Прегледът на българското вино – пак фалшив конкурс. Писмо на един енолог

Щанд от изложението на българските вина „Винария“ 2008. Производителите и марките станаха толкова много, че ценителите на виното се объркват. Снимка: Пешо Ройтерса

Б. р. – Националният преглед на българското вино „Винария“ е обект на много критики в последните години, поради начина на провеждане на конкурса. Там се раздават медали с кош (около 70 процента от участващите 700-800 вина получават награди и грамоти), там се състезават вина, направени специално за конкурса, които после не можеш да си купиш. Експерти и дори някои производители като „Домейн Бойар“ отдавна настояват в конкурса да участват само вина, купени от магазина, но практиката продължава. По принцип в конкурсите по света участват вече произведени вина, някои организатори имат дори изискване виното да е купено от магазина. А в България то се представя за конкурса с етикет, написан на принтер – каберне 2007 проба № еди кой си на винпром еди кой си. И тук наградите се присъждат на такива абсурдни вина. После съответният винпром забърка някакво вино и твърди, че това е награденото.

Друг момент е журито – то е съставено само от българи. Докато в европейските конкурси канят чужденци. Освен това журито на „Винария“ е съставено от дегустатори и енолози от фирми, които участват в конкурса. Макар дегустацията да е сляпа, такова жури няма начин да оцени обективно кое от българското производство е най-доброто, което може да се конкурира на световен пазар. От тази година журито щяло да се състои от енолози и други. Какви други – ще видим.

По тази и други причини авторитетни фирми като „Домейн Бойар“, изба „Дамяница“, „Санта Сара“ и др. не участват в конкурса на „Винария“, а само на панаирното изложение. От година на година участниците намаляват, разочаровани от „Винария“ и поради постоянно завишаващите се цени за участие. Шефът на панаира в Пловдив Георги Гергов всяка година вдигаше необосновано цените за изложбена площ. Националният преглед става все по-малко национален, награди като „Златен Ритон“ и златни медали от“Винария“ имат все по-малко значение.

В следващите редове един професионалист – Стойчо Стоев обяснява в отворено писмо порочността на конкурса „Винария“.
Стойчо Стоев е винар-технолог, член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България и главен енолог на винарска изба „Логодаж“. Негови вина са спечелили много медали в Пловдив в последните години, което не пречи той да е критично настроен към конкурса.

Българските винари не искат национален конкурс

Стойчо Стоев

Енологът Стойчо Стоев с виното „Хипноза“ на изба „Логодаж“, където той е главен енолог. Снимка: сп. „Бакхус“

След сериозното отстъпление на последната Винария 2009, съпътствана от  липсата на интерес от страна на медии, ценители, търговци и по- тревожното – отсъствието на много винарски предприятия; след засилените критики към цялостния формат на националните дегустации, винената общественост у нас очакваше най-после нещо да се промени и България да има своя истински национален конкурс за вино, каквито са всички международни конкурси.

Десетките медали, които български вина спечелиха на международни конкурси през изминалата година; позитивното отношение на родната журналистика, достигнала в пресиления си възторг дори  обявяването на винен ренесанс; ласкавото, макар и премерено отношение на световни винени критици към отделни български вина, продиктувано отчасти и от участието  на чужди енолози в създаването на тези вина, бяха само част от условията, които налагаха създаването на Национален конкурс за вино.

Ентусиастите от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус” показаха на българските винопроизводители в детайли как се прави и как изглежда един такъв конкурс. Единственото, което те нямаха, освен традиция и популярност, беше онзи брой участващи фирми, който би им позволил да нарекат конкурсите си национални.  Точно тези три фактора притежава Националната лозаро-винарска камара и трябваше само желание от страна на това сдружение на българските винопроизводители, за да организира първия национален конкурс.  Трябваше, но се оказа че  това желание го няма. Управляващите Националната лозаро- винарска камара решиха и тази  година да  си имаме Национални дегустации на които ще се оценяват винени ресурси под формата на всевъзможни варианти и партиди, заготвени в заводските лаборатории, които никога няма да застанат на рафтовете в магазините във вида, в който ще бъдат дегустирани и оценени.

Един истински винен конкурс би трябвало  да отличи добрите вина и да ги покаже на широката общественост, за да могат хората, обичащи виното, да открият тези вина сред изобилието на пазара и да си ги купят.  Българските национални дегустации отличават  незавършени вина без концепция и пазарно ориентиране. За повечето от участващите винарски предприятия  всичко сякаш опира до спечелването на възможно най-голям брой медали, с което постижение да  намерят място в няколкото изречения, които медиите ще напишат за събитието и които само след месец никой няма да помни; защото не само няма да може да си купи тези вина, но дори няма да може и да ги дегустира никъде; ще може само да чуе и прочете за тях, след което бързо ще ги забрави.

Учудващо е, че управляващите Националната лозаро-винарска камара виждат елементи на дискриминация в един конкурс, на който да се състезават единствено реални бутилирани вина, а в същото време дискриминират точно тези завършени вина, лимитирайки броя им, без разлика на сорт и реколта, до  общо 5 червени и 3 бели за всяка фирма участник.  С това учудващите решения на управляващите не свършват. Дали водени от революционния принцип за равенство и братство (свободата приемаме, че я имаме) или от нещо друго, за пръв път дегустаторите енолози (които ще са половината от всички дегустатори; останалите ще бъдат неенолози) ще се избират с жребий измежду всички предложени от фирмите участници. Парадоксално. В  цял свят дегустаторите на международни конкурси се избират и канят. Нашите ще ги определи  случайността. Защо? Равни по възможности ли са; еднакво добри като дегустатори и като енолози; еднакво запознати с разликите между добрите и отличните вина; еднакво опитни за да бъдат съдии в такова отговорно състезание? Невъзможно. Равни хора няма, равни професионалисти също. Стремежът на всеки професионалист да израсне и да бъде по-добър от другите е в основата на човешкото развитие.  Ако отказът от отговорност на организаторите на тази проява да изберат с обсъждане и гласуване  най-добрите десет или дванадесет дегустатори – професионалисти е продиктуван от стремеж за запазване на мира в гилдията и пресичане на евентуални брожения от типа „защо този, а не моя дегустатор”, най- добре да раздадат и наградите с жребий. Едното води до другото.

Още по-неясен е принципът на избор на десетте неенолози. Кои са те? Кой и как оцени уменията им на дегустатори и с какво са заслужили да оценяват най-добрите български вина?

В България през последните години се създадоха наистина добри вина. Те получиха признание,  и от професионалистите, и от обикновените ценители на доброто вино. Тези вина са на стелажите в магазините и в менютата на ресторантите. Те са  тези, които с продаваемостта си и оценките за качество правят една винарска фирма по-добра от друга и един енолог по-известен от колегата си. Ценителите, потребителите и дори търговците все по-слабо се интересуват от борбата за вътрешноведомствено надмощие на винарските фирми. Какъв е смисълът винарни да спечелят златни ритони и по 20-30 медала на вина, които нито ще покажат на „Винария“, нито ще сложат по рафтовете в магазините? В няколкото изречения,  в които безразличните медии ще изброят първите трима по медали ли? Това ли радва българските винарни? За това ли са тези национални дегустации? Така ли изглежда българският Ренесанс?

Добрите вина имат нуждата от истински национален конкурс. Не е страшно, че тази година те ще са петдесет, а догодина сто. Страшното е всяка година да се лъжем, че имаме по осемстотин български вина, достойни за конкурс, а в същото време оцеляването на винарството да зависи от продажбите на вина от по 70-80 евроцента в страните от Източна Европа. Битката за българския пазар е жестока, особено по време, когато все повече чужди вина влизат на него и все по-малко български вина се продават зад граница на цена над 1,5- 2 евро. Всеки винен конкурс, който с рекламата си може да ти спечели поне един нов клиент, да те вкара в поне един нов ресторант или магазин, се превръща в битка на интереси. Но ние, винарите, сме хора, надарени да създаваме. По-голям или по-малък, всеки един от нас е творец и изпитва удоволствие, когато усети че е  направил  добро вино, а не когато се снима със златния ритон; поне аз се чувствам така. Може би затова ми се искаше, след открития урок на журналистите, да  видим пътя, който те ни показаха и да направим конкурс с европейско измерение и по европейски стандарт, но… и тази година ще имаме национални дегустации, за съжаление още по-причудливи и по-несъвършени от предишните.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.