Да израснеш като Бин Ладен

Осама бин Ладен със сина си Омар. Снимка: от изданието

Публикуването на книга, написана от един от синовете на Осама бин Ладен, и появата в медийното пространство на съобщения, че една от дъщерите на лидера на Ал Каида е намерила подслон в саудитското посолство в Техеран позволиха да се попълнят някои от празните места в живота на голямото семейство на „мозъка“ зад терористичните нападения на 11 септември 2001 г. Някои от сведенията са наистина зловещи.

Преди две седмици един от синовете на Осама, Омар бин Ладен, разкри, че много от децата, които са били заедно с баща си в Афганистан, избягали в Иран след американската интервенция в края на 2001 г. и че много от тях все още са заедно, скрити зад стените на правителствен комплекс в Техеран, охраняван от ирански полицаи. Това бе потвърдено от съобщенията, че една от дъщерите, Иман бин Ладен, е потърсила убежище в саудитското посолство в иранската столица. Саудитски дипломати преговарят с ирански представители да разрешат на Иман да се завърне в Саудитска Арабия, където тя е родена.

Омар бин Ладен заяви пред АП, че той, както и съпругата и майка му, са подали молби за издаване на ирански визи, за да заминат за Техеран и да помогнат да се ускори решението на казуса с Иман бин Ладен. Омар и съпругата му, Зайна Алсабах, съобщили малко след това на АП с писмо по електронната поща, че на друг един от синовете на Осама, 16-годишният Бакър, е било разрешено да напусне Иран на 25 декември. „Той бе много радостен, когато пристигна там, където бе поискал“ и бил посрещнат от свои роднини. Писмото не разкрива къде се намира Бакър, но уточнява, че не става дума за Саудитска Арабия.

Фамилията на Бин Ладен се появи във фокуса на медиите през октомври след излизането от печат на книгата „Да израснеш като Бин Ладен“, написана от Омар и майка му, Наджва бин Ладен. Книгата описва тумбата деца – общо 20 от различни съпруги – които от малки били отглеждани от строг баща, отрекъл се от лукса, който наследеното от него богатство би могло да му осигури. Майка и син пишат, че децата израснали в Саудитска Арабия, Судан и Афганистан без смях и играчки и с много бой. Домашните им любимци били използвани за експерименти с отровен газ от бойците на баща им.

След като навършвали 18 години баща им ги подканял да се кандидатират за самоубийствени мисии. Когато Омар се възпротивил, Осама бин Ладен му казал: „За теб в сърцето ми няма повече място, отколкото за всеки друг мъж или момче в цялата страна. И това се отнася до всичките ми синове.“ След този разговор, пише Омар, „най-сетне разбрах къде точно е мястото ми. Моят баща мразеше враговете си повече, отколкото обичаше синовете си“.

В интервю за АП Омар си спомня за посещенията си в учебните лагери на баща му в Афганистан и за сраженията, в които участвал след избухването на гражданската война в тази страна през 90-те години на миналия век. „Толкова пъти съм бил на косъм от смъртта… Хората може би ще питат защо съм напуснал баща си. Напуснах го, защото не исках никой да избира съдбата ми… И вярвам, че съм взел правилното решение, защото избрах да живея. Избрах мира“.

Осама бин Ладен бил на 17 години, когато се оженил за първата си братовчедка Наджва, сирийка по националност, която тогава била едва на 15 години. Двамата живели в западния пристанищен град Джеда, където Осама довел още три съпруги. В задушаващата жега на Джеда на семейството на Осама бин Ладен не било разрешено да използват хладилници и климатици. Когато астмата на Омар се изострила, баща му му наредил да я лекува с медена пита и лук.

В началото на 90-те години на миналия век Осама бин Ладен влязъл в противоречия със саудитската кралска фамилия заради присъствието на американски части на саудитска земя и се преселил с цялата си фамилия в Судан. Там той станал собственик на ферми, отглеждал слънчоглед и създал няколко компании. По време на нощен излет извън суданската столица Хартум Осама казал на синовете си да изкопаят окопи в пустинята и след това накарал всички свои съпруги и деца да легнат в тях, пише в книгата. Когато някой се оплаквал от студа Осама им нареждал да се покрият с пръст или с трева. „Не мислете за лисиците и змиите“, цитират Омар и Наджва в книгата си думите на Осама. „Чакат ни големи предизвикателства и изпитания“.

През 1994 г. саудитското правителство отнело гражданството на Осама бин Ладен. През следващата година петима американци били убити с кола бомба пред американски военен учебен център в Рияд. Това е първото нападение на саудитска земя, за което Рияд обвинява последователите на Осама. През 1996 г. Бин Ладен бил принуден да напусне Судан. Той преместил семейството си – без втората си жена и децата й, които вече го били напуснали – в каменни бараки без електричество и течаща вода в планината Тора Бора в Афганистан. Там той взел още една жена за съпруга – петата по ред – за която се смята, че е йеменка. Започнал да изпраща синовете си да се бият в афганистанската гражданска война и ги карал с часове да присъстват на лекции за джихад.

В книгата Омар разказва, че веднъж – докато седял с баща си в планината – Осама споделил с него плановете си да разруши САЩ отвътре. „Аз седях безмълвен, без да изпитвам дори сянка на заинтересованост към живота на баща ми“, пише Омар. „Исках той да бъде като другите бащи, да се грижи за работата си и за семейството си“. На 9 септември 2001 г. Наджва напуснала съпруга си и се върнала в родната си Сирия, като взела със себе си един от синовете си и двете по-малки дъщери. Иман, която също е сестра на Омар, останала с баща си и с останалите си братя и сестри. Омар, който по това време бил на 20 години, бил напуснал баща си преди това.

В интервю на 23 декември за вестник „Аш шарк ал аусат“ Омар твърди, че след началото на американската интервенция на децата на Осама бин Ладен било наредено да избягат. Те успели да преминат в съседен Иран. Пред вестника Омар твърди, че не знаел нищо за съдбата на останалите членове от фамилията докато Иман не успяла да избяга. Отдавна се смята, че Иран държи под ключ някои от децата на Бин Ладен, които успели да избягат от Афганистан; сред тях най-важни са синовете Саад и Хамза, за които се смята, че са заемали постове в структурата на Ал Каида.

Иран никога не е потвърждавал тези твърдения и дори изрази изненада, че Иман се намира в саудитското посолство в Техеран. Освен 17-годишната Иман, сред децата на Осама в Иран са 25-годишният Осман, 22-годишната Фатима, 20-годишният Хамза и 15-годишният Бакър, заедно с близо 25 родственици, в това число снахи на Осама бин Ладен и 11 негови внуци, твърди Омар. Други пет деца на Осама са в Саудитска Арабия, и още три са в Сирия.

Саад напуснал охранявания комплекс в Техеран преди година и в момента не се знае къде е, съобщи Омар миналия месец в писмо до АП. Американски източници твърдят, че Саад, който сега би трябвало да е на около 30 години, е загинал миналата година при ракетно нападение от безпилотен самолет в Пакистан. Омар твърди, че след като успяла да се отскубне от иранските охранители Иман се свързала с Абдула, първородния син на Осама бин Ладен.

Абдула напуснал фамилията през 90-те години на миналия век, когато всички още живеели в Судан, и сега е в Саудитска Арабия. Абдула посъветвал сестра си незабавно да потърси убежище в саудитското посолство в Техеран. Според Омар и съпругата му Зейна охраняваният комплекс, където са държани членовете на фамилията Бин Ладен, е в покрайнините на Техеран и включва няколко къщи, градини и плувен басейн. „Отнасят се добре с тях“, заявила Зейна пред АП.

Саудитска Арабия и Иран са стратегически конкуренти в района на Близкия изток, а заради деликатността на всички проблеми, свързани със семейството на Бин Ладен Омар и Зейна помолили да не се разкрива къде се намират те в момента. Според Омар измъкването на Иман от Техеран било „семеен въпрос, който няма нищо общо с политиката“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.