редакционните зали на фона на сериозно накърнения от икономическата криза медиен пейзаж.

Случва се въпросът да се превърне в лесна формула, дори в заклинание. Съдниците на медиите рязко отсъждат, че осведомителните агенции са неприспособени към нуждите на клиентите си, което значи към потребителите си, че не са адекватни на света на интернет, на информацията на 21-ви век, на вселената на „Фейсбук“ и „Туитър“, с една дума, че са демоде.

В САЩ, в Европа във Франция, за някои вестници, пострадали от кризата и съблазнени от внезапно нароилите се всевъзможни безплатни източници, абонирането за услугите на агенциите е под въпрос. На прицел е взето не толкова качеството или адекватността на предлаганата от агенциите информация, колкото цената.

На фона на тези въпроси и критики агенциите трябва да заявят ясно и категорично, че са незаменима предпоставка за това да разполагаме с изчерпателна и качествена информация, и че за тази цел са необходими съответните средства. Впрочем, именно търсенето на по-сигурно финансиране в съзвучие с европейското право е това, което кара агенция Франс прес да се стреми към нов статут, който обаче ще й гарантира независимост, каквато й дава и досегашният.

Най-стара сред световните агенции, АФП остава ориентир, маяк в океана от в по-малка или по-голяма степен надеждни новини, слухове, продиктувани от интереси твърдения, публикувани и препечатвани от всевъзможни медийни средства. За нея едно изявление, твърдение или поверителни сведения се превръщат в информация само след като са надлежно проверени източникът и достоверността им.

На фона на постоянния информационен поток на радиата и телевизиите, на електронните издания на вестниците, на блогърите и „туитърите“, АФП е изправена пред изискването за все по-голяма бързина. Нейните стремежи обаче не са единствено и непременно да е първа. Не, целта й най-напред и преди всичко е да предлага надеждна и достоверна информация, на която останалите медии могат безусловно да разчитат, да разпространяват, анализират и коментират, информация, на която може да се вярва, но гарантира също плурализъм на мненията, отличава се с безпристрастност, независимост, разнообразие и отвореност към света.

Във време на бюджетни ограничения, съкращаване на редакционни екипи, премахване на кореспондентски пунктове в чужбина, на сериозно съкращаване на новините, Франс прес запазва и разширява световната си мултикултурна мрежа от журналисти, фотографи и автори на видеоматериали. Тя захранва постоянно редакциите с информация от големите световни столици, от зони на конфликти като Афганистан, Ирак, Пакистан, Сомалия, а също и от забравени, опасни и труднодостъпни държави като Мианма, Демократична република Конго, Колумбия или Чечения. Такава е мисията й.

Същите правила агенцията спазва, разказвайки за света в неговото многообразие, във всички области, които отразява: политика, икономика, общество, стил на живот, околна среда, спорт, високи технологии, култура. . ., като прави това на шест езика, с текст, снимки, видео и компютърна графика.

И днес агенциите са тези, които дават възможност на телевизиите да подготвят запомнящи се предавания, на радиата да излъчват първи горещи новини, на журналистите – да правят своите анализи, на интернет-сайтовете – да привличат читатели, на блоговете – да предизвикват коментари върху новините.

Когато финансовата комисия в Сената гласува, за всеобща изненада, връщането на ДДС в областта на ресторантьорството на 19,5 процента, информацията, предоставена от агенциите, бе водеща същата вечер в новинарските емисии на четиридесетина радиостанции и телевизии. Когато в крайна сметка през нощта поправката бе отхвърлена, пак агенциите позволиха на същите медии на сутринта да обяснят, че е ставало дума само за предупреждение, адресирано към ресторантьорите.

Екипите на агенцията в Афганистан, в Пакистан, съобщават не само факти – атентат в Пешавар, настъплението във Вазиристан, оспорваното преизбиране на Хамид Карзай, но също хвърлят светлина върху тях, като ги разясняват, дават подробности за мотивите, искат мнения на анализатори, насочват вниманието върху необикновени ситуации и човешки драми.

Понякога го забравяме, но агенциите не са единствено доставчици на суров материал, на кратки информации. Те разработват цялостни сюжети, хроники и теми. Така например, докато 62-ят Световен вестникарски конгрес, състоял се в Индия, дискутираше бъдещето на печата, голям индийски вестник публикува статия и снимка на АФП за. . . реинтегрирането на румънските затворници в обществото посредством театъра.

Малко са медиите, които могат да си позволят да поддържат световна мрежа от над 2000 журналисти или редакция от 23-ма души със задача да отразяват френската политика. Известно ли е на широката публика, че АФП отразява със снимков материал всеки мач от английската Висша футболна лига, чиито играчи са световни звезди?

Какво да кажем за цената на отразяването на продължителни конфликти, които изискват „ротация“ на множество журналисти на място, работещи в трудни, изтощителни и опасни условия? А за цената за гарантиране на сигурността на кореспондентските бюра в Багдад или Кабул, цената на екипите от над сто души, изпращани за мащабни спортни прояви като Олимпийските игри или Световното първенство по футбол?

Тази качествена информация, произвеждана от професионалисти, следващи ясни и задължителни правила, има стойност, която информационните агенции трябва да изискват от всички медии да уважават. Въпреки че са наясно с затрудненията на клиентите си, агенциите не могат да продават на безценица плода на своя труд или да допускат той да бъде плагиатстван. Като кулминация на злонамереността и плагиатството понякога точно тези, които щедро ги ползват, без да плащат за каквото и да било авторско право, бичуват най-ожесточено агенциите и желаят те да не съществуват!

В свят, преминаващ към пълна цифровизация, агенциите осъзнаха, че трябва да се адаптират, за да отговорят по-адекватно на изискванията на клиентите си: новите клиенти, които с всеки изминал ден стават повече, и старите, в чиито критики понякога не са се вслушвали. През цялото си съществуване АФП е съумявала да еволюира, за да е в крак с времето.

Тя продължава да прави това и днес, развивайки нови тематики, произвеждайки всекидневно все повече изображения – снимки или видео, използвайки (щателно проверено, разбира се) съдържание от някои мрежи за общуване, ускорявайки мултимедийното си развитие. Тя подбира ежедневно ключова информация за интернет-порталите и мобилните устройства, обогатява ги с т.нар слайдшоу (поредица автоматично сменящи се кадри), видеоклипове и препратки към Мрежата. Тя предлага нови партньорства и нови услуги, проучва нови пазари.

Ако агенциите престанат да съществуват, интернет-потребителите щяха, разбира се, да научат за смъртта на Майкъл Джексън чрез сайт, специализиран на тема знаменитости. Но кой би гарантирал достоверността на тази информация? Повече от всякога ролята на осведомителните агенции е да ориентират гражданите по света в огромния медиен лабиринт.

По БТА

*Филип Масоне и Жюлиет Олие-Ларус са директор и заместник- директор на Информационната служба на АФП

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.