Прегледът на българското вино - пак фалшив конкурс. Писмо на един енолог
12 Януари 2010
Б. р. - Националният преглед на българското вино “Винария” е обект на много критики в последните години, поради начина на провеждане на конкурса. Там се раздават медали с кош (около 70 процента от участващите 700-800 вина получават награди и грамоти), там се състезават вина, направени специално за конкурса, които после не можеш да си купиш. Експерти и дори някои производители като “Домейн Бойар” отдавна настояват в конкурса да участват само вина, купени от магазина, но практиката продължава. По принцип в конкурсите по света участват вече произведени вина, някои организатори имат дори изискване виното да е купено от магазина. А в България то се представя за конкурса с етикет, написан на принтер - каберне 2007 проба № еди кой си на винпром еди кой си. И тук наградите се присъждат на такива абсурдни вина. После съответният винпром забърка някакво вино и твърди, че това е награденото.
Друг момент е журито - то е съставено само от българи. Докато в европейските конкурси канят чужденци. Освен това журито на “Винария” е съставено от дегустатори и енолози от фирми, които участват в конкурса. Макар дегустацията да е сляпа, такова жури няма начин да оцени обективно кое от българското производство е най-доброто, което може да се конкурира на световен пазар. От тази година журито щяло да се състои от енолози и други. Какви други - ще видим.
По тази и други причини авторитетни фирми като “Домейн Бойар”, изба “Дамяница”, “Санта Сара” и др. не участват в конкурса на “Винария”, а само на панаирното изложение. От година на година участниците намаляват, разочаровани от “Винария” и поради постоянно завишаващите се цени за участие. Шефът на панаира в Пловдив Георги Гергов всяка година вдигаше необосновано цените за изложбена площ. Националният преглед става все по-малко национален, награди като “Златен Ритон” и златни медали от”Винария” имат все по-малко значение.
В следващите редове един професионалист - Стойчо Стоев обяснява в отворено писмо порочността на конкурса “Винария”.
Стойчо Стоев е винар-технолог, член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България и главен енолог на винарска изба “Логодаж”. Негови вина са спечелили много медали в Пловдив в последните години, което не пречи той да е критично настроен към конкурса.
Българските винари не искат национален конкурс
Стойчо Стоев
След сериозното отстъпление на последната Винария 2009, съпътствана от липсата на интерес от страна на медии, ценители, търговци и по- тревожното - отсъствието на много винарски предприятия; след засилените критики към цялостния формат на националните дегустации, винената общественост у нас очакваше най-после нещо да се промени и България да има своя истински национален конкурс за вино, каквито са всички международни конкурси.
Десетките медали, които български вина спечелиха на международни конкурси през изминалата година; позитивното отношение на родната журналистика, достигнала в пресиления си възторг дори обявяването на винен ренесанс; ласкавото, макар и премерено отношение на световни винени критици към отделни български вина, продиктувано отчасти и от участието на чужди енолози в създаването на тези вина, бяха само част от условията, които налагаха създаването на Национален конкурс за вино.
Ентусиастите от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус” показаха на българските винопроизводители в детайли как се прави и как изглежда един такъв конкурс. Единственото, което те нямаха, освен традиция и популярност, беше онзи брой участващи фирми, който би им позволил да нарекат конкурсите си национални. Точно тези три фактора притежава Националната лозаро-винарска камара и трябваше само желание от страна на това сдружение на българските винопроизводители, за да организира първия национален конкурс. Трябваше, но се оказа че това желание го няма. Управляващите Националната лозаро- винарска камара решиха и тази година да си имаме Национални дегустации на които ще се оценяват винени ресурси под формата на всевъзможни варианти и партиди, заготвени в заводските лаборатории, които никога няма да застанат на рафтовете в магазините във вида, в който ще бъдат дегустирани и оценени.
Един истински винен конкурс би трябвало да отличи добрите вина и да ги покаже на широката общественост, за да могат хората, обичащи виното, да открият тези вина сред изобилието на пазара и да си ги купят. Българските национални дегустации отличават незавършени вина без концепция и пазарно ориентиране. За повечето от участващите винарски предприятия всичко сякаш опира до спечелването на възможно най-голям брой медали, с което постижение да намерят място в няколкото изречения, които медиите ще напишат за събитието и които само след месец никой няма да помни; защото не само няма да може да си купи тези вина, но дори няма да може и да ги дегустира никъде; ще може само да чуе и прочете за тях, след което бързо ще ги забрави.
Учудващо е, че управляващите Националната лозаро-винарска камара виждат елементи на дискриминация в един конкурс, на който да се състезават единствено реални бутилирани вина, а в същото време дискриминират точно тези завършени вина, лимитирайки броя им, без разлика на сорт и реколта, до общо 5 червени и 3 бели за всяка фирма участник. С това учудващите решения на управляващите не свършват. Дали водени от революционния принцип за равенство и братство (свободата приемаме, че я имаме) или от нещо друго, за пръв път дегустаторите енолози (които ще са половината от всички дегустатори; останалите ще бъдат неенолози) ще се избират с жребий измежду всички предложени от фирмите участници. Парадоксално. В цял свят дегустаторите на международни конкурси се избират и канят. Нашите ще ги определи случайността. Защо? Равни по възможности ли са; еднакво добри като дегустатори и като енолози; еднакво запознати с разликите между добрите и отличните вина; еднакво опитни за да бъдат съдии в такова отговорно състезание? Невъзможно. Равни хора няма, равни професионалисти също. Стремежът на всеки професионалист да израсне и да бъде по-добър от другите е в основата на човешкото развитие. Ако отказът от отговорност на организаторите на тази проява да изберат с обсъждане и гласуване най-добрите десет или дванадесет дегустатори – професионалисти е продиктуван от стремеж за запазване на мира в гилдията и пресичане на евентуални брожения от типа „защо този, а не моя дегустатор”, най- добре да раздадат и наградите с жребий. Едното води до другото.
Още по-неясен е принципът на избор на десетте неенолози. Кои са те? Кой и как оцени уменията им на дегустатори и с какво са заслужили да оценяват най-добрите български вина?
В България през последните години се създадоха наистина добри вина. Те получиха признание, и от професионалистите, и от обикновените ценители на доброто вино. Тези вина са на стелажите в магазините и в менютата на ресторантите. Те са тези, които с продаваемостта си и оценките за качество правят една винарска фирма по-добра от друга и един енолог по-известен от колегата си. Ценителите, потребителите и дори търговците все по-слабо се интересуват от борбата за вътрешноведомствено надмощие на винарските фирми. Какъв е смисълът винарни да спечелят златни ритони и по 20-30 медала на вина, които нито ще покажат на “Винария”, нито ще сложат по рафтовете в магазините? В няколкото изречения, в които безразличните медии ще изброят първите трима по медали ли? Това ли радва българските винарни? За това ли са тези национални дегустации? Така ли изглежда българският Ренесанс?
Добрите вина имат нуждата от истински национален конкурс. Не е страшно, че тази година те ще са петдесет, а догодина сто. Страшното е всяка година да се лъжем, че имаме по осемстотин български вина, достойни за конкурс, а в същото време оцеляването на винарството да зависи от продажбите на вина от по 70-80 евроцента в страните от Източна Европа. Битката за българския пазар е жестока, особено по време, когато все повече чужди вина влизат на него и все по-малко български вина се продават зад граница на цена над 1,5- 2 евро. Всеки винен конкурс, който с рекламата си може да ти спечели поне един нов клиент, да те вкара в поне един нов ресторант или магазин, се превръща в битка на интереси. Но ние, винарите, сме хора, надарени да създаваме. По-голям или по-малък, всеки един от нас е творец и изпитва удоволствие, когато усети че е направил добро вино, а не когато се снима със златния ритон; поне аз се чувствам така. Може би затова ми се искаше, след открития урок на журналистите, да видим пътя, който те ни показаха и да направим конкурс с европейско измерение и по европейски стандарт, но… и тази година ще имаме национални дегустации, за съжаление още по-причудливи и по-несъвършени от предишните.
поздравления на г-н Стоев,едно истинско и обективно мнение за Винария Пловдив
Добра , но и манипулативна статия. 1. Стойчо Стоев не е член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България. 2. Вината не са забъркани в бидони, а имат покритие от 5 тона.За това следят представители от ИАЛВ и НВЛК. 3. Не е ясно как са избрани дегустаторите- ентусиасти от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус”. Като се разрових в интернет видях че тези от „Винен наблюдател” нямат връзка с винопроизводството, а тези от „Винен индекс” са едни и същи хора на всяко дегустиране, част от тях са същите от „Винен наблюдател”. Г-н Стоев всеки път е там и нормално ги закриля тези конкурси. Единствено „Бакхус” има разнообразие на вина, но там се оценява от 3-4 човека.Добре е за списание от 2 лв. 4. Ясно е , че тези хора искат да влезнат като „други” в националните дегустации на НЛВК и затова е тази статия. 5. Българската традиция е следната- За мостри за дегустация на чуждестранни конкурси или за участие в търгове, винаги се избира една хубава бъчва, бутилира се, етикетира се и се праща. В чужбина няма кой да те провери дали това вино го има на пазара. 6. Стойчо Стоев е прав за много от действията на НЛВК, свързани с организирането на Националните дегустации. Това , че участва ...още
в тях, означава че ги и одобрява. Той е първия спечелил Ритон от вино в магазинната мрежа. Няма да се учудя, ако и тази година го направи. 7. Всеки конкурс си има правила и участващите в него трябва да се съобразяват с него. Както когато участваш на Декантер, Уайн Челинж или Мундус Вини. Там ако не спечелиш не коментираш дегустаторите и комисиите, както винаги става в България. Тук сме все недоволни и критикуваме. 8. Има още да пиша, но нека се разгори малко дискусия и тогава. Виждам , че никои не се интересува от тази статия и дано я събудя. Уважаващите виното не се интересуват от дегустаторите на НД на НВЛК, а само от крайния резултат-наградите. Не се интересуват дали има Ренесанс или Оцеляване на избите. Важно е виното, което ще си купят от магазина, да е хубаво и да отговаря на парите, които е дал.
Пияч, За сега мнението на Стоев (за мен) тежи значително повече от твоето. Макар, че уважавам написаното от теб. Виното е пазарен ПРОДУКТ. Предназначен е за пазара. Ние се интерисуваме как професионалната общност оценява този продукт В ТОЧКИ, а не в Ритони или медали. За да мога АЗ после да сравнявам точки и цени от рафта, и чак тогава да мога да се включа с личната си оценка чрез портфейла си. Ето какво казва Стоев : "Управляващите Националната лозаро- винарска камара решиха и тази година да си имаме Национални дегустации на които ще се оценяват винени ресурси под формата на всевъзможни варианти и партиди, заготвени в заводските лаборатории, които никога няма да застанат на рафтовете в магазините във вида, в който ще бъдат дегустирани и оценени. " Това е същественото и Стов е прав. Продукта ВИНО първо трябва да е на РАФТА НА МАГАЗИНА. И чак след това да ходи на оценка от дегустации.
Миналата година имаше кръг за вина от магазина и именно виното на Стойчо Стоев спечели Ритон. Нали това искате - вина от магазина. Има вече, и спечелил има-какво повече. Но много малко производители искат да им се вземат вина от стилажа, защото знаят какво има вътре и как ще бъде оценено.Хем искат, хем не им стиска.
http://reporter.blog.bg/novini/2009/03/19/4-zlatni-ritona-na-vinariia.310431 Хипноза Мерло резерва на изба „Логодаж” в раздел „Червени вина от търговската мрежа”.
По повод казаното от Пияч №2. Аз съм член на клуб "Винен наблюдател", аз съм пуснал тази статия, и не искам да влизам в никакви комисии на национални дегустации. За мен Винария е провален конкурс, няма да си свързвам името с това. Гордея се, че нямам връзка с винопроизводството, което Пияч явно намира за недостатък. По света в конкурсите за вино се правят панели и не ги оценяват само хора от винопроизводството. Както и вината се правят за хора, които "не са свързани с винопроизводството". Затова нашите вина не могат да пробият на Запад. Колко години трябва да минат, докато нашите "свързани с винопроизводството" умници разберат, че трябва да участват и чужденци, и "други" в журито? Писахме, писахме, най-после решиха да вкарат "други" в журито и направиха раздел "вина от магазина" (смях). Но най-многото медали са за "вина от последна реколта" - тоест, забърканите за конкурса. Който иска да вярва, че са минимум 5 тона (изискване, въведено пак заради скандали), да вярва. Аз ще се въздържа.
Искаме не да има И вина от магазина, а всички вина да са в бутилка. Може и да са от склада на фирмата, но да си имат тапа и търговско име (пък дори то да е Мераклийско или Трите мечки), за да знаем да си го търсим на пазара. А дегустаторите, за да им вярваме на точките, трябва да са хора с широки познания за виното, а не само технолози, някои от които са дегустирали само собствените си вина.
аз пък си имам приятел от Мелник и 35 г. си купувам само от неговото вино . опитвал съм разни бутилирани боклуци и винаги съм съжалявал за дадените пари.от домашното по-убаво нема. ама сирената си ги купувам.
Един приятел,който е работил 2 г. във Винпром Пазарджик,ми каза че в таен сейф на цеха се съхранявали всякакви прахообразни оцветители ,ароматизатори и консерванти ,с които правели всякакъв вид вина. Като дойде проверка-заключ и готово. Искаш мавруд-пликче.Искаш мерло-пликче.Искаш каберне-пликче.И вода,разбира се.И малко спирт. Та като видя етикет"Произведено във Винпром Пазарджик".....сетете се. Така е и с всички винпроми /ужасна дума/
Добра , но и манипулативна статия. НО НАЙ-НАПРЕД Е ДОБРА, НАЛИ? 1. Стойчо Стоев не е член на Управителния съвет на Съюза на енолозите в България.ТАКА Е. С.СТОЕВ ВЕЧЕ НЕ Е ЧЛЕН НА УС НА СЪЮЗА НА ЕНОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ. 2. Вината не са забъркани в бидони, а имат покритие от 5 тона. СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО БИДОН НЕ Е ИЗПОЛЗВАНО В ОТКРИТОТО ПИСМО, НАРИЧАНО "СТАТИЯ". ГОВОРИ СЕ ЗА ЛАБОРАТОРНИ ПРОБИ, КОИТО ДОРИ И С ПОКРИТИЕ ОТ 5 ТОНА СА ПАК ЛАБОРАТОРНИ. КЪДЕ БЯХА НА ВИНАРИЯ СЪДОВЕТЕ ОТ ПО 5 ТОНА, СЪДЪРЖАЩИ БЕЛИЯ ЗЛАТЕН РИТОН НА "ЧЕРНОМОРСКО ЗЛАТО" И ЧЕРВЕНИЯ РИТОН НА ЯМБОЛ ( ПЕЩЕРА). За това следят представители от ИАЛВ и НВЛК. ТАКА Е, СЛЕДЯТ. ХОДЯТ ПО ФИРМИТЕ И БРОЯТ БИДОНИТЕ, ВЗИМАТ ПРОБИТЕ 3. Не е ясно как са избрани дегустаторите- ентусиасти от „Винен наблюдател”, „Винен индекс” и списание „Бакхус”. КАКТО ПО ЦЯЛ СВЯТ ГИ ИЗБИРАТ- С ПОКАНА ОТ ОРГАНИЗАТОРИТЕ КЪМ ДЕГУСТАТОРИ С ИМЕ И ОПИТ. Като се разрових в интернет видях че тези от „Винен наблюдател” нямат връзка с винопроизводството, ТАКА ЛИ? Я ПАК ПРОВЕРИ, СЛУЧАЙНО ДА НЕ СИ СГРЕШИЛ! а тези от „Винен индекс” са едни и същи хора на всяко дегустиране,Е, не са. част от тях са същите ...още
от „Винен наблюдател”. ДА. НЕЩО ЛОШО ИЛИ НЕРЕДНО? ВСЕКИ ПЪТ ТРЯБВА ДА СА РАЗЛИЧНИ ЛИ? ЗАЩО? ДОРИ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГИ ИЗБИРАТ ЗА 4 ГОДИНИ, А ТИ ИСКАШ ВСЕКИ ПЪТ НОВИ ДЕГУСТАТОРИ. Г-н Стоев всеки път е там и нормално ги закриля тези конкурси. ТАМ Е, ЗАЩОТО ГО КАНЯТ. АКО НЕ ГО КАНЯТ НЯМА ДА Е ТАМ; ГОВОРИМ ЗА "ВИНЕН ИНДЕКС". Единствено „Бакхус” има разнообразие на вина, но там се оценява от 3-4 човека. КОНКУРСЪТ "ВИНО НА ГОДИНАТА" ОРГАНИЗИРАН ОТ ЕМИЛ КОРАЛОВ И ЮЛИЯ КОСТАДИНОВА, КОИТО НЕ СА ВЕЧЕ В БАКХУС ВКЛЮЧИ НЯКОЛКО ПЪТИ ПОВЕЧЕ ДЕГУСТАТОРИ ОТ 3-4 ЧОВЕКА, А НА ФИНАЛА ДОРИ СТИВЪН СПЪРИЪР. ЗА ДА НЕ ОБЯСНЯВАМ В WWW.GOOGLE.COM I WWW.BACCHUS.BG МОЖЕ ДА СЕ ПРОСВЕТЛИТЕ. Добре е за списание от 2 лв. 4. ДОСТА ДОБРЕ, ЗАЩОТО Е НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ ЗА ВИНЕН КОНКУРС, ПРАВЕН В БЪЛГАРИЯ ДОСЕГА.Ясно е , че тези хора искат да влезнат като „други” в националните дегустации на НЛВК и затова е тази статия. КОИ ХОРА? ПРЕКАЛЕНО ФАНТАСТИЧНО ЧЕТЕНЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ УПРАЖНЯВАТЕ, Г-Н ПИЯЧ. В ПИСМОТО НЯМА НИТО ЕДНА ДУМА, С КОЯТО ДА ЛОБИРАМ ЗА НЯКОГО. 5. Българската традиция е следната- За мостри за дегустация на чуждестранни конкурси или за участие в търгове, винаги се избира една хубава бъчва, бутилира се, етикетира се и се праща. ДОКАЖЕТЕ ГО, Г- ПИЯЧ, ТАКА КАКТО АЗ МОГА ДА ДОКАЖА ВСЯКА ДУМА В ПИСМОТО СИ! В чужбина няма кой да те провери дали това вино го има на пазара. И НЕ Е НУЖНО ДА ДОКАЗВА. ЗАЩОТО КОНКУРСИТЕ ТАМ СЕ ПРАВЯТ, ЗА ДА ПОМОГНАТ НА ВИНАТА ДА СЕ ПРОДАВАТ НА ПАЗАРА, КАТО ОТЛИЧАТ КАЧЕСТВОТО ИМ. 6. Стойчо Стоев е прав за много от действията на НЛВК, свързани с организирането на Националните дегустации. Това , че участва в тях, означава че ги и одобрява. И КРИТИКУВА НЕЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В КОНКУРС НА РЕАЛНИ ЗАВЪРШЕНИ ВИНА ОЩЕ ОТ 2000 ГОДИНА. ПОТЪРСЕТЕ СТАРИ БРОЕВЕ НА ЛОЗАРСТВО И ВИНАРСТВО. УЧАСТВАМ, КОГАТО МЕ КАНЯТ; А ТАЗИ ГОДИНА МЕ ИЗБРА ЖРЕБИЯТ- СЪДБА:). УЧАСТВАМ, ЗАЩОТО СЪМ ВИНАР, УВАЖАВАМ БЪЛГАРСКОТО ВИНАРСТВО, КОЛЕГИТЕ, ТЕХНИЯ ТРУД И ТЕХНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ; ЗАЩОТО ИСКАМ ДА ИМА ИСТИНСКИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС, КОЙТО ДА Е ПРИЗНАНИЕ ЗА ТРУДА НА ХОРАТА, ПОСВЕТИЛИ СЕ НА ВИНОТО. НО КОНКУРС, А НЕ ДЕГУСТАЦИЯ НА НЕЗАВЪРШЕНИ ВИНА, КОИТО НЯМА ДА ВЛЯЗАТ В БУТИЛКА ВЪВ ВИДА, В КОЙТО ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВАТ. Той е първия спечелил Ритон от вино в магазинната мрежа. НЕ АЗ, А ЛОГОДАЖ. И ПЪРВО МЯСТО ПРИ БЕЛИТЕ, ПАК ОТ МАГАЗИННАТА МРЕЖА :))Няма да се учудя, ако и тази година го направи. 7. Всеки конкурс си има правила и участващите в него трябва да се съобразяват с него. ЕТО, ЗАТОВА Е ТОВА ОТКРИТО ПИСМО. ТО Е ПРИЗИВ ЗА ПРОМЯНА НА ПРАВИЛАТА, КОИТО ДА ПРЕВЪРНАТ ДЕГУСТАЦИИТЕ В КОНКУРС ПО МОДЕЛА НА ИЗБРОЕНИТЕ ОТ ТЕБ В СЛЕДВАЩОТО ИЗРЕЧЕНИЕ.Както когато участваш на Декантер, Уайн Челинж или Мундус Вини. Там ако не спечелиш не коментираш дегустаторите и комисиите, както винаги става в България. ЗАТОВА АЗ КОМЕНТИРАМ, ПРИЗОВАВАМ И СЕ БОРЯ ЗА ПРОМЕНИТЕ ПРЕДИ ДЕГУСТАЦИИТЕ. Тук сме все недоволни и критикуваме. НО АЗ СЪМ ДОВОЛЕН. ФИРМАТА ЗА КОЯТО РАБОТЯ СПЕЧЕЛИ ЗЛАТЕН РИТОН И ЕДНА КОШНИЦА ЗЛАТНИ МЕДАЛИ. СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ КРИТИКУВАМ НИТО ОТ ЗЛОБА, НИТО ОТ ЗАВИСТ ИЛИ РАЗОЧАРОВАНИЕ. А АЗ ДОРИ НЕ КРИТИКУВАМ. ТОВА, КОЕТО СТОРИХ Е ДА ПРИЗОВА ОНЕЗИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ, ДА НАПРАВЯТ КОНКУРС, АДЕКВАТЕН НА СВЕТОВНИТЕ. ВИЕ ВИДЯХТЕ КОНСПИРАЦИЯ В ТОЗИ ПРИЗИВ. ДОБРЕ :)8. Има още да пиша, но нека се разгори малко дискусия и тогава. Виждам , че никои не се интересува от тази Best regards. Stoicho
статия и дано я събудя. Уважаващите виното не се интересуват от дегустаторите на НД на НВЛК, а само от крайния резултат-наградите. НЯМАШ СИ И ПРЕДСТАВА ОТ КАКВО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ УВАЖАВАЩИТЕ ВИНОТО.Не се интересуват дали има Ренесанс или Оцеляване на избите. Важно е виното, което ще си купят от магазина, СТОП! КОЕТО ЩЕ СИ КУПЯТ В МАГАЗИНА.ХАХАХА. ЗА ТОВА ГОВОРЕХ И АЗ- ДА СЕ СЪСТЕЗАВАТ ВИНА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ КУПЯТ ОТ МАГАЗИНА. ЛАБОРАТОРНИТЕ ПРОБИ С МЕДАЛИ И РИТОНИ И ПОКРИТИЕ ОТ ПО 5 ТОНА ОТ МАГАЗИН НЕ МОГАТ ДА СЕ КУПЯТ. да е хубаво и да отговаря на парите, които е дал. Best regards. Stoicho
дайте мнение за вината -Carpe diem,купаж,2008 на Катаржина и Шато Карнобат сира 2008 на винпром Карнобат.На едно мнение съм с оценките им (високи)в сп.Бакхус,а цената е ниска.Най-интересното е ,че бързо изчезнаха от някои магазини,вероятно изкупени от ресторантите
започнаха Националните дегустации за най-голямото винено изложение у нас - Винария. Дегустациите на вино ще продължат пет дни, до петък, 26 февруари включително. Две комисии по десет души ще дегустират две групи вина: резервоарни проби и проби от търговската мрежа. Всяка комисия е съставена от петима български енолози и пет други участника - търговци и винени журналисти. Едната комисия дегустира нечетни проби, а другата - съответно проби с четни номера. Всяка сутрин със жребий се избира състава и на двете комисии, което означава, че дегустаторите сменят всеки ден комисията и местата си. Оценяването става на специално разработена електронна система, с малки компютри, където информацията се записва директно. В конкурса тази година участват 594 вина, които ще се борят за отличията златни, сребърни и бронзови медали, както и за престижната награда Златен Ритон. Ето и членовете на дегустационното жури - енолози: Ангел Найденов - Пълдин Веселина Увалиева - Вини Сливен Даниел Недялков - Винпром Алвина Димитър Докузанов - Румелия Димитър Петков - МИРА Костадин Матев - Джиро Трейд Красимир Аврамов - Винпром Ямбол Надежда Дюлгерска - Черноморско злато Петър Бошнаков - Винзавод Асеновград Снежана Мутафчийска - Домейн Менада Станимир Стоянов - НИК Спас Спасов - Тера Тангра Стойчо Стоев - Логодаж Свилен Кисьов - Катаржина Естейт Чуждестранни дегустатори, журналисти и търговци: Анка Петкова - Метро Димитър Николов - Метро Иван Маджаров - ВИ ...още
Варна Ивайла Данева - Беса вали Ирена Ковачева - Белведере Юлия Костадинова - DiVino д-р Каролайн Гилби MW - еножурналист Великобритания Дейвид Фърер - еножурналист САЩ Ото Гейгес - енолог Швейцария Греъм Брадшоу - енолог Нова Зеландия Джовани Гардена - енолог Италия