Един актьор от куклен театър: Сега е изобилие от играчки, а аз се радвах на една ракета от СССР

За актьорите в кукления театър коледната кампания е това, което храни цялата година, казва актьорът от Пловдивския куклен театър Живко Джуранов.

Живко Джуранов. Снимка: Нели Томова

Живко Джуранов е актьор в Държавния куклен театър в Пловдив. Покрай коледните празници в кукления театър няма почивен ден, всеки божи ден се играе, по 3-4 представления. Постоянно има поръчки от детски градини, от училища и всичко се юрва да води децата на театър, особено като има Дядо Коледовци.

Затова и всеки куклен театър има заглавия от сорта на „Дядо Коледа, къде си?” (в Пловдив), или „Доктор Дядо Коледа” (в Столичния куклен театър)… И всъщност приходите от тия представления захранват театъра поне за няколко месеца след това, за да може да функционира. Живко е стигнал до някои изводи в кратката си практика на препатил коледен актьор:
„До честта да бъда Дядо Коледа така и не съм се добрал, бих бил доста нелеп като Дядо Коледа с моите 165 сантиметра… Но в нашия театър всяка коледна кампания има по трима-четирима щатни. Обаче понякога това разказва играта на спектакъла, защото децата, ако знаят, че ще има дядо Коледа след представлението, изобщо не можеш да ги грабнеш и за минутка, докато играеш нещо. Те си го искат и го викат, за да си получат подаръците. В момента, в който се появи, забравят за всичко, почват да крещят „Ура” и всеки си иска подаръка. Избягваме да даваме на сцената подаръци – защото за едните деца ще има, за другата половина няма да има – подаръците са купени от мама и татко – и Дядо Коледа идва само, за да ги поздрави. И да им каже, че на 24-и ще им даде подаръците. Обаче те крещят, едно момиченце веднъж изкрещя „Аз си го искам сега. Не може ли сегааа?!”

Сцена от представлението „Божият син“ на Пловдивския куклен театър. Снимка: архив на театъра

Не всеки може да е Дядо Коледа. Или поне ако си дядо Коледа, трябва да знаеш, че почвата е много чувствителна. Трябва много да внимаваш, защото децата са най-строгият съдник. Дори и в кукления театър едно дете, ако не го грабнеш, ако не го убедиш, че си истински, то никога повече няма да повярва. На минутата започва да се съмнява. Затова като Дядо Коледа, трябва да си наистина, много мил много добър, много благ, да си това, което детето очаква от теб. В НАТФИЗ има една част от обучението, която се нарича „пълна детска вяра и наивност”. Както децата се заиграват и си вярват, че са Батман или че карат камион, те си вярват на сто процента, и ти, ако му блъснеш камиончето с друго камионче, то ще се разреве, защото за него наистина е станала катастрофа. И затова за актьора е много важно да запази в себе си будна тази детска вяра и наивност, да си вярваш, че всяко нещо е наистина и всяко нещо е за пръв път.

Една режисьорка на дублажа скоро ми разказа една история за нейната дъщеричка, когато била малка. Отишла при нея една вечер много разочарована и казала „Абе мамо, тоя дето беше днеска в детската градина нали не е истински Дядо Коледа?”. И тя много объркана, не знае какво да каже, попитала „Защо?”. „Ами защото тоя беше много мръсен, много миришеше на ракия и ако това е Дядо Коледа, аз не искам да има Дядо Коледа”. И майка й обяснила, че разбира се, това не е Дядо Коледа, че Дядо Коледа има помощник заместител, защото не може да бъде на сто места едновременно и момиченцето слава Богу си запазило вярата в Дядо Коледа. Добре, че той наистина не е мръсен и алкохолизиран.

Живко Джуранов и Татяна Етимова в представлението „Божият син“ на Пловдивския куклен театър. Снимка: архив на театъра

Ако питаш мен, даже възрастните трябва да вярват в Дядо Коледа. Много е важно да имаш в какво да вярваш. Защото вярата е такова нещо, което ти зарежда батерията и ти дава сила да продължиш нататък. Винаги трябва да имаш моторче, нещо,което да те движи напред. И най-силното моторче, перпетуум-мобиле, си е вярата.

Лошото около коледната истерия е, че е истерия. А не би трябвало. Моето усещане за Коледа е някак си много меланхолично, не знам защо. Коледа е моментът, в който би трябвало човек да се обърне по-скоро към себе си, към човечността. А не да изпада в истерично пазаруване, пир по време на криза. Нямат пари, а пък всичко е пълно, задръствания, няма къде да спреш, по моловете пазаруват като за последно, щото идва краят на света…

Сега в магазините има такова разнообразие , че ти даже се загубваш във всички играчки, които можеш да купиш. Навремето си спомням, че имаше толкова малък избор, аз имах една ракета от СССР, която беше уникална, защото се движеше и отгоре светеше едно червено копченце. Прилича на прахосмукачка, сега като я гледам, но е била уникална, защото никой нямаше такава. И ти си казваш, ей, страхотен подарък. Ама лошото е, че Коледата се изкривява и става материална. А пък винаги се е тълкувала като празник на духовното, на раждането на вярата, ако щеш. Затова смятам, че в многото материално се изгубва малкото духовно, което има. Затова децата сега не ги знам, мисля, че твърде много се интересуват от виртуалната реалност, която им е много по-интересна и важна от реалната, от живия живот.

Всеки го е страх за нещо – за работата, за живота, за какво ли не. И това рефлектира и върху децата, те започват да живеят в тази виртуална реалност, за която говорим, не за друго, а защото нямат истинска… Няма как да имаш, при положение, че мама и татко се прибират в седем часа скапани и започват да ти викат за най-малкото нещо. Затова си пожелавам хората да бъдат по-истински и да имат повече усмивки, да станат по-чувствителни и малко по-мислещи, колкото и двете неща да са в разрез.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.