Америка губи влияние в свободния свят

Гидиън Рахман

Барак Обама в кабинета си. Снимка: Белия дом

След 1945 г. САЩ се смятат за лидер на „свободния свят“. Но правителството на Обама е изправено пред неочаквано и нежелано развитие в световната политика. Четири от най-големите и най-важни от стратегическа гледна точка демокрации в развиващия се свят – Бразилия, Индия, Южна Африка и Турция – са все по-несъгласни с американската външна политика. Вместо да застанат редом до САЩ по големите международни въпроси, те изглеждат склонни да подкрепят авторитарни сили като Китай и Иран.

САЩ не бързат да предприемат действия срещу това развитие, вероятно защото то изглежда толкова изненадващо и неестествено. Повечето американци приемат, че другите демокрации ще споделят техните ценности и позиции по международните дела. При последната президентска предизборна кампания кандидатът на републиканците Джон Маккейн призова за създаване на глобален съюз на демокрациите, който да даде отпор на авторитарните сили. Някои висши съветници на президента Барак Обама също подкрепят въодушевено идеята за международно обединение на демокрациите.

Но предположението, че демокрациите по света по естествен начин ще се подкрепят взаимно, се оказва неоснователно. Последният пример беше на конференцията за климата в Копенхаген. В последния ден от преговорите американците се опитаха да уредят срещи на четири очи между Обама и лидерите на Южна Африка, Бразилия и Индия, но всичките им опити се провалиха. Индийците дори заявиха, че техният министър-председател Манмохан Сингх вече бил заминал за летището.

Така че Обама сигурно се е почувствал донякъде като глупак, когато пристигна за среща в последния момент с китайския премиер Вън Цзябао и установи, че той вече води задълбочени преговори с лидерите на не някой друг, а на Бразилия, Южна Африка и Индия. Лидерите трябваше да се сместят, за да направят място на американския президент около масата, а това беше заредено със символика.

Тук обаче ставаше въпрос за нещо повече от символика. В Копенхаген Бразилия, Южна Африка и Индия решиха, че техният статут на развиващи се държави е по-важен от статута им на демокрации. Подобно на китайците, те твърдяха, че е напълно несправедливо да се определят за бедните страни по-големи нива на съкращаване на парниковите емисии, отколкото за САЩ и Европейския съюз; още повече че индустриалният Запад е отговорен за голямото количество въглероден диоксид, който е вече в атмосферата.

Показателно беше, че лидерите и на Бразилия, и на Китай подхвърлиха една и съща остра шега, като оприличиха САЩ на богат човек, който след като е преял на пиршество, кани съседите си на кафе и иска от тях да си разделят сметката.
Ако промените в климата бяха изолиран случай, те можеха да бъдат отхвърлени като важен, но представляващ аномалия пример, предназначен едва ли не да раздели страните на два лагера – богати и бедни. Но всъщност ако погледнете Бразилия, Южна Африка, Индия и Турция – четирите най-важни демокрации в Латинска Америка, Африка, Азия и по-широкия Близък изток, става ясно, че нито една от тях не може да бъде смятана за надежден съюзник на САЩ или за част от по-голяма „общност на демокрациите“.

През последната година президентът на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва уреди изгодна петролна сделка с Китай, изказваше се топло за президента на Венецуела Уго Чавес и поздрави Махмуд Ахмадинеджад за „победата“ му на президентските избори в Иран, като същевременно го приветства на държавно посещение в Бразилия. През двете години, в които от 2006 г. беше непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Южна Африка редовно се присъединяваше към Китай и Русия при блокирането на резолюции за правата на човека и при защитаването на авторитарни режими като тези в Зимбабве, Узбекистан и Иран.

Турция, която някога беше смятана за решаващ американски съюзник в Студената война, а после беше възхвалявана като единствения пример за светска прозападна мюсюлманска демокрация, също вече не е надежден партньор на Запада. След предвожданото от САЩ нахлуване в Ирак социологически проучвания там показват доста силни антиамерикански настроения. Умерено ислямисткото правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) поддържа връзки с враговете на Америка в региона, включително „Хамас“, „Хизбула“ и Иран, и тревожи американците с все по-враждебното си отношение към Израел. Лидерите на Индия изглежда наистина са убедени, че имат „специални отношения“ със САЩ. Но дори индийците редовно застават срещу американците по редица международни въпроси – от промените в климата до търговските преговори от кръга Доха и настояването за санкции срещу Иран и Мианма.

Така че какво става? Отговорът е, че Бразилия, Южна Африка, Турция и Индия са все страни, които сега се идентифицират като демокрации също толкова (или в по-малка степен), колкото и като развиващи се държави, които не са част от богатия западен свят на белите. И в четирите страни управляващите партии се смятат за защитници на социалната справедливост у дома и на по-справедлив световен ред в международен план. Всички те – Партията на трудещите се в Бразилия, Индийският национален конгрес в Индия, ПСР в Турция и Африканският национален конгрес в Южна Африка – се приспособяват към глобализацията, но продължават да изпитват известна подозрителност към световния капитализъм и САЩ.

Обама е смятан за много по-добър вариант от Джордж Буш, но все пак е американски президент. Като нововъзникващи световни сили и развиващи се държави Бразилия, Индия, Южна Африка и Турция може често да усещат, че имат повече общи неща с намиращия се във възход Китай, отколкото с демократичните Съединени щати.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.