www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 01 май 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Докъде я докараха "цветните" революции?

9 Януари 2010

 

Стивън Ик

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Запомнихме оранжевия цвят като символ на събитията, довели до смяна на режима в Украйна в края на 2004 г. Тази багра постави Украйна в центъра на вниманието на милиони хора по цял свят. А вижте и зелените ленти около главите и на ръкавите на опозиционерите в Иран - нима това не доказва, че цветът има политически смисъл и съдържание? След украинската оранжева революция мнозина на Запад и в държавите от бившия Съветски съюз предсказваха, че Майданът (киевският площад на протеста - б. р.) ще предизвика ефект на доминото и революционна вълна в ОНД, носеща демокрация и либерализация вместо трайно възцарените навсякъде авторитарни режими.

Понякога наричат оранжевата революция “портокалова”, тъй като английската дума “orange” се използва и като име на тропическия плод. Съответно в Интернет започнаха да никнат и други забавни названия: революция на водката в Русия, картофена - в Беларус, петролна - в Казахстан. Да оставим обаче настрана националните стереотипи. Мнозина предричаха, че след оранжевата революция Александър Лукашенко, който управлява Беларус вече шестнайсет години без малко, няма да може дълго време да запази президентския си пост.

Други смятаха, че примерът на грузинската революция на розите ще бъде последван от Армения и Азербайджан. И че опозицията там ще свали управниците, чиято политическа легитимност не се градеше върху резултат от свободни и честни избори. Имаше и множество прогнози, че всеки момент ще дойде краят на репресивния режим в Узбекистан. Тези предсказания обаче не се сбъднаха. Аналитиците, очаквали големи промени, предполагаха, че демократизацията е нещо неизбежно - без обаче да вземат под внимание крехкостта на новите демокрации. Подценяваха и сериозните намерения на Русия да възстанови своето влияние в т. нар. близка чужбина, по-специално чрез превантивен подход, целящ да предотврати поемането на властта от прозападни лидери.

Ако погледнем събитията от близкото минало в повечето страни от бившия Съветски съюз, ще видим, че украинската оранжева революция не е съдействала там да бъде установена демокрация; напротив - подпомогнала е засилването на авторитарните режими. Властите пък само са увеличили натиска върху свободата на словото и най-вече върху неофициалните младежки и неправителствени групи и организации, твърдят правозащитници. Дори в Грузия правителството предприе твърди мерки, за да затвори устата на своите критици от електронните медии. А тъкмо Грузия бе първата страна, сменила своя режим чрез “революцията на розите”.

Централноазиатски Киргизстан бе първата плочка от доминото, паднала след Украйна. Поредицата от събития, известни като “революция на лалетата”, бе предизвикана от три фактора: изборите, очевидно минали с нарушения; разочарованието от президента и управляващото семейство, обвинени в корупция; мъчителната мизерия и безработицата, особено сред младежта.

За разлика от Грузия и Украйна в Киргизстан нямаше организирано опозиционно движение, оглавено от харизматични лидери. Затова безредиците скоро прераснаха в хаос, съпроводен понякога с насилие. Президентът Аскар Акаев замина в чужбина, което доведе до смяна на режима. Днес обаче събитията в Киргизстан се тълкуват по-скоро като яростни протестни демонстрации срещу бедността. Заплахата от сериозна политическа нестабилност тегне над страната и до днес.

След оранжевата революция опити да се използва цветът като политически символ имаше и в Беларус. През септември 2005 г. в Минск бе организирана неразрешена демонстрация по случай шестата годишнина от изчезването на популярен опозиционен лидер през 1999 г. Милицията започна да изтръгва от ръцете на участниците - опозиционери и младежки активисти, бяло-червено-белите национални знамена, официално смятани за незаконни. Тогава един от демонстрантите свали дънковото си яке, вдигна го като знаме и заяви, че то ще стане символ на протеста.

Демонстрациите, последвали президентските избори в Беларус през 2006 г., бързо бяха кръстени от чуждестранните медии “джинсова революция”. Скоро обаче властите потушиха тези протести. Изминаха почти четири години оттогава; опозицията в страната е раздробена и ако вярваме на социологическите анкети, президентът остава твърде популярен. В Беларус нямаше смяна на режима, още по-малко пък революция. Един украински коментатор нарече оранжевата революция “911 за Москва”.

При все това хората, включени в прокарването на тогавашната руска политика (претърпяла безспорен провал), остават близки до правителствените среди, дори все още са ключови играчи в медийната сфера. Сред тях е по-специално експертът по изборни технологии Глеб Павловски, на когото неотдавна бе наложена забрана за влизане в Украйна по съображения, свързани с националната сигурност.

Днес обаче руските власти са избрали друг подход. Русия очевидно вече няма тъй открито и едностранно да се въвлича в избори, провеждани в съседни държави, както през 2004 г. И наистина, Глеб Павловски заяви, че Русия трябва да действа с различни средства, за да преследва целите си - чрез медиите, социалните мрежи и сдруженията, вместо да подкрепя съвсем явно “своите” кандидати по време на избори в други страни.

Как вижда нещата Западът? Дали са претърпели провал опитите на Запада и главно на Евросъюза да се възползва от възможностите, осигурени от оранжевата революция? Та нали Полша активно бе призовала ЕС да предостави на Украйна що-годе реалистична пътна карта, така че страната да получи перспектива за членство в Евросъюза. Сега обаче ЕС гледа скептично на очакванията и надеждите за членство в ЕС, каквито са имали вероятно през 2004 г. украинците, грузинците или молдовците. Днес виждаме Украйна в една “кошница” с държави като Беларус и Армения - в програмата “Източно партньорство”, чиито цели впрочем са скромни.

ЕС обаче полага усилия за развитие на сътрудничеството с Украйна в бизнеса и търговията. Тук вече има сериозни промени в ситуацията. ЕС е най-големият търговски партньор на Украйна и най-активният инвеститор, и то с голяма преднина. През изтеклите пет години Украйна стана далеч по-близка и достъпна за мнозина на Запад благодарение на безвизовото влизане в страната за граждани на ЕС, конкурса “Евровизия” и естествено на предстоящото европейско първенство по футбол през 2012 г.

По БТА





Етикет: , , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Salat Rakiykin
    Вижте нашата страна ,колко мъчително се бори за да се отскубне от "прегръдката "на Медведья и си направете анализ , колко пъти по-мъчно е на страните от ОНД ,като Казахстан , не само заради "Байконур",а заради локацията си и богатствата и ...А за Украйна е повече от ясно- огромна страна с голяма икономика и потенциал, вклитена в Русия- там носталгиците по СССР не са сеирджии-чекиджии като нашите- там са много и много опасни.
  2. 2) Киров Б
    Айде стига с тези конспирации! Всеки нород си заслужава управниците. Преди кажи речи стотина години един "умник" поведе тълпите и наложи авторитарен режим за близо 60 години. Историята за сетен път показа, че насила хубост не става. Провал на строя и даже философията (която по същество е една утопия) също се подложи на съмнение.
  3. 3) Бора Бора
    Разпадането на Съветския съюз създаде милиони лични трагедии .Хора изведнъж се оказаха в чужда държава, семейства се разделяха, синове тръгнаха срещу бащите си. Започнаха войни на етническа и религиозна основа с десетки хиляди жертви. Вулгаризирането и опростенческото отношение към това са , за съжаление, често срещани . И някак си, по между другото, се пропуска факта, че основно пострадаха хората от руска националност, внезапно останали в чужда държава.Става дума за десетки милиони хора. Европа може да плаче за фалшивите трагедии на косовските албанци и потъпкването на техните права, но даже не смята за нужно да коментира расистките закони, съгласно ...още

  4. 4) cobalt
    Бора, като цяло имаш право. Проблемът обаче е малко по-сложен. И се съдържа в други въпроси: Кой и как засели въпросните руснаци в Литва, Латвия, Естония, Грузия, Узбекистан и още един куп територии в които до 30-те години на миналия век не бяха виждали жив руснак? Това населване, не е ли насилствен опит за асимилиране на живеещите там народи? И не е ли било лична драма за точно толкова живеещи там? Има една стара приказка: "Каквото повикало, такова се обадило". Лично аз съм срещу реваншизъм в политиката, но "парен каша духа" - целта е да не се допуска подобно нещо ...още

  5. 5) Бора Бора
    Кобалте,в империя като Съветския съюз , хората са живеели където има работа.Много прибалти са работили и Москва и по големите обекти и заводи.В РФ има над 2 млн.грузинци сега, поне 2-3 млн.арменци, стотици хиляди от балтийските републики, има милиони смесени бракове ,не знам колко азербайджанци, узбеки и таджики се преселиха последните 10 години в РФ, и т.н. Никой не ги дискриминира, напротив, способства се да имат организиран живот, има училища за тези хора , курсове за квалификация на родния им език и тн.. В централна Азия и в Кавказ руснаците са били тези , които са им създавали на местните ...още

  6. 6) cobalt
    Бора, разочароваш ме. Много е наивно да вярваш, че:
    руснаците не само не са забранявали, а напротив, пощрявали използването на родния език
    Почети малко - не само руска пропагандна литература. Да не ти разказвам за двама мои приятели - латвийци, мои набори, които заради толерантната политика на съюза през 80-те не могат да пишат на Латвийски. Има достатъчно сериозни източници. Познавам и Литовци и Естонци - да им се неначудиш защо са зле настроени към русия, щом така човешки ги е третирала. А дали Грузинците доброволно са участвали с толкова много хора във ВОВ (на чие отечество, всъщност?) - на
    ...още

  7. 7) Бора Бора
    Това което твърдя не е само мое мнение . Практиката е била такава. Руският е бил държавен , затова се е учел задължително, сега също е така. Но никой не е спирал и сега не пречат на изучаването на майчин език, Имам познати от доста републики.Не знам твоите приятели какво са те лъгали..щото си е лъжа за забраната да се учи литовски, латвийски или естонски. А че не обичат руснаците..имат си основания :-((( не малко при това. Неуместно е сравнението с една,на практика неграмотна Османска империя и Съюза. Между впрочем,чел ли си "Мъртвите сибирски полета " ? Знаеш ли какво ...още

  8. 8) Anonymous
    Оранжевата Революция не успя, просто защото от първия момент(дори и от по-рано) когато Юшченко стана президент от кремъл започнаха да му пречат и да го саботират с всички възмовни средства. Лошото е че тези руско-американски игрички на кой е по по най се стовариха на гърба на украинския народ.
  9. 9) cobalt
    Хм. Сега вече наричаме "лъжци" и хора препатили на гърба си от руската "толерантност". Мисля, че спорът е безмислен. Ако не вярваш на латвийците, поне си направи труда да се осведомиш. Но не от руски, а от достоверен източник... Разбира се, напълно достатъчно условие е и принудата да учиш един чужд за теб език, само защото поробителят го е обявил за "държавен".
  10. 10) US
    Бора помисли и над примера който Кобалта ти дава и аз да повторя - Руския и в България се учеше задължително навсякъде и за всички! Така, че наистиан е наивно толкова миличко да говориш за Алкашия! Или извинявай и това е тъпо - Руснаците сега се усетили, че били станали жертва на интернационализма от съветски тип аййда пак почнахме с утопиите и фантазиите. Извинявай ама точно така си е без да се обиждаш. Русия никога не е била толерантана с никого, с никого за абсолютно нищо. Русия е империя от типа чингиз хан 10 век. и така си я ...още

  11. 11) US
    *поправка 13 век.
  12. 12) Бора Бора
    За разлика от теб , аз съм бил в тези балтийски републики и имам много познати, приятели, стари гаджета и т.н. Знам за какво става дума и съм го посочил в постинга си. А за твоите познати.....ми не знам, може би са учили само в руско училище - много са правили така, заради възможността да учат в престижни университети в Москва и Петербург след това , а после ..олеле, не знам латвийски. За руския език в Бг , може да ти се стори странно, но са го учили у нас и преди 9-ти септември. Като свободно избираем или нещо такова. ...още






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com