Русия съблазнява Европа с покупки на оръжие

Джерърд Коуън

Френският военен кораб „Мистрал“. Снимка: Посолство на Франция

С остаряването на произвежданите в Русия оръжия Европа изведнъж започна да се чувства удобно в ролята на доставчик на модерна военна техника за Москва. А когато руските лидери за пръв път проявиха интерес към закупуването на амфибийни транспортни кораби от Холандия, холандският министър на отбраната Еймерт ван Миделкоп бил „изненадан“. „Защо една от най-могъщите военни сили в света, която произвежда познати, уважавани и внушаващи страх оръжия, иска да купува военна техника от друга страна?“, попитал той.

Холандската корабостроителна компания „Дамен Схелде“ не е единствената, с която Москва флиртува от няколко месеца. Руснаците са установили контакти и с испанската корабостроителница „Навантиа“ и с френската „Де Се Ен Ес“, чийто боен кораб от клас „Мистрал“ бе обект на разговор между руския премиер Владимир Путин и френския му колега Франсоа Фийон през ноември.

Предложенията изглежда са породили спорове в руските политически и военни кръгове, като мнозина от елита открито твърдят, че страната им няма нужда да купува оръжие от вън. Авторитет като адмирал Валентин Селиванов, бивш председател на главния щаб на руските ВМС, нарече предложенията „пълна глупост“. Заместник министър-председателят Игор Сечин твърди, че родната Обединена корабостроителна корпорация може да построи кораб със същите възможности като „Мистрал“.

Председателят на Военната академия на науките армейски генерал Махмут Гареев настоява, че Русия „трябва да бъде самозадоволяваща се страна… Ще изпаднем в зависимост от НАТО и в частност от Франция. Ще ни се наложи да купуваме резервни части, да създаваме нова логистична система . . . Това, меко казано, не е много добро за националната сигурност“. Дори да не бъде подписан договор, самият факт, че Русия сериозно обмисля възможността да купи военен кораб от бившите си противници от НАТО говори много за тежкото състояние на руската производствена база. Но още по-важно е, че това показва докъде е готова да стигне Европа, за да помогне на Москва да модернизира въоръжените си сили – дори ако това е за сметка на ценни натовски съюзници покрай границата с Русия.

Руската военна промишленост навлезе в епохата след студената война с остаряла и ниско производителна материална база и сериозно изостанала от основните си конкуренти. Да вземем например междуконтиненталната балистична ракета „Булава“, предназначена за базиране на подводници, която се разработва, за да замени значителен арсенал от произведено през съветската епоха оръжие. Седем от общо 12 експеримента с „Булава“ се провалиха, като в някои от случаите причината според експерти от руските ВМС е в хроничния недостиг на инвестиции в отбранителната промишленост.

Един от приоритетите на Путин и на неговия наследник на президентския пост Дмитрий Медведев е да бъде възроден този сектор от икономиката, погълнал милиарди рубли чрез програми за модернизация. Закупуването на боен кораб от друга страна би се превърнало в ясен сигнал, че тази политика напредва много бавно или че дори е пред провал, което руският президент вече открито признава.

„За съжаление политиката да се кърпят дупките все още се прилага, и – за да бъдем откровени – секторът не е постигнал целта да модернизира технологиите според най-новите стандарти“, заяви Медведев пред бизнесмени от отбранителния сектор през октомври. „Това пряко влияе върху качеството на продукцията, която се доставя на нашите въоръжени сили и на пазарите в чужбина . . . Това е въпрос на оцеляване“.

Всъщност вече има сключени сделки с други страни за решаване на проблемите на руската военна промишленост. DCNS например отдавна поддържа тесни връзки с Русия. Директорът на отдел „Делови връзки“ в компанията Андре Шериер ми каза през 2008 г., че „създаването на връзки с руските играчи е приоритет на научноизследователския отдел на компанията… В дългосрочна перспектива тези връзки се превръщат в сериозен потенциал“. Русия е създала партньорски структури и с френските фирми „Талес“ и „Сафран“, като целта е да бъде модернизиран руският „високотехнологичен сектор“; половината от руските изтребители „Сухой“ продадени на световните пазари, са оборудвани с авиационна електроника на Thales.

Москва не за първи път купува чуждестранно военно оборудване. Миналата година Русия купи от Израел безпилотни разузнавателни летящи апарати, които ще бъдат внимателно проучени, за да се подобрят сходните родни изделия. Но тази сделка бе малка и не може да сравнява с покупката на военен кораб от клас „Мистрал“. Тази сделка между Русия и страна от НАТО ще има драматични политически последствия.

Преди всичко тя ще се превърне в признак за нормализирането на отношенията между Русия и останалата част от Европа, което е и една от приоритетните цели на президента на САЩ Барак Обама в сферата на външната политика. Заседанията на Съвета НАТО – Русия бяха подновени след замразяването им заради руско-грузинския конфликт през лятото на 2008 година. Бившите противници планират общ преглед на бъдещите предизвикателства и търсят възможности за сътрудничество в борбата с наркотрафика и в изграждането на система за общо планиране при извънредни ситуации. Русия е важен партньор във войната в Афганистан, тъй като пропуска части и военна техника на НАТО да преминават през нейна територия на път към района на конфликта. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен дори поиска Русия да предостави на Алианса вертолети, макар че на тази молба все още не е даден отговор.

Макар че би било смешно двете страни да се описват като „приятели от детинство“, сближаването вече се усеща. В тази атмосфера би било по-скоро странно, ако западните правителства отхвърлят искането на Русия за доставка на военна техника. „Би било невъзможно да се търси стабилност на континента в партньорство с Русия, ако откажем да продаваме оръжие на Москва. Отказът би противоречал на нашите собствени твърдения“, заявил Фийон пред журналисти.

Но някои биха искали нещата да се развиват по различен начин – и преди всичко страните, които са на пушечен изстрел от Русия. Вертолетоносач от типа на „Мистрал“ прави Русия много по-опасна за близки страни като Грузия и Естония – страни, които вече усещат проявяващата се наново агресивност от времето на режима на Путин. Командващият руските ВМС адмирал Владимир Висоцки с готовност потвърди, че ако разполагал с кораб като „Мистрал“ по време на конфликта с Грузия, руските десантчици щели да бъдат стоварени на грузинския бряг в рамките на 40 минути, а не след 26 часа, както всъщност стана.

„Единствената оперативна зона за такъв кораб е Черно море“, твърди грузинският външен министър Григол Вашадзе. „Последствията могат да бъдат катастрофални… Ние сме изключително разтревожени“. „Ако французите все пак продадат такъв кораб на Русия, ние ще трябва да се замислим за допълнителни мерки за сигурност, ако корабът бъде разположен в Балтийско море“, заяви за естонската телевизия командващият естонските въоръжени сили генерал Антс Лаанеотс през ноември.

Тези протести едва ли ще намерят слушатели сред европейските правителства. Амбициите на Грузия да стане член на НАТО през последната година започнаха да избледняват, въпреки че Расмусен и други лидери на Алианса твърдя точно обратното. Дори членове на НАТО като Естония започнаха да усещат, че влиянието им на Запад е започнало да отслабва, а Вашингтон предприема координирани усилия да подобри отношенията си с Москва.

„Страните от Централна и Източна Европа вече се тревожат, че НАТО не се отнася достатъчно сериозно към тях“, твърди Томаш Валашек, директор на направление „Външна политика и отбрана“ в Центъра за европейски реформи. Всичко това едва ли ще се отрази на продължаващите разговори. Продажбата на големи военни кораби на Русия определено ще се превърне в солиден финансов удар за европейските държави. Корабите от клас „Мистрал“ струват по 400 милиона евро, а заедно с договор за подкрепа на местната промишленост и за създаване на работни места всяка сделка несъмнено би привлякла вниманието на онези, които броят парите в Амстердам, Париж и Мадрид.

По-трудно е да се отговори на въпроса дали такава сделка ще се превърне и в политически удар. Докато не стане ясно дали сделката ще бъде сключена би било преждевременно да се говори как тя ще бъде оценена в страните от Западна Европа. Лидерите на грузинската общност във Франция вече започнаха кампания за обществена съпротива срещу евентуалната сделка. Но в крайна сметка перспективата да се засилят връзките с доставящата газ и възраждаща се Русия вероятно ще надделеят над опасенията, че някои от несигурните съюзници на НАТО от бившия Съветски съюз ще бъдат разочаровани.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.