Обиква ли Турция комшиите си?

Саймън Тисдал

Зрители на историческия футболен мач Армения – Турция през септември 2008 г. Снимка:армнюз

Ахмет Давутоглу привлече доста публично внимание откакто беше назначен миналата година за външен министър на Турция. Бившият съветник на премиера Реджеп Тайип Ердоган за външната политика, елегантен университетски преподавател, наричан „Турският Кисинджър“, енергично следва политиката със запазена марка на правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) за „нулеви проблеми със съседите“, политика, която той за пръв път назова в книгата „Стратегическа дълбочина“ от 2001 г.

Предвид емоционалната история на османската намеса на Балканите, в Южен Кавказ и арабските земи, добрите отношения със съседите не са нещо, което се подразбира за съвременна Турция. Но през миналата година Давутоглу поведе курс към засилване на отношенията с новото иракско правителство, поправяне на отношенията със Сирия (с която Турция стигна почти до война преди десетина години) и подготвяне на все още недовършеното сближаване с Армения, друг някогашен враг.

Зад този курс се крие убеждението, че Турция, почти един век след рухването на Османската империя, отново е предопределена да бъде регионална сила с глобално влияние. За Давутоглу тази амбиция налага „цялостен“ подход, който обхваща засилени икономически, културни и социални връзки, както и отношения в политиката и сигурността. От тук следват множащите се регионални споразумения на Турция в областите на търговията и енергетиката, не на последно място с Русия, и вдигането на визовия режим за гражданите на Сирия, Ливан, Румъния и няколко други страни.

Не всички искат да бъдат приятели. В интервю по-рано тази седмица в Лондон преди да се срещне с британския външен министър Дейвид Милибанд, Давутоглу говори за три сложни предизвикателства, в които напредъкът през 2010 г. е проблематичен. Първото е Кипър, където започналите отдавна преговори под егидата на ООН, кретат бавно към някакъв вид развръзка. Анализаторите предполагат, че ако не бъде постигнато споразумение до април в Кипър, където в контролираната от кипърските турци северна част ще се състоят президентски избори, всичко е загубено.

„Ние достигнахме исторически момент в преговорите. Това е една причина за моето идване в Лондон сега“, заяви Давутоглу, отбелязвайки ролята на Великобритания като гарант на евентуално уреждане. Кипърската турска страна въведе обещаващ нов пакет миналата седмица, каза той, включващ т.нар. „кръстосано гласуване“, което ще даде на двете общности квота в изборите на другата страна. Макар че първоначалната реакция на кипърските гърци бе да отхвърлят пакета, Давутоглу настоя, че това не е краят на въпроса.

Първо на първо, ние знаем, че кипърските гърци винаги казват „Не!“, след това те казват „Неееееее!“, а после – „Не, може би“. Аз съм оптимист. Ние се нуждаем от засилени международни усилия от ЕС, от ООН, от двете страни, както и от Гърция и Турция, и Великобритания като гаранти, както бе през 2004 г., каза Давутоглу. Той лично се е свързал с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и генералния секретар на ООН, за да генерира импулс за споразумението, съобщи самият той. Междувременно президентите на Кипър и СКТР (т.нар. Севернокипърска турска република, призната единствено от Анкара, бел.ред.) започнаха шестдневни преговори в опит да намерят решение.

Говорейки за Иран, една от главните грижи за Великобритания, Давутоглу заяви, че неговият съвет към Милибанд, ако бъде попитан, ще бъде да избягва повече публични назовавания на имена и да преследва дискретни преговори по ядрения въпрос и други въпроси, пораждащи загриженост. Той каза, че Турция полага големи усилия да поддържа приятелски отношения със своята персийска съседка. Ситуацията в Иран не е добра, тя не съответства на нашата визия, заяви Давутоглу. Ние не искаме ядрено разпространение в региона, ние не искаме ядрени оръжия в Иран или Израел, или където и да било. Второ, всяка страна има правото да разработва ядрена сила за мирни цели. Трето, ние не искаме повече санкции срещу Иран. Санкциите засягат обикновените хора и съседните страни, каза турският външен министър. Не сме забравили много лошия опит в Ирак. Нашата препоръка би била интензифицирани преговори чрез дипломация. Липсата на взаимно доверие е проблем, каза още Давутоглу. Ако това бъде поискано от нея, Турция ще се радва да улесни конструктивен диалог с Иран, каза той.

Давутоглу запази най-острите си думи за Израел, с който Турция, необичайно, се радваше на добри отношения в миналото, но с който Ердоган се скара шумно след миналогодишното нападение в Газа. Словесната вражда бе възобновена тази седмица, след като турският премиер нарече Израел „заплаха за мира“ и го обвини, че действа несъответно. Израел отговори ядосано, казвайки на практика на Ердоган да си гледа работата. Когато Израел следва политика на мира, ние имаме добри отношения, заяви Давутоглу.

Преди Газа Турция беше посредник в индиректни преговори между Сирия и Израел и постигна „забележителен“ напредък, каза той. Но израелската офанзива провали преговорите. Това нападение промени много неща. То създаде много нестабилна ситуация в региона, която дори Барак Обама не можа да превъзмогне. Оттогава, имаше нови „провокации“ като построяването в Ерусалим на ново еврейско селище. Ако Израел иска мир, те трябва да се научат, че другите имат права, които трябва да се зачитат, заяви Давутоглу. Той направи пауза и се усмихна. Но е ясно, че когато става въпрос за израелското отношение към палестинците, има ограничения дори за неговото добре развито чувство за добросъседство.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.