Докъде я докараха „цветните“ революции?

Стивън Ик

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Запомнихме оранжевия цвят като символ на събитията, довели до смяна на режима в Украйна в края на 2004 г. Тази багра постави Украйна в центъра на вниманието на милиони хора по цял свят. А вижте и зелените ленти около главите и на ръкавите на опозиционерите в Иран – нима това не доказва, че цветът има политически смисъл и съдържание? След украинската оранжева революция мнозина на Запад и в държавите от бившия Съветски съюз предсказваха, че Майданът (киевският площад на протеста – б. р.) ще предизвика ефект на доминото и революционна вълна в ОНД, носеща демокрация и либерализация вместо трайно възцарените навсякъде авторитарни режими.

Понякога наричат оранжевата революция „портокалова“, тъй като английската дума „orange“ се използва и като име на тропическия плод. Съответно в Интернет започнаха да никнат и други забавни названия: революция на водката в Русия, картофена – в Беларус, петролна – в Казахстан. Да оставим обаче настрана националните стереотипи. Мнозина предричаха, че след оранжевата революция Александър Лукашенко, който управлява Беларус вече шестнайсет години без малко, няма да може дълго време да запази президентския си пост.

Други смятаха, че примерът на грузинската революция на розите ще бъде последван от Армения и Азербайджан. И че опозицията там ще свали управниците, чиято политическа легитимност не се градеше върху резултат от свободни и честни избори. Имаше и множество прогнози, че всеки момент ще дойде краят на репресивния режим в Узбекистан. Тези предсказания обаче не се сбъднаха. Аналитиците, очаквали големи промени, предполагаха, че демократизацията е нещо неизбежно – без обаче да вземат под внимание крехкостта на новите демокрации. Подценяваха и сериозните намерения на Русия да възстанови своето влияние в т. нар. близка чужбина, по-специално чрез превантивен подход, целящ да предотврати поемането на властта от прозападни лидери.

Ако погледнем събитията от близкото минало в повечето страни от бившия Съветски съюз, ще видим, че украинската оранжева революция не е съдействала там да бъде установена демокрация; напротив – подпомогнала е засилването на авторитарните режими. Властите пък само са увеличили натиска върху свободата на словото и най-вече върху неофициалните младежки и неправителствени групи и организации, твърдят правозащитници. Дори в Грузия правителството предприе твърди мерки, за да затвори устата на своите критици от електронните медии. А тъкмо Грузия бе първата страна, сменила своя режим чрез „революцията на розите“.

Централноазиатски Киргизстан бе първата плочка от доминото, паднала след Украйна. Поредицата от събития, известни като „революция на лалетата“, бе предизвикана от три фактора: изборите, очевидно минали с нарушения; разочарованието от президента и управляващото семейство, обвинени в корупция; мъчителната мизерия и безработицата, особено сред младежта.

За разлика от Грузия и Украйна в Киргизстан нямаше организирано опозиционно движение, оглавено от харизматични лидери. Затова безредиците скоро прераснаха в хаос, съпроводен понякога с насилие. Президентът Аскар Акаев замина в чужбина, което доведе до смяна на режима. Днес обаче събитията в Киргизстан се тълкуват по-скоро като яростни протестни демонстрации срещу бедността. Заплахата от сериозна политическа нестабилност тегне над страната и до днес.

След оранжевата революция опити да се използва цветът като политически символ имаше и в Беларус. През септември 2005 г. в Минск бе организирана неразрешена демонстрация по случай шестата годишнина от изчезването на популярен опозиционен лидер през 1999 г. Милицията започна да изтръгва от ръцете на участниците – опозиционери и младежки активисти, бяло-червено-белите национални знамена, официално смятани за незаконни. Тогава един от демонстрантите свали дънковото си яке, вдигна го като знаме и заяви, че то ще стане символ на протеста.

Демонстрациите, последвали президентските избори в Беларус през 2006 г., бързо бяха кръстени от чуждестранните медии „джинсова революция“. Скоро обаче властите потушиха тези протести. Изминаха почти четири години оттогава; опозицията в страната е раздробена и ако вярваме на социологическите анкети, президентът остава твърде популярен. В Беларус нямаше смяна на режима, още по-малко пък революция. Един украински коментатор нарече оранжевата революция „911 за Москва“.

При все това хората, включени в прокарването на тогавашната руска политика (претърпяла безспорен провал), остават близки до правителствените среди, дори все още са ключови играчи в медийната сфера. Сред тях е по-специално експертът по изборни технологии Глеб Павловски, на когото неотдавна бе наложена забрана за влизане в Украйна по съображения, свързани с националната сигурност.

Днес обаче руските власти са избрали друг подход. Русия очевидно вече няма тъй открито и едностранно да се въвлича в избори, провеждани в съседни държави, както през 2004 г. И наистина, Глеб Павловски заяви, че Русия трябва да действа с различни средства, за да преследва целите си – чрез медиите, социалните мрежи и сдруженията, вместо да подкрепя съвсем явно „своите“ кандидати по време на избори в други страни.

Как вижда нещата Западът? Дали са претърпели провал опитите на Запада и главно на Евросъюза да се възползва от възможностите, осигурени от оранжевата революция? Та нали Полша активно бе призовала ЕС да предостави на Украйна що-годе реалистична пътна карта, така че страната да получи перспектива за членство в Евросъюза. Сега обаче ЕС гледа скептично на очакванията и надеждите за членство в ЕС, каквито са имали вероятно през 2004 г. украинците, грузинците или молдовците. Днес виждаме Украйна в една „кошница“ с държави като Беларус и Армения – в програмата „Източно партньорство“, чиито цели впрочем са скромни.

ЕС обаче полага усилия за развитие на сътрудничеството с Украйна в бизнеса и търговията. Тук вече има сериозни промени в ситуацията. ЕС е най-големият търговски партньор на Украйна и най-активният инвеститор, и то с голяма преднина. През изтеклите пет години Украйна стана далеч по-близка и достъпна за мнозина на Запад благодарение на безвизовото влизане в страната за граждани на ЕС, конкурса „Евровизия“ и естествено на предстоящото европейско първенство по футбол през 2012 г.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.