Украинците избират президент с гняв и недоволство

Сабина Завадски

Пред заложна къща в Киев. Снимка: сканинфо

Украинците, които се мъчат да свържат двата края при дълбока икономическа криза, се чувстват изоставени от вечно скарания политически елит и се опасяват, че президентските избори в неделя не обещават да подобрят особено участта им.

Бившата съветска държава с 46-милионно население, която е съсед на Европейския съюз, бе наричана житницата на района и е сред най-големите в света производители на зърно, стомана и торове, изнасяни през натоварените й черноморски пристанища. Но скрибуцащите й промишлени отрасли понесоха тежък удар заради световната икономическа криза, защото много купувачи – като се почне от Китай, мине се през Близкия изток и се стигне до САЩ – съкратиха поръчките си.

От това страдат хора като безработния стоманолеяр Александър Абраменко. „На практика всички обезщетения за безработица, които жена ми и аз получаваме, отиват за изплащане на дългове и сметки. Пестим от всичко – не сме си купували нови дрехи или обувки. Купуваме по-евтини хранителни продукти, месо не готвим“, казва той. „Понякога ни помагат родителите ни, които са пенсионери. Това е срамно, наистина, но какво да направим? Оправяме се, както можем“, добавя Абраменко.

Абраменко е от Макеевка – град в източния промишлен център на страната, където има огромни заводи за производство на стомана (в тях още могат да се видят бюстове на основателя на съветската държава Ленин) и въгледобивни мини, някои от тях – разработени преди век, така че съдържат всички предпоставки за аварии с фатални последствия. Той и съпругата му изгубили работата си в металургичния завод в края на 2008 г., когато производството на метали започна рязко да спада.

Износът на стомана преди кризата е давал една пета от брутния национален продукт (БНП). Според анализатори през 2009 г. икономиката се е свила с почти 15 процента и това е един от най-лошите резултати в Европа. Абраменко търси работа от година и смята, че правителството не е направило нищо, за да му помогне. Той казва, че семейството обмисля сериозно възможността да се премести в Русия. „Президентските избори няма да променят нищо. Всичко е безсмислено. Няма значение кой е на власт, всичко ще си остане същото“, твърди той.

САМИ ДА СЕ ОПРАВЯМЕ

От 2000 до разразяването на кризата през 2008 г. украинската икономика бележеше годишен растеж от около 7 процента. Тя обаче пострада от политическите сътресения след „Оранжевата революция“ през 2004 г., довела на власт прозападния президент Виктор Юшченко. Украинците са разочаровани от обещанията на „оранжевия“ лагер да ликвидира корупцията и партийното връзкарство, и да осигури на обикновените хора европейско благосъстояние, удобства и сигурност.

Те са изгубили вяра и заради взаимните обвинения и надпревара сред политическия елит, които ги карат да мислят, че интересите им са далеч от приоритетите на правителството.

Дрязгите между Юшченко и бившия му премиер Юлия Тимошенко вече лишиха страната от жизненоважна дотация от 16,4 милиарда долара от Международния валутен фонд.

„Не очаквам нищо добро тази година“, казва Юрий – 39-годишен едноличен търговец от Симферопол – столица на полуостров Крим и крепост на бившия премиер и настоящ кандидат-президент Виктор Янукович. Ако изборите изобщо окажат някакво влияние, то ще е отрицателно, както е било винаги в Украйна. Както винаги ще трябва да се справяме сами“, допълва той.

Въпреки че все още работи, доходите на Юрий значително са намалели. Неговото четиричленно семейство харчи само за храна и стоки от първа необходимост, и трябва да вземе пари на заем, за да отбележи новогодишните празници, обяснява той. И макар инфлацията да е спаднала съществено от върховите над 30 процента, често се наблюдава повишаване на цените, тъй като слабата украинска гривня прави вносните стоки много по-скъпи.

ИКОНОМИКА В ДОЛАРИ

Драматичният срив на гривнята спрямо долара в края на 2008 г. бе нещо повече от знак за финансови беди. Украинската икономика е здраво обвързана с долара. Банковите кредити за покупка на всичко – от мобилен телефон до жилище или компания – най-често са фиксирани в долари. Когато гривнята изгуби половината от стойността си спрямо долара, месечните погасителни вноски на украинците внезапно се удвоиха и това доведе до просрочване на задължения и предоговаряне на условията по кредитите, което пък предизвика сътресения в банковия сектор.

Това създало големи притеснения и на Серхий Горбач, 26-годишен жител на Киев, който се надявал скоро да се ожени за приятелката си. Той работи за фирма доставчик на интернет и зависи от черния си автомобил „Мицубиши“, купен със заем от 26 000 долара, с който обикаля клиентите. „Когато теглих кредита, не съм и предполагал, че ще имам проблеми с изплащането му… Смятах, че ще мога да го върна за пет години“, обяснява той.

Изпаднал в невъзможност да плаща вноските, които се увеличили заради обезценяването на местната валута и повишените лихви, Горбач се опитал да предоговори условията на кредита, но получил нареждане да върне автомобила. „Ако банката ми вземе колата, не знам как ще продължа да си вадя хляба“, казва той. Горбач се включил в организацията „Закрила“, която се опитва да помогне на милиони гневни украинци, които имат проблеми с банката си, и миналата година организира протестна блокада на централната банка.

Който и да спечели изборите, ще трябва да се справи с този гняв и неудовлетвореност на украинците, които смятат, че властите не са направили нищо, за да ги предпазят от икономическите неволи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.