Д-р Любомир Канов: Силата ни е в пино ноара. България е благословена, има смисъл да се прави вино

Снимка: Иван Бакалов

Д-р Любомир Канов е психиатър, български емигрант, който живее в Ню Йорк (виж неговата история тук), но  отглежда лозя в родното си село край Дунава и от 2002 г. произвежда виното KANOVVINEYARD, познато на ценителите у нас. Виното се прави се от енолога Огнян Цветанов, а две от реколтите – от енолозите на изба „Санта Сара“. Д-р Канов беше любезен да разкаже как е решил да стане винар и да пътува постоянно между Ню Йорк и с. Комощица, Ломско.


– Как решихте да си зарежете спокойствието в Ню Йорк и да правите лозе и вино в България?

– България според мен е благословена страна и ми се стори много смислено тук да се правят хубави вина. Все още съм сигурен, че е така. Взех си наследствената земя край Дунава, близо до с. Комощица, четох много, мислих много, консултирах се и сега имам 100 декара лозя. Отглеждам сортовете каберне совиньон, мерло и пино ноар. Но най-разумното беше за пино ноара.

– А кой прави виното?

– Давам гроздето в някоя изба, понякога с мои бъчви, и те са отговорни да го наблюдават и да го направят. Виното 90% зависи от гроздето. Стига да не го изпортиш и да го развалиш по пътя. Първо направихме каберне. Изнесох част от него в Америка, изпратих го на разни състезания и навсякъде спечели медали – бронзови, сребърни, въпреки че се конкурираше с много по-установени винарни. Това доказа концепцията ми, че от тази земя, с нейния климат, условия и дадености (тероар), може да станат страхотни вина. Но е много трудно да се управлява процесът, защото понякога стават изтърбушвания  не от тероара, а от човешкия фактор – работата не винаги е качествена.
Имах две-три доста лоши години. От една страна имаше една градушка и студ, а от друга – попаднах на невежи мениджъри, които направиха грешки. Но тази година се очертава като доста добра. Ще видим какво ще стане.

– Как си избрахте сортовете за лозето?

– Имах консултант, един професор от Русе, с него имах неприятности по-късно, той беше в съдружие с мой братовчед, от селото на баща ми… имаше непочтени неща… Той беше направил проучване но почвите и беше определил, че лозето ще бъде шардоне 30%, каберне 50% и 20% мерло. Но аз размислях, разсъждавах над състава на почвата, климата, географското положение, и реших, че ще садя пино ноар. За него нямаше реален опит в България. Това обаче се оказа най-успешния сорт – по-студоустойчив, не боледува от някои болести, узрява през септември преди есенните дъждове и преди нападението на птици, които са голяма напаст, освен това се оказа с изумителна екстракция, цвят, дълбочина и прекрасни качества още от първата реколта. Разбира се, пино ноар трябва да се отглежда дълго, защото понякога мени качествата си през годините. Оказа се, че и от другата страна на Дунава в Румъния имало опит с пино ноар. Оказа се, че е прекрасно балансиран пино ноар, че много рядко достигани качества, които дори в Бургундия не са достигани, могат да бъдат достигани в България. Неотдавна и други производители засадиха пино ноар в Северозапада на България, включително близо до моето землище и Белоградчишкия край. Тепърва предстоят интересни събития с пино ноара.

– По колко декара имате от различните сортове в лозето?

– 50 – каберне, 20 – мерло, 30 – пино ноар.

– Колко вино става от това?

– Стремим се да сме под 500 кг на декар добив. Това варира през годините, стремежът е да се получават около 400-500 бутилки от декар, грубо казано – най-доброто би било да се получава 1 бутилка от лоза. А лозите в един декар са между 350 и 400. Според нас това е оптималното да се получи висококачествено вино. Което означава зелена беритба, немилостиво рязане и, разбира се, късмет. Защото природните стихии, болестите, градушките, са фактори, които не могат да се предвидят. Плюс човешкия фактор, който става най-ирационалния в България – Северозападна или не.

Виното на д-р Любомир Канов – KANOVVINEYARD. На снимката е Kamernero – купаж от мерло и пино ноар. Името е съставено от Канов, мерло и неро (пино неро – италианското название на сорта). Няколкото различни сорта и реколти от лозето на Канов са добре познати на ценителите. Снимка: Иван Бакалов

– В Америка колко вина сте опитали? Пиете ли много вино?

– Постоянно пия. Подборът е невероятен. Всеки път се опитвам да проумея нещо ново – имаше, бих казал, години наред в изучаване на австралийските и новозеландските вина, които са изумителни – част от тях. Имах чилийски и аржентински период, преди това калифорнийски. Напоследък все повече се връщам към испански, италиански и френски вина. Все повече се убеждавам, че естественият ми вкус повече принадлежи на европейските вина, поради това, че в тях има вътрешна дисциплина, скрита красота и много по-малко показност, натруфеност, евтина съблазън.

За съжаление не можах да развия истински знания за френски вина, поради особената номенклатура, който изисква дълбоко познаване на географията на Франция. Бил съм само в Париж и на Ривиерата, но не познавам винените райони на Франция, реките,  долините, местностите, замъците, шатата (както казват на български). Напоследък и в България се завъдиха „шата“, не знам как.

Но мисля, че виното – това е една неизбродима, но прекрасна територия. Бих искал да я избродя, кретайки, докато са ми останали дни на тази земя.

– Както библейския Ной, който си е посадил лозе?

– Това е, точно така… С чаша добро вино в едната ръка или с малка книжка с добри стихове в другата, написани например от Борис Христов.

– Уйлям Фокнър казва – какво му трябва на един мъж, освен един шлифер с големи джобове, в които да побере чифт чорапи, бутилка уиски и сонетите на Шекспир…

– Силно е. Добре е. Така е. Мисля, че това е добър залез на един живот, все пак. По-смислен, отколкото да издъхнеш в някаква канцелария, забил глава в някаква папка с документи.

Виното е свободолюбие. А нима цял живот не се мъчихме да намерим свободата? И затова има поети като Омар Хаям.

В някакъв смисъл първият ми спомен като човек е от един слънчев лъч, който пробива през листата на една лоза, и през кехлибарените зърна на един грозд. През една гижа (б. р. – лоза), както казват в ломския край – там, в люлката  или кошницата, в която съм бил поставен. Сигурно съм обречен да се връщам винаги към тази гижа. Към този корен, по скоро. Това е бил по гроздобер в много далечните години, когато хората все още са имали своите лозя, преди да станат колективна собственост.

– Коя е първата реколта от вашето лозе?

– Първата реколта е 2002 г. През 2003 г. го изнесох в Америка – няколко хиляди бутилки, дистрибутор ги продаде по магазини и ресторанти, пуснахме на конкурси за вино , явихме се и в Бостън на дегустация. И си спомням, че там до нас беше едни много симпатичен човек от изба „Телиш“ – Жаир Агопян (б. р. – собственикът на избата, също и на новата изба „Кастра рубра“ край Харманли). Идеята да се продават вина в Америка се оказа сложна, поради сложна система на дистрибуция, контроли, мита – и от българска, и от американска страна, а драматичното спадане на долара направи упражнението безпредметно.
Първоначалната идея беше да се направи разпознаваемо българско вино на американския пазар, който е най-великия пазар на света. Така че останахме със спомена за едно хубаво вино. Но не мисля, че успяхме търговски да направим нещо съществено.

– Какви вина досега е пускала избата?

– Каберне совиньон – 2002 г., каберне совиньон 2003 г. 2004 г. вече имаше каберне, мерло и поно ноар. Също и купажното, което нарекохме камернеро – от Канов-мерло-неро (от пино неро – понеже нашите лозички са внесени от Италия). 2005 г. – имаше измръзване и градушка, и лош мениджмънт на лозето. След това има реколти 2007 г. и 2008 г. , които са правени заедно с винарска къща „Санта Сара“, но още ги няма на пазара в търговски вид. Но са от най-интересните до момента. Не са големи серии, но са наистина добре направени от изключителните майстори на Ивайло Геновски. Сега работим върху реколта 2009, която беше добра, според мен пиното е отлично, кабернето също е доста добро. Отново твърдя, че силата ни е в пино ноара.

До 2004 вината ги прави енологът Огнян Цветанов в изба „Рабиша“. 2007 и 2008 – енолозите на Ивайло Геновски („Санта Сара“), 2009 – пак Огнян Цветанов.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.