Енергийните войни на Русия – наред е Беларус

Щом е януари, то Русия както изглежда трябва да влезе в политически мотивиран спор за енергийните доставки с някого от съседите си. Този път това е Беларус – бившата съветска република, която наричаха последната диктатура в Европа преди самата Русия да тръгне по този път. Лидерът Александър Лукашенко все още управлява в Минск, но през последните няколко години той предприе редица стъпки, за да се отърси от настойничеството, което някога приемаше от правителството на Владимир Путин в Кремъл. По настояване на западните правителства Беларус освободи няколко политически затворници и в замяна бе допусната в програмата „Източно партньорство“ на ЕС. Лукашенко смути Путин, като отказа да признае двете марионетъчни държави, които Москва подкрепя в Грузия.

Не е изненада тогава, че със застудяването тази зима Путин избра да накаже точно Беларус. На 1 януари Русия спря част от петролните доставки за тази страна, което отново събуди опасения у Западна Европа, която получава големи количества руски петрол по тръбата през Беларус. Доставките бяха възстановени няколко дни по-късно, но Путин продължава да притиска Минск да приеме ново споразумение, което може да му струва около 5 милиарда долара или близо 10 процента от брутния вътрешен продукт.

Путин и неговите говорители настояват, че това е чисто търговски спор, който включва прекратяване на субсидиите от Русия. Точно това казаха и миналия януари, когато Русия спря доставките на газ за Украйна, а след това и на цяла Европа. Така бе и през януари 2007 г., когато тръбата през Беларус беше затворена. Същото се твърдеше и през януари 2006 г., когато газовите доставки за Украйна вече бяха прекъснати. Миналата седмица, подобно на миналата година, Путин демонстративно извика един министър да му „докладва“ публично за конфликта, така че да няма объркване кой командва нещата в Москва.

Путин още не се е отказал от мечтата си да възстанови надмощието на Москва над страните от бившия Съветски съюз, въпреки интересния факт, че поставеният от него президент на Русия Дмитрий Медведев неотдавна разкритикува, по думите му, „хаотичната“ външна политика, „диктувана от носталгия и предразсъдъци“. В повечето случай подходът на твърдата ръка имаше неблагоприятни последици. Украйна може скоро да избере президент, който повече да се хареса на Москва, но тя остава независима демокрация. В същото време не само Беларус, но и страни като Азербайджан, Армения и дори Туркменистан се втурнаха да се сприятеляват със Запада или Китай.

На свой ред западноевропейските държави, които зависят от руските енергийни доставки, неотдавна получиха годишното зимно напомняне. Тридесет и пет процента от вноса на петрол на Германия влиза през тръбата от Беларус. Всеки в германското правителство, който все още вярва, че на Русия може да се разчита за тези доставки, трябва да прекара януари на тропиците.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.