Европа да покаже на Турция морков, а не тояга

Европа губи Турция и обединен Кипър

Мехмет Али Биранд

Започнахме 2009 г. с големи надежди във връзка с отношенията между Турция и ЕС. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) най-накрая отговори на призивите и отдели поста на главния преговарящ от министерството на външните работи, като назначи на това място Егемен Багъш. Тя не се ограничи с това и премиерът направи първото си официално посещение в Брюксел след обявяването на нашата кандидатура за членство в ЕС през 2004 г.

Всички се радвахме. Мислехме, че преговорите между Турция и ЕС ще бъдат ускорени. Но предложенията на Саркози и Меркел и постоянното повтаряне за привилегировано партньорство вместо пълноправно членство имаха ефект върху обезкуражаването на Анкара. Общо взето, бихме могли да разделим на две европейската гледна точка за бариерите и суровостта към Турция. Едната е размерът на Турция. Това означава възможност да бъде прокаран път за намаляване на властта на основателки на ЕС като Франция и Германия. Другият фактор е, че Турция е мюсюлманска страна. А Европа все още не е готова да приеме мюсюлманска страна в ЕС. Това са основни факти, които не се изговарят открито.

Причините, които се обявяват публично, са застоят по кипърския въпрос, възможността турската работна сила да увеличи безработицата на пазара в ЕС и слабостите в политическите и човешките права според критериите от Копенхаген. Каквато и да е причината, резултатът е лош. 2009 г. бе лоша година за отношенията между Турция и ЕС. Де факто преговорите стигнаха до задънена улица. Сегашната ситуация поражда горчивина и липса на недежди за 2010 г. Преговорите започнаха през 2005 г., а броят на темите, които трябваше да бъдат дискутирани, беше 35.

През 2006 г. Съветът на ЕС замрази 8 преговорни глави, тъй като Турция не отвори своите пристанища за кипърски кораби и не се подчини на митническия съюз, казвайки, че ще преразгледа ситуацията през декември 2009 г. След това Франция обяви, че ще блокира четири теми, които директно биха имали влияние върху пълноправното членство на Турция. И отгоре на всичко, Кипър обяви преди няколко седмици, че е блокирал още 6 преговорни глави, защото Турция не е отворила пристанищата си.

По този начин броят на темите, вдигнати от масата на преговорите, достигна 18. Ако сметнем, че 12 теми от по-малко значение са били обсъждани досега, само четири остава да бъдат отворени образование-култура, правосъдие, външна политика, отбрана и бихме могли да наречем това спиране на преговорите. Няма основания да очакваме промяна в отношението.

Европейският съюз не е дал сигнал, че е готов да приеме нито Турция, нито исляма. Между другото, не трябва изцяло да виним Европа за това поведение в отношенията. Отношението на ЕС уби очакванията в турската общественост, но Турция също допринесе за това. Най-важният фактор е, че тя прокара пътя за отчуждаването на правителството на Партията на справедливостта и развитието с политическите и икономическите развития.

Икономическата и финансовата криза намали ресурсите на страната. Администрацията не искаше да прехвърли ресурси от обществения или частния сектор за реформите, необходими за изпълнение на стандартите на ЕС. В такъв труден период и особено след като нямаше знак за пълноправно членство в обозримо бъдеще, правителството не искаше да харчи пари за ЕС. Друг важен фактор беше, че Турция печелеше пари в Близкия изток, Русия и други региони. Така, благодарение на тези развития, накрая преговорите забуксуваха. Ще можем ли да спасим кораба през 2010 г.

Очакването отношенията да се възобновят през 2010 г. е твърде оптимистично. Не смятам, че картината, описана по-горе, ще се промени тази година. Ако неочакваното се случи, ако ние се изправим пред ситуации, които не смятаме за възможни сега, то това може да се промени. В противен случай, смятам, че ситуацията ще се изостри още повече и ще стане постоянна. Колко е жалко, че това, което се случи след 2005 г., развали обстановката до такава степен, че човешките предразсъдъци, икономическата и финансовата кризи последователно бяха толкова ефективни, а това затрудни излизането от тази ситуация. Трудно е да се променят тези условия. За да бъда по-точен, това ще отнеме дълго време. И от това произлиза моят песимизъм. ЕС не забелязва, но се установява нов свят и Турция заема своето място.

Има още един факт, за който Европа не си дава сметка. И това е, че старият баланс вече не съществуват. Старите връзки, старите сметки вече не съществуват в главите на онези, които ръководят Турция. Това, което се опитвам да кажа, е много просто. Досега западните столици и медии установиха връзка между решението в Кипър и членството на Турция в ЕС. От години има установено уравнение, което казва: „Направете това и това, за да ви дадем това, което искате в ЕС.“

През 1995 г. бе договорено с кипърските гърци да започнат преговори за пълноправно членство в замяна на приемането на Турция в митническия съюз. А през 2004 г. в замяна на приемането на плана Анан, Турция получи статут на кандидат и преговорите започнаха. Знаете ли кога тази връзка се провали? Това стана, когато Турция наруши голямо табу като прие плана Анан, докато кипърските гърци го отхвърлиха и въпреки това получиха пълноправно членство. Кипърските гърци получиха ключа за вратата, която води до пълноправното членство на Турция. Европа грубо проигра картите си. Така връзката ЕС-Кипър се разпадна. Някогашният възпиращ фактор на ЕС вече не съществува.

В списание „Икономист“ от 12 декември имаше голям анализ, който се опита да изпрати посланието, че Турция затъва по отношение на ЕС. С цел да излезе от ситуацията, тя трябва да предприеме стъпки към решение. Анкара трябва да предприеме действия. Колко измамно отношение. Списанието вероятно не си дава сметка за факта, че балансът и някои неща в Турция са се променили. Ако европейските столици мислят по този начин, трябва да кажа, че правят голяма грешка. ЕС вече не е въпрос, който кара Турция да прави важни жертви. Турция бързо се променя. Европа вероятно не си дава сметка, че не само губи Турция, но също възможността да създаде обединен Кипър. Европейският съюз за Турция вече не е парче морков, което си струва да бъде взето.

Бих искал да обърна внимание на факта, че тази връзка претърпя неуспех. Ако Европа все още има за цел или мечтае за обединен Кипър и иска да предотврати възможен разрив те да не се обединят никога отново, то тя трябва да промени отношението си към Турция. За да не изгуби обединен Кипър, Европа трябва да отвори апетита на Турция и да подготви моркови, за да предизвика интерес у нея. Сега светът се променя и Турция ще намери своето място в този новосъздаден свят.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.