Румяна Желева – българската дама в беда

„Българската дама в бяло и в беда“ е текстът под снимката в сайта на списанието. Снимка от сайта на „Икономист“

Наречете го отмъщението на Б отбора. През повечето време членовете на Европейския парламент живеят в страните си в сянката на техните национални политици. Те си извоюваха множество нови права, главно по силата на новия европейски Лисабонски договор. Но парламентът си остава съвкупност от комисии, а не форум за вдъхновяващи дебати и затова се бори да привлече общественото внимание.

И все пак, веднъж на всеки пет години европейските депутати попадат в светлините на прожекторите при  изслушваниятана бъдещите членове на Европейската комисия. Всеки от 26-тимата номинирани е подложен на 3-часово строго препитване. Парламентът може да одобри или да отхвърли само комисията като цяло, но през 2004 г. заплахата от негативен вот беше достатъчна, за да накара Италия да оттегли кандидатурата на Роко Бутильоне за еврокомисар, на която европейски депутати се противопоставиха заради консервативните му възгледи за хомосексуалността. Парламентът ще гласува състава на комисията, която ще бъде председателствана за втори път от Жозе Барозу, на 26 януари.

Този път гневът на европейските депутати беше до голяма степен насочен срещу българската кандидатка Румяна Желева, за която се говори, че е най-слабият член в екипа на Барозу, след като в пресата се появиха публикации за нейните бизнес дела и затези на съпруга й. Желева,  външен министър на България, беше подробно разпитвана за нейните финансови интереси. Тя се показа също така и неуверена в познанията си за ресора, който й е отреден –  хуманитарната помощ. След изслушването, лидерите на нейната десноцентристка група – Европейската народна партия, заявиха подкрепата си за нея, но други групи отказаха да я подкрепят, очаквайки резултата от нови проверки.

Европейската народна партия след това даде да се разбере, че ако кандидатурата на Желева бъде отхвърлена, ЕНП ще се опита да отхвърли кандидатурата на някой социалист, вероятно тази на словашкия кандидат за комисар Марош Шефчович. Номинацията на Мишел Барние за комисар за вътрешния пазар беше приветствана от френския президент Никола Саркози като „триумф“ на френските възгледи за регулиране на пазарите. В своето изслушване френският кандидат възпя голистките тези, предлагайки да се извърши „оценка на въздействието върху обществото“ на новите правила за регулиране на единния пазар и обещавайки да защитава държавните служители. Но той беше достатъчно банален в изказванията си, та да изкара изпита.

Големи очаквания имаше към изслушване, което се оказа най-скучното –  изслушването на новия външен министър на ЕС, британката Катрин Аштън. Лейди Аштън, бивш еврокомисар по търговията, беше изненадващ избор за поста, защото няма опит в дипломацията. Но всъщност тя никога не е била застрашена, тъй като получи поста си след пазарлък между европейските политически групи и националните правителства: да се намери британски кандидат от център-лявото, и в идеалния случай – жена. Затова евродепутатите бяха в много лоша форма – задаваха въпроси за собствените си правомощия и настояваха за нови права да контролират дипломатическата работа на Аштън. Когато лейди Аштън беше питана за външната политика, тя отвръщаше с общи приказки.

Няколко евродепутати изразиха учудване, че тя не подкрепя създаването на генерален щаб на ЕС, оплаквайки се от нейната  „британска“ предпазливост по въпроса. Известна предпазливост, поне в началото, е нещо напълно естествено: националните правителства имат категорични виждания за собствената си външна политика. Но европейските депутати и правителства няма да чакат до безкрай лейди Аштън да се утвърди. Нейният успех ще бъде тест за новата комисия на Барозу.

По  БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.