Дагестан – новата Чечения на тероризма?

Алекс Григориев

Кола на терорист-самоубиец, взривена в Махачкала преди да достигне целта си. Снимка: гзт

Президентът на Русия Дмитрий Медведев настоя правоохранителните органи да продължат „твърдата линия“ спрямо бунтовниците, действащи в Северен Кавказ“. Медведев заяви: „Те просто трябва да бъдат унищожавани, което да се прави твърдо и да се върши систематично“. Изявлението на президента бе направено на среща с директора на Федералната служба за сигурност Александър Бортников, повод за която стана серията от шумни терористични акции в Дагестан. В края на юни 2009 г., след покушението срещу президента на Ингушетия Юнус-Бек Евкуров, Дмитрий Медведев също бе заповядал на правоохранителните органи „да не се церемонят с въоръжените бунтовници“ и „да нанесат верния ответен удар“.

Според Ширийн Хънтър (Shireen Hunter), професор в Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство към университета в Джорджтаун (Center for Muslim-Christian Understanding at Georgetown University), активизирането на въоръжените нелегални в Северен Кавказ отчасти се дължи на намалялото руско военно присъствие в региона. Тя обаче смята, че „въоръжената нелегална мрежа се подхранва в далеч по-голяма степен от наличието на по-фундаментални проблеми като високото равнище на бедността и безработицата, корупцията сред местните елити, неспособността им да работят с хората“. Гордън Хан (Gordon Hahn), професор към научно-образователната програма за изследване на тероризма в Монтерейския институт за международни проучвания (Terrorism Research and Education Program at Monterey Institute of International Studies), дава следната оценка за причините, породили ситуацията в Северен Кавказ:

„Частично проблемът произтича от масовата бедност и липсата на възможности. Добавете липсата на демокрация, процъфтяващата корупция, засегнала и официалното ислямско духовенство, което дискредитира официалния и традиционен за региона суфитски Ислям. Съответно хора от младото поколение започват да търсят „чистия Ислям“ и в редица случаи възприемат идеите на джихада. Има и друг аспект: културите на кавказките народи до голяма степен са формирани от местните кодекси на поведение – т. нар. адати, които включват задължително кръвно отмъщение. И на последно място, поради релефа на региона е крайно трудно да се издирват местните джихадисти и да се предотвратява проникването на муджахидини от чужбина.“

Гордън Хан обръща внимание и на други фактори: „Декларацията за създаване на Кавказко емирство и фактът, че го подкрепиха водещи мюсюлмански богослови и теоретици на джихада, отвориха канали за финансиране на бунтовниците в Северен Кавказ от страна на мюсюлманите в близкоизточните страни и държавите от Персийския залив. Освен това, към движението се присъедини по-активното младо поколение джихадисти от Русия и чужбина. Решението на Доку Умаров, емир на Кавказкото емирство, да възстанови бригадата на мъчениците „Рияд ас Салихин“ и вербуването на нови смъртници също се отразиха на тези процеси“. „Рияд ас Салихин“ („Градините на праведниците“) е бригада от смъртници, създадена от Шамил Басаев, извършила редица шумни терористични акции. След смъртта на основателя й тя вече не съществува.

По подобен начин разглежда проблемите на Дагестан и историкът Маирбек Вачагаев, аналитик от фондация „Джеймстаун“ (Jamestown Foundation): „Безспорно Москва би желала да постигне в Дагестан същото умиротворение, което постигна в Чечения. Но всъщност тъкмо тази „умиротворена“ Чечения бе в основата на днешните събития в Дагестан, Ингушетия и Карачаево-Черкезия“. „Освен ескалацията, свързана с въоръжените бойци, в Дагестан виждаме и ескалация на криминалната престъпност, свързана с преразпределението на собствеността. Естествено има и етнически конфликти – някои от тях се точат векове наред. Сиреч Дагестан е микро-Русия, със същите проблеми като в цяла Русия. Те обаче е много по-трудно да бъдат решавани, тъй като в Дагестан действат закони, регулирани от местните общности, които постоянно влизат в противоречия помежду си“, добавя експертът.

Според Вачагаев, международните ислямистки структури надали упражняват сериозно влияние върху процесите в Северен Кавказ: „Ако финансовите въпроси около дейността на въоръжените бунтовници бяха свързани със захранване отвън, проблемът би могло да се реши още преди много години, когато хората в Близкия изток схванаха, че влизат в конфликт с Русия. Бизнесът с Русия е много по-важен за тях, отколкото да подкрепят ислямистите“.

Ширийн Хънтър не изключва някои въоръжени групировки в Дагестан да получават подкрепа от онези държави в региона, които са в трудни отношения с Москва. Вачагаев изразява категорично несъгласие: „В Чечения стремежът бе нещата винаги да бъдат свързвани с международния тероризъм, а сега има опити събитията в Дагестан да се свържат с Грузия. Ако си представим географията на региона, ще видим, че дори през лятото малцина биха рискували да минат през тая местност – районът е много нависоко в планината и границите му лесно може да бъдат контролирани“.

Президентът Дмитрий Медведев подчерта, че проблемът с Дагестан и Северен Кавказ трябва да бъде решаван не само чрез силови методи: „Задачата ни е да създадем нормална среда за живот на територията на южните ни републики. Това включва на първо място социално-икономическа среда, създаване на нови работни места, откриване на нови производства, стартиране на нови инвестиционни проекти.“
Мнение, което споделя и Ширийн Хънтър: „В дългосрочна перспектива положението може да се подобри само чрез решаване на социалните и икономическите проблеми, подобряване на условията за живот и за борба срещу корупцията“. За Дагестан не е подходящ „чеченският вариант“, изтъква Маирбек Вачагаев: „За разлика от Чечения, където етническите чеченци са огромно мнозинство, в Дагестан живеят близо 80 етноса. И е неразрешима задача да се открие човек, авторитетен за всички. Затова Кремъл залага на големите народи – аварците, даргинците, кумиките и тъкмо сред тях търси лидери, способни да изпълняват ролята, която играе в Чечения Рамзан Кадиров“.

Според Вачагаев, за да стабилизира ефективно ситуацията, „властта трябва да спре да се меси в нещата, свързани с религията. Освен това, необходима е забрана ръководните постове в Дагестан да се поделят според национални квоти, защото при този подход не се вземат предвид професионалните качества на хората и политическите им способности, а само националната им принадлежност“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.