Испанско село се бори за енергийна независимост

Целта е да покриват нуждите си от електричество и да продават излишъка

Анна Флотатс

Ветрогенератор, за какъвто събират пари жителите на испанското село. Снимка: Еспана ел

Семейство Лопес харчи близо 11 000 киловата енергия на година само в домакинството. Други 10 000 киловата се стопяват в транспортните им нужди – за колата и мотора. Този разход се изразява в почти 5000 килограма въглероден двуокис в атмосферата.

Но как може да се създава чиста енергия, за да се компенсират емисиите на въглероден двуокис? Решението е във възобновяемите източници, но те не винаги са по възможностите на обикновените хора. С цел да демократизира зелената енергия се ражда проектът „Да живеем от въздуха в небето”, който се състои в инсталирането на въздушен генератор или т.нар. вятърна мелница от 1670 киловата в една селска община в испанската автономна област Каталуния. Машината, която струва два милиона евро, ще бъде закупена от частни лица, семейства и неправителствени организации с идеята да генерират цялата енергия, която консумират по един екологичен начин. Семейство Лопес ще постигне целта си като инвестира 12 545 евро в проекта.

„Това е като да създадеш парк от вятърни мелници, само че на обратно”, обобщава Давид Вердагер, един от участниците в това народно акционерно дружество. „Всички участваме в инвестицията, всички ще получим печалби от нея и между всички ще решим къде точно да се инсталира мелницата”, обяснява той. Испанската секция на Европейската асоциация за възобновяеми енергии Евросолар, която мотивира тази инициатива, в момента проучва терена в още няколко общини. Основните изисквания са да са села с по-малко от 5000 жители в близост до електропроводна мрежа от 25 000 волта, да имат зони със силен вятър и благословията на местната власт.

Координаторът на проекта Пеп Пуч посочва, че тази екологична иницатива представлява една нова форма на солидарност между града и селото. „Модерната икономика забравя селските зони и техните жители рано или късно се местят да живеят в градските ядра. Възможността да се използват природните дадености на селските територии е шанс за оцеляване на селото, така се избягва риска от обезлюдяване”, обяснява той. Този вид места имат икономически потенциал, но липсват инвестиции. И точно тук на сцената влизат т.нар. урбанити – гражданите, които могат да допринесат икономически за селските райони генерирайки зелена енергия – нещо, за което трудно се събират нужните пари, разрешителни и съседски съглашения в градски условия.

Такъв е случаят с Давид, който живее в Терраса – четвъртият по големина град на Каталуния с над 200 000 жители, който се намира на двайсетина километра от столицата Барселона. Той ще даде 1000 евро за купуването и инсталацията на вятърната мелница на селската комуна. Машината ще бъде в експлоатация повече от 20 години. „Изчислили сме, че въздушният генератор ще работи  2000 часа годишно, което означава, че ще генерира 3,34 милиона киловата на час, което се равнява на годишната консумацията на 1000 семейства. Приходите от продажбата на излишната енергия ще бъдат около 250 000 евро на година през първите 20 години и по 204 000 евро в следващите години”, разяснява Пуч. Само за девет месеца Евросолар е събрала една четвърт от нужните пари за придобиването на мелницата с помощта на стотина частни лица. По план мелницата трябва да заработи до края на тази година. Специално създаденото за целта юридическо лице „Еолпоп” ще бъде титуляр на мелницата, от името на което ще се издадат респективните квоти на участниците, с които ще се гарантира разпределението на печалбата според техния дял в инвестицията.

Всички лица – частни и юридически, могат да бъдат производители на енергия и да продават електричество на централната мрежа. Когато това електричество се създава чрез възобновяеми източници, както в случая чрез вятъра, инсталацията се води под специален юридически режим. Това е така, тъй като този тип инсталации спестяват енергия, намаляват зависимостта от петрола и останалите твърди горива и намаляват емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Затова и хората, които решат да инжектират средства в подобен вид проекти, получават своето възнаграждение, което е малко над пазарната цена.

„Тук става дума за привилегия, а не за държавна субсидия”, допълва Пуч. Възнаграждението е цената, която обществото заплаща за една екологична услуга и представлява просто пазарен стимул с идеята в бъдеще цените да се изравнят. „Парите са най-маловажни в случая, ние не участваме в този проект, за да станем богати”, казва Кристина Рамос, съсобственичка на мелницата. Тя и нейният партньор ще инвестират 2000 евро. „Вместо да сложим парите си в инвестиционен фонд, предпочитаме да вложим в проект за бъдещето, какъвто е случат с енергийната ефективност”, допълва тя.

Да се живее от въздуха е първа по рода си инциатива в Испания, която следва стъпките на датски и германски проекти. Именно в Дания се раждат първите вятърни кооперации като противодействие на ядрената енергия. Там се създаде и първата международна фирма за добиване на енергия от вятърни мелници. В Испания този вид чиста енергия пристигна в 1984 г. с първия въздушен генератор от 15 киловата във Вилопрю.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.