Али Агджа, Брюгиер и димната завеса

Румяна Угърчинска. Снимка: личен архив

Извършителят на покушението срещу Йоан Павел II трябва да бъде освободен от затвора в понеделник след като излежа присъда за убийство. А множество въпроси, породени от неговите маршрути, си остават без отговор.

Двадесет и девет години в затвора, два опита за убийство, от които един успешен, и стотици лъжи. Така може да се обобщи животът на Али Агджа, на 52, автор на атентата срещу Йоан Павел II през 1981 г., който се очаква да бъде освободен на 18 януари. След като прекара 19 години в затвор в Италия, той трябваше да плати дълга си към турското правосъдие за убийството през 1979 г. на Абди Ипекчи, главен редактор на турския ежедневник „Милиет“.

Али Агджа е убиец, член на терористичната крайно дясна турска организация „Сивите вълци „. Но преди всичко, той е умел манипулатор. От арестуването му на следващия ден след нападението на площад „Свети Петър“, той не престана да умножава версиите си, като се представяше за самотен фанатик преди да нарочи последователно  Народния фронт за освобождение на Палестина, Иран, после КГБ и българските тайни служби, за да завърши с изобличителна реч срещу Ватикана, по време на екстрадирането му в Турция през 2000 г., когато беше помилван от италианския президент Чампи. Днес той обещава още нови разкрития, които бил спазарил за не по-малко от 2 милиона долара с американска медия.

Новината докара до бяс Маурицио Гаспари, председател на парламентарната група на партията на Берлускони в италианския Сенат, който определи тези маневри като „дегенерация на медиите“. Тъй като версиите на Али Агджа,  подхранвани от богатото му въображение и отразявани широко от вестниците и телевизиите в целия свят, които той пуска капка по капка според своите интереси, само заличават следите.

Бившият говорител на Ватикана е убеден в това. „Али Агджа знае само част от истината“, заяви наскоро в италианските медии Хоакин Наваро-Валс. Истина, за която други твърдят, че я знаят, без сянка на съмнение. Така в книгата си „Това, което не успях да кажа“, публикувана през декември миналата година от издателство „Робер Лафон“, бившият съдия Жан-Луи Брюгиер разкрива кои са поръчителите на атентата.

Според бившия шеф на антитерористичното отделение на Парижкия съд, ГРУ, съветското военно разузнаване, е дало поръчката на българските служби, които пък възложили операцията на „Сивите вълци“ като подизпълнители. Цел? Дестабилизиране на КГБ тогава начело с Юрий Андропов. С този план ала Макиавели, военните се надявали, че смъртта на папа Йоан Павел II ще доведе до народно въстание в Полша. Мечтаният повод да се започне военно нахлуване в страната, на което, за голямо разочарование на Червената армия, по онова време се противопоставял ръководителят на КГБ.

Някой си Иванов, къртица на българските служби, разкрил тази версия пред съдията през 1984 година. Нелегален, забъркан в тъмна афера с измами, който „се пречупил“ пред Брюгиер, защото се чувствал „изоставен“ от своите началници в София. След като бил прехвърлен за разпити в ДЖСЕ (френското външно разузнаване – б.р.), Иванов дори по-късно станал нещо като двоен агент, който улеснил сближаването и обмена на информация между двете служби.

Иванов, с приветлива усмивка и хитър поглед, с гордост потвърждава своята роля на посредник между между ДЖСЕ и Комитета за държавна сигурност. Той дори бил допринесъл за тайна среща през 1984 г. във Виена. Що се отнася до атентата срещу Йоан Павел II, неговата версия днес е съвсем различна и той категорично отрича някога да е намесвал руснаци или българи в този случай, въпреки настоятелните въпроси на съдията.

Впрочем, Иванов, който държи да остане анонимен, вече не е бил непознат за френските служби през 1984 г. Изправен е още в края на 1970-те пред Съда за държавна сигурност, излежава във френски затвор три години за шпионаж и е определен от ДСТ (контраразузнаването – б.р.) като „гнила ябълка“. Нещо като „дребен играч“, който се е опитал да се прави на двоен агент преди да бъде притиснат от контрашпионажа. Когато през 1984 г. застава пред съдия Брюгиер, българската „къртица“, отдавна е осветена.

Ив Боне, директор на ДСТ между 1982 и 1985 г.,  потвърждава тази версия. „Аз съм категоричен, че не съм чувал да се говори за съществуването на българска къртица по това време във Франция, така че това ми изглежда много повече от невероятно.“ Защото едно нещо е сигурно: всички разследвания срещу опити за проникване на територията на страната са от компетенцията на ДСТ. „Съдия, който е узнал за съществуването на къртица, трябва да изпрати съдебна поръчка на ДСТ. Какъвто не е бил случаят с въпросния Иванов“, потвърждава Ив Боне.

Несъответствие, което се добавя към много други в парещото досие за атентата срещу Йоан Павел II, при който Франция изглежда демонстрира невероятна въздържаност.

Така, когато съучастниците на Али Агджа, турските членове на „Сивите вълци, се озовават на френска територия след съдбовния 13 май 1981, те не са притеснявани и извършват не по-малко от единадесет атентата срещу френската арменска общност между март 1983 и декември 1985 г., по поръчка на турските тайни служби. Един от тях, Орал Челик, дори е задържан във Франция между 1986 и 1993 г. за трафик на наркотици под фалшива самоличност като Атеш Бедри.

Той е идентифициран от италианския съдия Розарио Приоре през 1990 г., но ще бъде екстрадиран едва през декември 1993 г., след като е разпитан от съдия… Брюгиер, който заявява, че той „не разкри нищо важно“. Не е на такова мнение италианският му колега. Той се възмущава от слабото съдействие от страна на френските власти, когато Орал Челик, известен още като Атеш Бедри, заявява пред него, че е бил в контакт с представители на френските разузнавателните служби, включително и с Филип Лавал, който му помогнал да се сдобие с фалшиви документи, както и със статут на кюрдски бежанец.

По-късно Орал Челик се прибира в родината си, отваря фирма за търговия с Казахстан, публикува мемоарите си и твърди, че руснаците и българите нямат нищо общо с този случай, а други западни служби са се намесили, за да изфабрикуват прочутата „българска следа“. Що се отнася до Иванов, нещата вървят добре, благодаря ви. Той възстановява здравето си, управлява без премеждия компания във Франция и се надява да забрави „този неприятен епизод от живота си“. Остава загадката с поръчителите. „Ако руснаците стояха зад атентата, папата щеше да бъде мъртъв, а Али Агджа щеше да бъде ликвидиран“, твърди Ив Боне.

За него, както и за много други информирани наблюдатели, фактът, че Агджа е все още жив, „доказва, че се ползва от някои протекции“, за които бившият префект предпочита да не говори.

*Румяна Угърчинска от 1985 година живее и работи във Франция. След 10-годишно разследване излиза книгата й “Истината за атентата срещу Йоан Павел II” (издадена у нас от ИК „Милениум“ м.г.), както и документален филм по нея, излъчен от „Канал+“ във Франция и от БНТ у нас.Тя представя малко известни факти за организирането на атентата, които е събирала чрез стотици интервюта и документи от архивите на България, Франция, Италия, Белгия, Русия и др. Виж повече тук. Текстът е публикуван от френския сайт за независима журналистика Бакшиш и е специално предоставен от авторката на e-vestnik.

Виж също интервютата на Румяна Утърчинска с Жан Луи Брюгиер и Ив Боне.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.