Светът ще остане размирен

Дейвид Игнейшъс

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Заглавията в края на годината отразяват мрачното чувство, което светът изпитва отново – терористични заговори срещу самолети, нападения срещу тренировъчни лагери на Ал Каида, иранска ядрена програма, която се разраства въпреки десетилетните усилия на света да я спре.

Човек никога не прави една и съща грешка два пъти, както се казва. Историята винаги тече и се променя. Но проблемите, с които САЩ се сблъскаха през 2009 г. в мюсюлманския свят, бяха дълбоки, тежки и не толкова лесни за решаване, колкото правителството на Обама вероятно се е надявало.

Можем да си спомним, че адаптирането на исляма към модерния свят (което до голяма степен е в основата на това насилие) е далеч по-безкръвно от приспособяването на Европа през 19-ти и 20-ти век. Това обаче едва ли е успокоение, когато чакаш да те проверят на летището.

Интересен е коментарът на сенатор Даян Файнстийн, председател на сенатската комисия за разузнаването, че ако имаше по-строги мерки, те щяха да спрат Умар Фарук Абдулмуталаб, обвинен за неуспешния атентат на Коледа. „Заради сигурността на хората предпочитам да реагирам пресилено, отколкото да не реагирам достатъчно адекватно“, каза Файнстийн. Това не е ли изказване, което можеше да се чуе от Дик Чейни през 2001 г.?

Ето някои от загадките, които ще се опитам да разгадая през следващата година:

– Започваме ли нова антитерористична война в Йемен? Отговорът изглежда е да, но правителството на Обама усърдно следва модела на Афганистан през 2001 г., използвайки посредник (в този случай йеменското правителство), за да атакува Ал Каида. Това е много по-добра идея, отколкото там да заминат американски бойни части.

Партньорството с Йемен е деликатно и по тази причина американските представители малко говорят за него. Усилено се изпълнява американска програма за подпомагане на антитерористичните сили в Йемен. Изглежда, че в нападенията на 17 декември срещу три скривалища на Ал Каида, при които бяха убити 34 бойци, са били използвани американски управляеми ракети.

Точно такива действия Вашингтон трябваше да предприеме срещу Осама бин Ладен през 90-те години на 20 век, преди 11 септември, и сега това е правилната политика. Йемен е театър на втора задочна война, водена този път от саудитските и йеменските сили срещу бунтовниците от групировката „Ал Хути“ по северната граница, които са подкрепяни от Иран. Отново разумният подход е САЩ да помагат на другите да водят бойните действия.

– Можем ли да спрем иранската ядрена програма? Времето в графика на президента Обама за диалог трябваше да изтече в новогодишната нощ. Правителството обаче добави още малко време, оставяйки вратите отворени за преговори преди гласуването на новите санкции на ООН, което вероятно ще се състои през март или април.

Дипломацията не е особено обещаващ подход за възпиране на Техеран, както впрочем всички останали методи. Правителството реши да окуражи посредническите усилия на Турция в опит да намери компромис за плана от 1 октомври за обогатяване на ядрено гориво за ислямската република извън нейната територия, който Техеран първоначално сякаш прие, но след това отхвърли. Освен това Белият дом одобри идеята на сенатор Джон Кери да посети Техеран, но Кери взе мъдрото решение да отложи това начинание засега, докато иранският режим избива протестиращи.

Дали режимът в Техеран ще се смени? Демонстрациите миналия уикенд съживиха тази надежда, но прибързано. Режимът разширява репресивната мрежа, докато опозицията, на която липсва силен лидер, е неспособна да свика стабилни, организирани протести.

– Дали демокрацията в Ирак ще бъде големият успех на 2010 г.? Когато посетих провинция Анбар преди няколко седмици и слушах грандиозните планове за развитие на губернатора на Рамади, се запитах дали все пак кървавата иракска история ще има щастлив край. Това е провинцията, която само преди няколко години Ал Каида обяви за първото си емирство, а сега губернаторът дава специално интервю за „Файненшъл таймс“ за бизнес възможностите там.

Напоследък, щом срещна иракчани, те непременно искат да говорят за политика – коя партия ще спечели парламентарните избори през март, дали министърът на вътрешните работи Джауад ал Болани или вицепрезидентът Адил Абдул Махди ще успят да победят действащия премиер Нури ал Малики. Това е свободен политически дебат, който не може да се види никъде другаде в арабския свят. Искам да вярвам, че е истина, дори докато бомбите на терористите продължават да гърмят в Багдад и в други градове.

Това, което знам за 2010, е че тя ще бъде още една година на приливи и отливи в Близкия изток. Това ще бъде поредната година на експедиционни войни за САЩ и антиамерикански атентати. Ако все пак има траен позитивен знак, който се запази през по-голямата част от десетилетието, това е фактът, че идеологията на Ал Каида се провали. Имаме враг, който допуска дори повече грешки от нас.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.