Руски съвет за Афганистан

Борис Громов, Дмитрий Рогозин*

Генерал-лейтенант Борис Громов със сина си напуска Афганистан начело на последната съветска част на 15 февруари 1989 г. Снимка: дейлайф

Продължителността на операцията на НАТО в Афганистан скоро ще може да се сравни с тази на съветската намеса в тази страна. Но военните действия, които ние водихме преди 20 години, фундаментално се отличават от сегашните. Ние воювахме срещу бащите на днешните талибани лице в лице, докато западните армии предпочитат да водят боеве от въздуха. Това им позволява да запазят живота на войниците, но не предотвратява трагични грешки, които убиват и раняват мирното население.

Променила се е не само природата на войната и средствата, с които се води; променил се е целият свят. Затова не е правилно да се сравняват тези две операции от гледна точка на броя на загиналите или материалните и морални щети. Много по-актуален въпрос е разбирането на политическите последствия от този конфликт за НАТО, сигурността на западния свят и бъдещето на Централна Азия. Поради всичко това е необходимо НАТО да държи на ангажимента си в Афганистан.

Неотдавна в Европа прозвучаха многочислени призиви да се съкрати колкото е възможно по-скоро присъствието на командваните от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан ИСАФ. Аргументите, излагани в подкрепа на тези призиви, всъщност са едновременно пацифистки и безотговорни. Националният егоизъм на миролюбивите европейци е напълно разбираем. От Афганистан постоянно идват лоши новини – военни загуби, скандални произшествия с участието на войници от НАТО, терористични акции и страдания на мирното население.

Никой не обича лошите вести, особено когато идват от провинциите, където са разположени войниците от твоята страна. Афганистанският проблем предизвиква нарастващо раздразнение, умора и неразбиране от страна на обществеността. Освен това, състоянието на техните войски в афганистанското блато очерня имиджа на НАТО, смятаща се за „най-успешният алианс в света“.

Възниква логичният въпрос: „Защо ние трябва да участваме във всичко това?“. В същото време, когато главната сила в НАТО – Съединените щати, смята мисията си в Афганистан за жизнено важна, алиансът включва още 27 страни, някои от които се присъединиха по причини, нямащи нищо общо с демонстрацията на героизъм в далечни войни. Именно поради това операцията на ИСАФ в Афганистан е момент на истина за НАТО. Ако алиансът не изпълни докрай задачата си, взаимните задължения на 28-те страни членки ще бъдат отслабени и алиансът ще изгуби своя морален фундамент и основанията за съществуването си.

Ние много добре знаем какво се случва със съюзи, които стават безсмислени. Войната в Афганистан стана една от главните причини за разпадането на Съветския съюз. Чиновниците в Брюксел и Вашингтон, обмислящи бързодействаща стратегия за изход за мисията на ИСАФ, се занимават с разработването на план за самоубийство. Изтегляне без победа може да предизвика политическо разпадане на западните структури за сигурност.

Това тревожи Русия значително по-малко, отколкото последствията за самия регион. Изтеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989 г. не беше позорно бягство под дюдюкането на муджахидините. Съветската армия влезе в страната, изпълни задачите си – за разлика от американците във Виетнам – и се върна в родината.

В действителност, ние бяхме първите, които защитиха западната цивилизация от атаките на мюсюлманските фанатици. Никой не ни благодари за това. Тъкмо напротив, всички пречеха на действията ни: Съединените щати, НАТО, Иран, Пакистан и дори Китай. След изтеглянето на съветските войски правителството на Наджибула, което ние оставихме в Кабул, се задържа на власт още три години.

Истина е, че съветските войски допуснаха сериозни грешки в Афганистан. Ние нямахме учители. Колко дълго би издържало днешното афганистанско правителство, ако беше оставено само да се справя с талибаните? Афганистан и съседите му ги очаква бързо изпадане в хаос, ако НАТО изтегли войските си, правейки се, че е изпълнила целите си. Изтеглянето би дало огромен стимул на ислямските бойци, би дестабилизирало централноазиатските републики и би отприщило потоци бежанци, включително хиляди към Европа и Русия.

То би станало също мощен стимул за незаконната търговия с наркотици. Производството на опиум в Афганистан през 2008 г. възлезе на 7700 тона, което е 40 пъти повече, отколкото през 2001 г., когато в страната влязоха международните сили. Ако дори присъствието на ИСАФ не можа да предотврати този бум в наркотърговията на талибаните, не е трудно да си представим до какво ще доведе изтеглянето на натовските войски.

Докато хората на Запад броят ковчезите с телата на натовски войници, пристигащи от Афганистан, нека не забравят да включат в списъка и ковчезите на американците и европейците, убити от хероина на талибаните в собствените си страни. Смъртта на Осама бин Ладен няма да доведе до „успешен край“ операцията в Афганистан. Минимумът, което изискваме от НАТО, е консолидиране в страната на стабилен политически режим и предотвратяване на „талибанизацията“ на целия регион.

Такава е руската позиция. Ние сме готови да помогнем на НАТО да изпълни мандата си, даден й от Съвета за сигурност на ООН. Ние сме много недоволни от капитулантските настроения, царящи в централата на НАТО, независимо от това дали се проявяват под маската на „хуманистичния пацифизъм“ или прагматизма.

Ние настояваме натовските войски да останат в страната дотогава, докато не бъдат предоставени необходимите условия за създаване на стабилна местна власт, способна самостоятелно да сдържа радикалните сили и да контролира страната. Ето защо ние помагаме на НАТО, като предоставяме транзит за транспорт на товари и обучаваме персонал за Афганистан, включително служители за борба с наркотрафика.

При все това, нашето сътрудничество с НАТО е значително ограничено, тъй като ние не изпращаме в Афганистан свои собствени войски. Ние вече сме били там и не ни хареса. Едновременно с това, ние обучаваме Сили за бързо реагиране на Организацията на Договора за колективна сигурност ОДКС – тактическо съединение на елитни подразделения от Русия и нашите съюзници в Средна Азия – в случай на фиаско на НАТО.

Междувременно, НАТО трябва да се залови с изучаване на нашата война в Афганистан, по време на която Съветският съюз успя да удържи на натиска на ислямските фундаменталисти в продължение на цели десет години.

По БТА

*Борис Громов е губернатор на Московска област и е командвал 40-а армия в Афганистан. Дмитрий Рогозин е посланикът на Русия в НАТО.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.