Русия: Застарялата левица не успява да яхне кризата
Александър Петров
„Вятърът на историята вее днес към левите сили – издува нашите платна“, баеха си руските комунисти в самото начало на миналата година. Партията им разчиташе сериозно да обърне недоволството от социално-икономическите проблеми в политически дивиденти – да разшири електоралната база и да увеличи членската маса. Не бе писано обаче да се сбъднат тези копнения. Ще припомним, че ръководството на компартията предричаше масови социални трусове – спиране на предприятия, безработица, после многохилядни протестни митинги и шествия. И твърдеше не на шега, че революционната ситуация няма да закъснее, че левите ще получат исторически шанс за реванш . . .
За цяла година оттогава обаче основните политически сили на левия фланг – Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) и „Справедлива Русия“ не успяха „да загладят косъм“, възседнали тая хипотетична вълна от народни протести. Нещо повече, наред с всички останали леви партии и движения в Русия комунистите опровергават май постулата, според който във време на икономически спад левицата неизменно печели популярност и съответно разширява политическото си представителство.
Рейтингът на КПРФ, както впрочем и този на „Справедлива Русия“, остава без промяна. По данни на фонда „Обществено мнение“, през 2009 г. електоралната подкрепа за комунистите е балансирала между 8 и 10 процента, а подкрепата за „Справедлива Русия“ – между 4 и 5 на сто. Оттук идват и посредствените, меко казано, резултати от двете миналогодишни избирателни кампании – през март и през октомври. Левите, представени в руския парламент, не успяха почти никъде в страната да подобрят своите показатели и видимо да разширят депутатския си корпус. Останали под избирателната бариера в столицата, „справедливите руснаци“ се изхитриха дори изобщо да не влязат в Московската градска дума.
Какво всъщност попречи на руската левица да използва кризата, за да повиши, както е думата, своята политическа капитализация? Причините очевидно са много. И това, че хората в Русия се нуждаят на първо място от стабилност и запазване на политическия курс – за разлика от опозиционерите комунисти, които разчитат на социални трусове и понякога се ръководят от принципа „колкото по-зле, толкова по-добре“. И това, че КПРФ все още не се е отърсила от имиджа на „измираща“ партия. А може би естествено и фактът, че партийната върхушка прояви неспособност да обнови състава си. Генадий Андреевич Зюганов например скоро ще навърши 17 години на партийното кормило, а достойна смяна все няма и няма.
Ще припомним, че Леонид Брежнев заемаше поста първи, после и генерален секретар на ЦК на КПСС от 1964 до 1982 г. Генадий Зюганов пък има в КПРФ статута на несменяем лидер от 1993 г. Малко остава да стигне, че и да надмине резултата на Леонид Илич. Знаем естествено, че навремето Зюганов успешно се прояви като опонент на Елцин. Не може обаче вечно да се осланя на принципа „старият кон не разваля браздата“. На фона на младия, модерен президент, поел курс към всестранна модернизация, 66-годишният ветеран на политическата сцена остава без никакви шансове. Да не забравяме, че неумолимо се стапя и ядрото на комунистическия електорат. Все по-малко жители на Русия изпитват носталгия по славното съветско минало и съответно гласуват за КПРФ.
Все по-рехави стават и редиците на комунистите. Доста интересни данни бяха разгласени например на пленума на КПРФ през ноември. Стана ясно, че през последния отчетен период в партията са приети едва 9500 души, а численият й състав е намалял с 1477. „Това е крайно тревожен симптом – принуден бе да признае Генадий Зюганов. – От няколко години вече не сме надвили тази негативна тенденция.“ Според комунистическия лидер основна причина членската маса да намалява остава естественият отлив – ветераните завършват своя жизнен път. На второ място е нездравата обстановка в редица регионални структури.
До ден днешен не стихват страстите в градската организация на Санкт Петербург, където за „нарушения на партийната дисциплина“ и „груповщина“ бяха отнети партийните книжки на неколцина известни политици (включително на бившия регионален лидер Владимир Фьодоров). Вътрешнопартийната фронда може всеки момент да надигне глава – тогава ще избухне поредното разцепление. Самите комунисти не отричат, че партията им (със средна възраст на състава 60-65 години) изобщо не работи с младежта. Което сочат и статистическите данни: КПРФ наброява едва 14 000 души до 30-годишна възраст сред общо над 150 000 партийни членове.
Много от местните организации на комунистите запазват своя „пенсионерски“ характер, твърди „вечно младият“ Зюганов и хвърля вината върху престарелите партийни функционери, които възпрепятствали „притока на младежи и хора на средна възраст със своя визия за ситуацията, с енергия и новаторски идеи“… Както се казва, няма нужда от коментар. През годината комунистите демонстрираха слаба работа и в пропагандната сфера. Не видяхме нито обещаното „модерно и енергично“ представяне на марксистко-ленинските идеи, нито ярки предизборни кампании. Водачите на КПРФ не успяха да мотивират опозиционния електорат да гласува за тях. А може би просто не са пожелали?
Политологът Борис Кагарлицки посочва две причини, попречили на комунистите и „есерите“ да хванат в платната си прословутия „вятър на историята“. Първата е, че нито компартията, нито „Справедлива Русия“ всъщност имат характер на леви партии. Друга причина експертът съзира в това, че програмата на „Единна Русия“ за извеждане на страната от кризата изглежда далеч по-практична. „Левите възгледи, левите настроения се ширят все повече, това личи наистина от всички проучвания на общественото мнение.
Левите идеи обаче изобщо не са свързани с тези две партии, които фактически са десни сили и по много позиции стоят дори по-надясно от „Единна Русия“ – отбеляза Борис Кагарлицки пред Правда.ру. – Напълно ясно е, че те не могат да водят агитация в лявото поле, тоест да прокламират левите идеи.“ Анализаторът констатира, че тези партии не могат да предложат идейна алтернатива на „Единна Русия“, която за разлика от тях върши конкретна работа. „Никоя от тези партии няма що-годе ясна програма за социални реформи в интерес на трудещите се – изтъква експертът. – Никоя от тези партии не притежава програма за излизане от кризата, която да е по-радикална и по-интересна от програмата на „Единна Русия“.“
По БТА