Украйна – политическият живот като сапунен сериал

Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко. Снимка: нбю

Пет години след „Оранжевата революция“, която премахна цензурата в Украйна, плурализмът в бившата съветска република процъфтява до степен, че в политическия живот на моменти се наблюдават обрати като тези, с които изобилстват телевизионните сериали. Явлението доби още по-големи размери в навечерието на президентските избори, чийто първи тур ще се състои идната неделя.

Това е във впечатляващ контраст със ситуацията, която преобладаваше при предишните избори през 2004 г., преди народния бунт („Оранжевата революция“) да изтласка на власт прозападната опозиция. Малко преди вота, много украински журналисти се разбунтуваха срещу цензурата, наложена от президентското управление с авторитарен уклон на Леонид Кучма, предлагайки на прозападните сили телевизионно отразяване, което благоприятства идването им на власт.

Оттогава централизирана цензура изчезна. На мода дойдоха директните предавания, които се наложиха във всички сфери – от конкурсите по танци до политическите пресконференции. „Телевизионните шоу-програми започнаха да изместват политическата действителност“, посочва Серхий Грабовски, автор на уводни статии в украинския електронен вестник „Телекритика“. Към това трябва да добавим политическите дискусионни предавания на живо, предлагани по много телевизионни канали, в които често участват политици, за да могат да се обиждат взаимно при всеки удобен случай.

Преди няколко седмици телевизионните зрители можеха да избират между две паралелни предавания, в които участваха съответно президентът Виктор Юшченко, отправящ нападки към противниците си, и неговият проруски опонент и потенциален приемник Виктор Янукович, който се бе отдал изцяло на същото занимание по друга телевизия. За капак премиерът Юлия Тимошенко – която също е кандидат за президент – заплаши да се появи в студиото, където интервюираха изпреварващия я по рейтинг в проучванията Янукович. През септември тя изтърпя и натрапването в телевизионно предаване на няколко депутати от опозицията, с които също кръстоса шпага.

Макар този вид зрелища да повишава интереса на публиката, той не е особено полезен за дебатите по проблемите на страната, изпаднала в пълен икономически и политически застой. Не става дума за съревнование между политически личности или концепции, а за замеряне с кал и то до такава степен, че това поведение е превърнато в норма за политическите предавания, казва със съжаление Грабовски.

Другият проблем е, че въпреки разнообразието на мнения, обективност няма. „Всяка телевизия е собственост на определен олигарх, който се опитва да наложи своите изборни предпочитания“, казва Катерина Кириченко, директор на Института за антикризисни стратегии. Печатните медии, пострадали още по-тежко от кризата, отколкото телевизията, също не са пощадени: вестниците съзират в кампанията начини да облекчат финансовото си положения, при това с всички средства. Според Виктория Сюмар, директор на неправителствения Институт за масова информация, броят на статиите, писани по поръчка на щабовете на кандидатите, са се удвоили.

И накрая трябва да отбележим, че свободата на словото не е довела до повишаване на отговорността. При взрив на обвинения доказателства често липсват, а дори и да са налице, нито една държавна структура изглежда не им обръща внимание. Властите се правят на глухи за медиите, отбелязва с неудоволствие седмичникът „Дзеркало тижня“ („Огледало на седмицата“).

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.