Руската преса или печатът на упадъка

В Деня на руския печат (13 януари – б. р.) се налага да признаем следното: стегнати в менгемето на политически ограничения и неумеещи да съчетаят професионалната си мисия (просвета, информация, развличане на публиката) с успешен бизнес, печатните медии у нас деградират.

Публикуваните навръх празника данни от допитване на Общоруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) за отношението на хората в Русия към печатните медии звучат доста обнадеждаващо за традиционните средства за масова информация. Те обаче не отразяват обективното им състояние.

Повечето жители на Русия (53 на сто) твърдят, че днешните медии предлагат разнообразна информация, способна да задоволи и най-взискателните потребители. Още по-висок е процентният дял на младежите от 18 до 24 г., които смятат медиите за разнообразни и интересни – 63 на сто. Независимо от разпространеното мнение, че те на практика не четат вестници и списания, а „живеят в мрежата“.

Руските граждани виждат доста оптимистично и бъдещето на платените печатни издания: две трети от запитаните (66 на сто) смятат, че винаги ще има хора, готови да плащат за качествени аналитични материали и да купуват добри вестници и списания. Това са главно анкетирани на възраст от 25 до 34 години и с високо образование (съответно 69 и 70 на сто във всяка от двете групи). От друга страна, сред младежите от 18 до 24 г. над половината (55 процента) са на мнение, че новите медии ще изместят традиционните.

В случая благосклонното отношение на руското население към традиционните средства за масова информация явно не е основание за оптимизъм, ако говорим за самото състояние на периодичния печат в Русия. След появата на „Комерсант“ – чак към залеза на съветската ера, значимите положителни събития от общонационален мащаб в този сегмент бяха крайно малко.

Сред тях ще отбележим триумфа на първия руски таблоид, скроен по западен модел – вестника „Твоят ден“ (както и на вестник „Животът“ два от 60-те вестника на руската издателска къща „Жизн“ – б. р. ). Той стигна милионни тиражи в епоха, когато съветските издания милионери се бяха свили вече до стотици, дори десетки хиляди бройки.

Сравнително успешно бе възродено списание „Около света“, излизало още по времето на руската империя. Заслужава си май да споменем и появата на издателска къща „Индепендент Медиа“, изградена от нулата. Макар че сред изданията й само вестник „Ведомости“ е наистина руска търговска марка, а и той твърде много подражава на прочутия си партньор „Файненшъл таймс“.

Колкото до старите общонационални търговски марки, през последните години те или деградираха открито („Известия“, „Комсомолская правда“, „Труд“, „Аргументи и факти“, да не говорим за „Правда“), или, меко казано, не отбелязаха напредък. Впрочем, в печатните медии липсата на прогрес по отношение на бизнеса е световна тенденция.

При все че финансовото благополучие на Русия далеч надхвърли равнището на 90-те, през последните години в страната просто не излизат нови значими печатни издания. Същевременно традиционните медии у нас все по-видимо започват да изостават от интернет изданията и другите мрежови информационни форми – както в обясняването на събитията, така и в бързината, с която разпространяват новините. Това проличава особено ясно в големите градове и сред най-активната част от населението, доколкото тя има достъп до интернет.

Тук ще посочим, че потребителите на мрежата в Русия все още са сравнително малко (20-25 милиона от общо 142 милиона жители), но и това конкурентно предимство на печатните медии явно ще изчезва постепенно в близките години. В гигантската по площ държава традиционните медии не разполагат и с достатъчно канали за разпространение.

Вестниците и списанията, предимно от сегмента на т. нар. качествен печат, срещат обаче и много по-труден проблем – идеологическата криза. Руската власт направи всичко възможно, за да нямат частните инвеститори нито икономическа, нито политическа изгода от финансирането на солидни издания. Затова, след като не получават информация в осакатеното от пропаганда пространство на националните телевизии, хората са принудени да „емигрират“ не толкова в родните списания и вестници, колкото в интернет и в чуждестранните медии, достъпът до които за щастие все още не е ограничен чрез съветски методи.

Много от най-големите общонационални издания впрочем съществуват точно според съветските принципи – конвертират своята лоялност към властта в пряка или косвена (чрез държавни бизнесструктури) финансова подкрепа. Сиреч държавата фактически ги подкрепя срещу подкрепата им за властта. Бедата е, че в Русия традиционните медии (и техните интернет версии естествено) едва ли е възможно да се развиват реално, без да има кардинални промени в политическата система. Свободата на словото обаче надали ще предизвика възторг у мнозинството от населението, ако дойде на фона на големи политически трусове, съпровождащи промените.

Традиционните медии в Русия се озоваха в противофаза с представите на повечето хора в страната за сравнително благополучен живот. Период на истински ренесанс за руските традиционни медии бяха най-вече горбачовската перестройка и 90-те – епохата на Елцин, когато много издания наистина завладяха умовете, излизайки при това в огромни тиражи.

Ако обаче ВЦИОМ бе запитал руснаците дали гласността няма връзка с разпадането на Съветския съюз или пък с трудния живот през 90-те, има сериозни основания да сметнем, че повечето едва ли биха казали добра дума за свободния печат. Но без свободни медии, включително традиционни, в днешния свят не може да има граждански контрол върху властта. А безконтролната власт си остава сред основните причини за катаклизмите, постоянно връхлитащи Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.