Близкият изток – сценарии на песимизма и надеждата

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад е един от основните фактори за събитията в Близкия изток през 2010 г.

Саймън Тисдол

Много е лесно да се измисли сценарий, при който Близкият изток избухва в пламъци през 2010 г., въвличайки останалия свят в разрастваща се военна конфронтация, терористични атаки в западни градове и световна икономическа рецесия, предизвикана от хроничен недостиг на петрол. Израелско нападение срещу подозрителни ядрени обекти на Иран е най-очевидното натискане на спусъка. Всяко подобно действие вероятно ще предизвика ответни атаки срещу Израел от довереника на Иран в Ливан, Хизбула, и срещу мишени на САЩ в Бахрейн и района на Персийския залив.

Официалната линия на администрацията на Обама е, че за Иран „няма подходящи опции“ и че военен удар би имал само кратковременен ефект. Но преговорите за ядрената му програма са в застой, санкциите, както изглежда, не вършат работа, а официалният ултиматум на САЩ към Иран да започне да сътрудничи изтече на 31 декември. САЩ може да не успеят да обуздаят твърдоглавия премиер на Израел Бенямин Нетаняху. Така неминуемо ще бъдат въвлечени на израелска страна. Ако Иран, което изглежда вероятно, отвърне с блокиране или миниране на Ормузкия проток, Обама ще се озове в пряка конфронтация с Техеран.

Наистина, ужасна перспектива. Но е еднакво лесно да бъде предложена и по-положителна интерпретация. В известен смисъл разликата между сделка и скъсване с Иран опира до двама твърдолинейни индивиди: върховния лидер Али Хаменей и президента Махмуд Ахмадинеджад. Ако някой от тях бъде отстранен от власт от политически опоненти, от вътрешен преврат или по здравословни причини, картината ще се преобрази.

Иран е млада република главно с прозападна перспектива. Образованата му прослойка в по-голямата си част е за сближаване със Запада. И ако се установи политика на ново ангажиране, както стана с Източна Европа преди 20 години, може да се окаже невъзможно да бъде спряна. Затопляне на отношенията с Иран би имало огромно въздействие върху региона. Водещи страни като Сирия ще последват примера му. Ще намалее подкрепата за проповядващия насилие ислямски екстремизъм в Ирак и Палестина. Това на свой ред ще създаде изключителна възможност за решаване на арабско-израелския конфликт.

Основните елементи на мирна сделка са добре известни, те са изложени в инициативата на Арабската лига и в подкрепяната от САЩ пътна карта. Възможният облик на евентуално окончателно споразумение, включващо границите, Ерусалим, обезщетения за бежанците, взаимно дипломатическо признаване, не е мистерия. По-проблематичният въпрос през последните години беше как да се създаде достатъчно доверие и да се даде тласък, за да се стигне от тук до там.

Ако ръководството на Израел, освободено от своята фикс идея Иран и за предпочитане оглавявано не от Нетаняху, наистина го желае; ако „Хамас“, изправен пред намаляваща външна подкрепа, и „Фатах“ преодолеят различията си и седнат на масата за преговори; и ако Обама също е там, готов да гарантира една сделка военно и финансово, няма да има обективна причина защо 2010 година да не стане предвестник на траен мир в Близкия изток.

Лавинообразният ефект от подобна исторически голяма сделка би бил зрелищен, например отстраняване на голяма част от идеологическото основание за тероризма в стил Ал Каида. Ефектът върху усилията за спиране на разпространението на оръжия за масово унищожение би бил еднакво поразителен. В перспектива може да се стигне до края на „сблъсъка на цивилизациите“, както призова Обама в речта си в Кайро.

Разбира се, всичко това може лесно да бъде отхвърлено като опит да бъде взето желаното за действително. Хората се примиряват с неуспехите; ние свикваме с нещата, които не са такива, каквито ни се иска. Шансовете са на страната на черногледството. Вярвай в най-лошото, както се говори, и то вероятно ще се случи. Но се надявай на най-доброто, защото кой знае? С малко вяра и капка късмет 2010 може да донесе някои приятни изненади.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.