Чужденци в Йемен: Страховете от тероризъм са преувеличени

Хейли Суитланд Едуърдс

Пазар в Йемен. Снимка: арабгайд

Светлолилавият грим по очите на Елена Резнич проблясна на слънцето пред претъпканото интернет кафене в столицата на Йемен. 21-годишната молдовска студентка се засмя, докато преместваше слънчевите си очила върху русата си опашка. „Ако прочетете за Йемен в новините, ще си помислите, че улиците са пълни с терористи и бомби“, каза тя. „Но ако сте тук, ще видите, че е спокойно. Трябва да вляза в нета, за да си спомня, че се води война.“

И други сред хилядите хуманитарни работници и студенти по арабски език, които живеят в тази бедна страна, са на същото мнение. Проблемите, пред които е изправен Йемен, са отдавна и са големи, казват те, но поне на повърхността това не е гнездото на тероризма, както изглежда в емисиите на някои западни медии. „Тук като цяло всичко е нормално“, каза Рамон Скобле, инженер от германската агенция за развитие ГТЗ, който живее и работи в Йемен от десетилетия. „Не че проблемите не са действителни, просто не са нови“.

Йемен е в центъра на вниманието от Коледа, когато нигериец, изучавал арабски език в Йемен през есента, бе спрян от пътници, докато се опитвал да задейства експлозиви в самолет, летящ от Амстердам за Детройт. Отговорност за атаката пое групата „Ал Каида на Арабския полуостров“, клон на терористичната мрежа на Осама бин Ладен, който процъфтя в Йемен през последните няколко години и стана обект на въздушни и наземни атаки от подкрепяните от САЩ йеменски сили от средата на декември.

САЩ, Япония и няколко европейски страни затвориха посолствата си в Йемен през последните дни заради заплахи за сигурността. Американското посолство в Сана отново е отворено, каза говорителката на мисията Дебора Смит. Тя отбеляза, че американските служители са били евакуирани от страната и че заплахите и атаките срещу американските интереси тук са поне от десет години насам.

Йеменските власти обявиха завчера ареста на трима мъже, свързани с последните заплахи. Крилото на Ал Каида в Йемен за първи път бе засечено от Вашингтон през 2000 г., когато моторница, натъпкана с експлозиви, се вряза в американския ескадрен миноносец „Коул“ в Аденския залив и уби 17 моряци. Екстремисти нападнаха американското посолство през 2008 г. и убиха най-малко 16 души, в това число американец.

През последните три години също имаше нападения срещу туристи от държави като Южна Корея и Испания. Нападенията срещу чужди хуманитарни работници са редки, макар че през юни телата на две германски медицински сестри и южнокорейска учителка бяха открити в планински район, убежище на ислямски екстремисти в северозападен Йемен.

На фона на засилените мерки за сигурност, хуманитарните и благотворителни организации тук работят нормално. „Засилихме сигурността си, но засега всички основни услуги все още са налице“, каза Андрю Найт, говорител на представителството на Върховния комисариат за човешките права на ООН в Йемен.

В кафенетата в Сана, посещавани от западняци, слуховете за възможни атаки продължават да се носят, но атмосферата остава спокойна. Повечето от чужденците, които идват в Йемен, са тук по своя воля все пак, за да учат или работят. Някои са привлечени от специфичната архитектура, древните традиции, чистотата на йеменския арабски диалект и прочутата гостоприемност на страната. „Това място е вълшебно“, каза молдовската студентка Резнич. „Все едно си попаднал в 16-и век. Чувствам се така, сякаш съм не просто в друга страна, а на друга планета“.

Чужденци, които отдавна са в Йемен, като новозеландеца Скобле, който е водещ авторитет по въпросите на водоснабдяването в Йемен, спокойно приемат настоящите проблеми. Страната е била разделена от десетилетия и се е превърнала в бойно поле през студената война, след като югът спечелил независимост от Великобритания. След обединението преди 20 години, избухнала гражданска война, а вълненията продължават и до днес. „Ако се върнем назад към 1990 г., когато бе обединението, ще видим, че Йемен никога не е била спокойна страна“, каза Скобле. „Съществува съпротива срещу режима и тероризъм, но това винаги го е имало. Ал Каида са новите „звезди“, но всъщност те са тук повече от 10 години“. Той се притеснява, че вниманието върху Ал Каида може да засили проблемите на Йемен, като привлече повече чужди екстремисти, както и чужди правителства, които искат да се намесят. „Новините са малко провокативни и се страхувам, че някои от тях ще се окажат самосбъдващо се пророчество.“

През последния месец служители на силите за сигурност в Йемен заявиха опасенията си, че ислямски екстремисти засилват опитите си да нападат чужди, особено американски, обекти. Подобни атаки може да са отмъщение за подкрепяните от САЩ въздушни и наземни атаки, които започнаха на 17 декември, и отнеха живота на десетки предполагаеми членове на Ал Каида, според йеменското правителство. Тревожни са и някои местни репортажи, според които шест камиона, натоварени с експлозиви и оръжия, „изчезнали“ тази седмица на път за Сана. Въпреки това Едуард Прадос, директор на американска образователна организация с идеална цел в Сана и дългогодишен жител на Йемен, омаловажи затварянето на посолствата в писмо до служителите си.

Пазар в Йемен. Снимка: арабгайд

Преди всичко той посочи приоритетите на администрацията на Обама за борба с тероризма, проваленият опит за взривяне на самолета и закъснялото медийно внимание към продължаващите проблеми на Йемен в сигурността като причина за новото внимание. „Няма нищо извънредно по отношение затварянето на посолствата, с изключение на това, че сега Йемен се радва на широко медийно внимание“, писа той.

Много преселници, работещи за международни организации в Йемен, посещават курсове по самозащита и следват определени предпазни мерки, каза йорданката Раша ал Джунди, която работи за Кеър интернешънъл в Йемен. Те са съветвани да избягват луксозни международни хотели и места, където се събират чужденци. Казвано им е да променят обичайните си маршрути в случай, че са следени. Много чужденци избягват да организират големи партита, да пускат силно музика у дома или да излизат да вечерят с повече от няколко души чужденци.

„Целта е да се избягва поведение, което декларира: „Хей, вижте ме!“, каза британка, която живее в Аден и работи за местна хуманитарна организация повече от 10 години. Тя поиска да не я назоваваме заради собствената й сигурност. Подобно на много чужденки в Йемен, тя е избрала да носи абая, дълга черна роба и шал за глава, за да не привлича вниманието. „Когато дойдох тук за първи път, хората ми подвикваха на улицата, може би защото съм русокоса, а това не се среща често“, каза тя. „Понякога западните жени се дразнят от носенето на хиджаб, но това трябва да възприема като начин да улесниш живота си“.

„След известно време свикваш“, каза Джунди, според която Ливан в периода от 2005 до 2008 г. е бил много по-опасен. „Оглеждам се тук и си казвам „Нима? Виждала съм и по-лошо“, казва тя. Повечето чужденци живеят или в Сана или в Аден, двата най-големи града, където отвличанията са редки. За пътуване из провинцията се изисква разрешение от правителството, което е трудно, а понякога и невъзможно да се получи. Това е отчасти защото йеменски служители не се доверяват на племенните власти, които управляват голяма част от страната и отвличат чужденци, за да ги използват за разменна монета в преговори за осигуряване на социални услуги или освобождаване на затворници.

Много части на страната, включително провинция Саада, където избухна шиитски бунт срещу йеменското правителство, са извън обсега на централните власти. Някои западняци, които живеят и работят в Йемен, са взели решение да останат тук заради страната, която ценят. „Чета за това всеки ден, но няма да си тръгна, освен ако не се наложи“, каза 22-годишният Стефан Даус, рус и синеок норвежец, който изучава арабски в Сана. „От хуманитарна гледна точка, положението ще се влоши, ако се поддадем на заплахите на Ал Каида“. „Освен това“, шегува се той, „вече съм си платил таксата за обучение до юни“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.