ЦРУ и желанието на Америка да бъде обичана и да плаши

Робърт Фиск

В огромната сграда на американското посолство, разположена на хълмиста местност край йорданската столица Аман, старши офицер от специалните сили на САЩ ръководи еднакво специална служба. Той купува информация от офицери на йорданската армия и разузнаване – срещу пари, разбира се – но помага също така за обучението на афганистански и иракски полицаи и войници. Информацията, която го интересува, не е само за Ал Каида, но и за самите йорданци, за лоялността на армията към крал Абдула Втори, както и за антиамериканските бунтовници, живеещи в Йордания, главно иракчани, но също за иракчани, които служат за свръзка на Ал Каида с Афганистан.

В Близкия изток лесно се купуват военнослужещи. Американците прекараха голяма част от 2001 г. и 2002 г. в купуване на местните командири в Афганистан. Те платиха също за това йордански войски да се присъединят към собствените им окупационни сили в Ирак, заради което йорданското посолство в Багдад беше безмилостно бомбардирано от враговете на Вашингтон.

Онова, което двойният агент на ЦРУ Хумам Халил Абу Мулал ал Балауи направи – подобно на много последователи на Ал Каида той беше лекар, – е обичайно. Той работеше и за двете страни, защото врагове на САЩ отдавна се внедриха сред „съюзниците“ на Вашингтон в арабските разузнавателни служби. Дори Абу Мусаб ал Заркауи, който ръководеше резултатно участието на Ал Каида във въстанието в Ирак и бе йордански гражданин, поддържаше връзки с Главното разузнавателно управление в Аман, чийто висш офицер Шариф Али бин Зейд бе убит заедно със седем американци в най-голямото нападение срещу ЦРУ от атентата срещу посолството на САЩ в Бейрут през 1983 г.

Няма обаче нищо романтично в шпионажа в Близкия изток. Няколко от хората на ЦРУ, убити в Афганистан, всъщност бяха наемници, а шпионите от йорданските „мухабарат“ (разузнавателни служби), за които работеха Бин Зейд и Балауи, редовно подлагаха на мъчения предполагаеми врагове на Йордания; те наистина измъчваха хора, които също толкова редовно бяха „предавани“ на Аман от ЦРУ при управлението на администрацията на Джордж У. Буш.

Мистерията обаче не е толкова съществуването на двойни агенти в американските служби за сигурност в Близкия изток, калкото как точно една йорданска „къртица“ може да бъде полезна в Афганистан. Малко араби говорят пущу, дари или урду, въпреки че по-голямата част от афганистанците говорят арабски. Това подсказва, че между антиамерикански настроените иракски бунтовници, базирани в Аман, и събратята им в Афганистан съществува много по-тясна връзка.

Досега се смяташе, че чисто и просто техните действия са повлияни едни от други, но вече е ясно, че въпреки огромната територия на Иран, разделяща двете държави, има тясна координация между иракските бунтовници и събратята им от Афганистан и Ал Каида. С други думи, точно както ЦРУ лекомислено допусна, че може да се сприятели и да се довери на служители от разузнаванията в мюсюлманския свят, и бунтовническите групировки могат да го направят. Присъствието на антиамерикански настроен йордански шпионин в Афганистан, който пожертва живота си далеч от дома, доказва колко близки са връзките между враговете на САЩ в Аман и в Източен Афганистан. Няма да е пресилено да допуснем, че антиамерикански настроените йорданци поддържат връзки дори в Исламабад.

Ако все пак това изглежда пресилено, трябва да си припомним, че когато ЦРУ първоначално подкрепи арабските бойци срещу съветската армия в Афганистан, плащаше Саудитска Арабия. В началото на 80-те години на миналия век шефът на саудитското разузнаване редовно се срещаше с Осама бин Ладен в саудитското посолство в Исламабад и с пакистанските тайни служби, които предоставяха логистична помощ на муджахидините и впоследствие на талибаните, както впрочем правят и днес. Ако американците си въобразяват, че саудитците не изпращат пари на враговете им в Афганистан – или на също толкова фундаменталиски настроените им врагове в Иран и Йордания – значи ЦРУ не е много наясно какво се случва в Близкия изток.

Вероятно обаче положението е точно такова. Желанието на американците да бъдат обичани и същевременно да всяват страх отдавна подвежда разузнавателните служби на САЩ да вярват на онези, които привидно са техни приятели, и да се отнасят брутално с предполагаемите си врагове. Точно това се случваше в Ливан, преди атентатор камикадзе, шиит, да взриви американското посолство в Бейрут през 1983 г., когато почти целият оперативен персонал на ЦРУ в Близкия изток заседаваше в сградата. Повечето бяха убити. Входът към офисите на ЦРУ в посолството на брега на морето се охраняваше строго. Сред местните ливански сътрудници обаче имаше мъже и жени, които работеха както за израелците, така и за ранната версия на Хизбула. Служители на разузнаването в американското посолство излизаха с ливанки, които не се проверяваха.

И все пак йорданско-американската ос бе по-различна. Тук ЦРУ работеше в почти изцяло сунитска среда сред йорданци, които въпреки че приемаха парите на ЦРУ, имаха много причини да се противопоставят на политиката на Вашингтон, а и на йорданския крал. В йорданските „мухабарат“ има много служители от палестински произход, които са убедени, че безкритичната, раболепна подкрепа на САЩ за Израел е разрушила тяхната „държава“ Палестина и унищожава палестинския народ. Желанието на ЦРУ да вярва на „местните наемници“ прилича на вярата на британците в техните индийски сепои в навечерието на Индийското въстание. „Техните“ местни полкове никога не биха се противопоставили на британския радж. „Техните“ индийски войници ще останат лоялни. Това обаче не се случи.

Бин Зейн, йорданската жертва на Балауи, бе погребан като „шахид“ в присъствието на неговия братовчед, самия крал Абдула Втори. Да видим кой ще се появи на погребението на убиеца, ако въобще е останало какво да бъде погребано.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.