РИА „Новости“: Западът вече не вярва на „оранжевите“ в Украйна

Дмитрий Бабич

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

До последно време изборите в Украйна всеки път предизвикваха в западните медии, а отчасти и по властовите кабинети, прилив от ентусиазъм и надежди: ей сега ще видим в Киев едно „отговорно правителство“ и то ще извърши „пълен и окончателен завой към Европа“.

Новоизлюпената глуповата традиция разглежда завоя към Европа като скъсване на връзките с Русия и стягане на коланите под лозунга „Нито един излишен кубик руски газ!“, съпроводено с изтласкване на руския език и култура от обществения живот на страната. Учтиво заявяваното неведнъж желание „да се поддържат добри отношения с великия ни източен съсед“ влиза в комплекта като не твърде приятен, но простим елемент. Нали трябва някак да бъде успокояван лъганият многократно рускоезичен електорат, особено в източните области от страната. Ще припомним, че подобни декларации правеше по време на предизборната си кампания през 2004-2005 г. и днешният президент Виктор Юшченко.

Президентските избори в Украйна, насрочени за 17 януари, обаче са почти изключение. Надеждите на Запада за ново „отговорно правителство“ в Киев още никога не са били тъй слаби, както сега. Въпреки че през четирите години след „оранжевата революция“ западните медии и експертната общност са създали цяла теория, според която украинският дух превъзхождал руския, а украинците проявявали подчертана склонност към демокрация – склонност, каквато руснаците нямали. Как тогава „бащите“ на тая теория – видните украинисти Андреас Умланд, Владимир Сокор и Тарас Кузио, ще обяснят днешния скептицизъм към предстоящите избори?

Скептицизъм, който е заразил дори водещи американски медии. Влюбен някога в технологията на цветните революции, „Ню Йорк таймс“ информира, че „еуфорията от 2004 г., когато мощно народно волеизявление доведе до преразглеждане на фалшифицираните избори – тази еуфория отдавна е минало“. Седмичникът „Нюзуик“ също смята оранжевата революция за несполука и с прискърбие известява, че „загубата на влияние в Украйна от Русия съвсем не означава явна победа на САЩ“.

Списанието отбелязва обаче и някои постижения на тази „революция“, макар и доста съмнителни от гледна точка на общочовешките ценности. Сред тях са „оранжевите методи за украинизация, например забраната на руския език в телевизията и на приемните изпити във висшите учебни заведения“. Наистина, в самите САЩ подобно отношение към езика на голямо национално малцинство би било сметнато за расизъм, но знаем, че което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика.

Откъде иде това разочарование? Може би каруцата на украинската история, теглена впрочем от волове, този път просто е затънала временно в калта? Не, причините май лежат по-надълбоко. И каруцата на украинската история през последните години се е движела всъщност далеч не в посоката, необходима на страната (вместо да бъде мост между Русия и Запада, Украйна се превърна в обект на борба помежду им). И западните оценки за събитията по време на оранжевата революция през 2004-2005 г. са били погрешни и примитивни – говорим и за Вашингтон, и за Брюксел.

Смяната на няколко персони от самия връх на украинската властова пирамида бе тълкувана в САЩ и държавите от ЕС като смяна на целия властови и бизнеселит. И още нещо, там нескрито мечтаеха същият сценарий да се повтори в Русия. Тези надежди предизвикаха силна защитна реакция от страна на Москва, започнала да вижда навсякъде „оранжеви“ кълнове. В крайна сметка пострада демокрацията и в Украйна, и в Русия, а каруцата на украинската история, подкарвана към залез слънце от слепи пастири, бе забутана в задънена улица.

Пастирите обаче все тъй подкарват воловете, макар и без предишния ентусиазъм. Защото ако признаят истината за оранжевото управление през периода 2005-2010 г., западните политици сами ще потвърдят своята некомпетентност. А истината е, че през 2004-2005 г. нямаше никаква смяна на елитите. Те само се прегрупираха – милиардерите се поместиха малко, та да се вмъкнат и милионерите.

Днес и двамата реални кандидати за президентския пост в Украйна – Виктор Янукович и Юлия Тимошенко, представляват тъкмо въпросния бизнеселит от 90-те, сраснал се още по-здраво с властта през „оранжевото“ управление. И двамата бяха част от апарата на бившия президент Леонид Кучма – едната като министър, другият като премиер. И двамата все още са вградени в системата, при която използването на демокрацията е шанс, предоставян само на най-богатите и високопоставени „ползватели“.

Има такова понятие – ирония на историята. Тъкмо ирония на историята е онова, с което се сблъска в Украйна западният свят в навечерието на президентските избори. Почти от двайсет години вече във Вашингтон е прието да се сипят нападки срещу словото на Джордж Буш старши през август 1991 г. пред Върховния съвет на Украинската съветска социалистическа република. Воден от желанието да подкрепи Горбачов и да предотврати анархично разпадане на Съветския съюз, Буш старши заяви: „Свободата и държавната независимост не са едно и също нещо; американците няма да подкрепят хора, които се стремят към самостоятелност, за да заменят тиранията, управляваща отдалеч, с местен деспотизъм“.

Де да бяха Щатите последвали казаното от своя президент! Коментаторите на „Ню Йорк таймс“ обаче кръстиха тази реч „пилешка“ (в английския думата има и значение на „страхлив“, „малодушен“- бел. ред), прокарвайки паралел между тогавашната позиция на президента си и киевските котлети, приготвяни, както се знае, от не твърде мъжествени птици. Не бяха прави. Прагматично погледнато, кокошката е една от много важните птици. А дистанцирането от Русия и днес не осигурява автоматично повече свобода и демокрация.

Неутралното в момента отношение на Русия към предстоящите избори, общо взето, отразява представите на по-голямата част от обществото в Украйна, което гледа с еднакво пренебрежение почти на всички участници в предизборната надпревара. Западните наблюдатели обаче се дразнят от неутралната позиция на Москва. Хайде, намесете се, де, проявете руски империализъм!

Че защо? Отношението на властта и на обществото в Русия към Юшченко е известно и напълно заслужено от въпросния политически деец. За останалите важи изразът „и двамата са по-лоши“ (слуховете, че ако Тимошенко спечели вота, големият „приятел“ на Русия Борис Тарасюк ще бъде преназначен за външен министър, не са в полза на днешния украински премиер).

Колкото до газовия въпрос… Какво да говорим, щом дори „Ню Йорк таймс“ заявява чрез устата на Марк Медиш, бивш съветник на Бил Клинтън за Русия и Украйна: „Независима Украйна не бива да консумира руска енергия тъй, сякаш си остава част от Съветския съюз“. Не бива. И тук Москва явно е съгласна с „Ню Йорк таймс“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.