Френският учител Никола: Как станах говорител на българските роми

Никола Картрон, учител

Ромско семейство от България пред колибата си във Франция. Снимка: Рю89

Френският сайт за независима журналистика Rue89 публикува този разказ на френски учител за присъствието и проблемите на български роми в неговия град. Името на града не се уточнява съзнателно, тъй като редакцията смята, че подобни явления има на много места във Франция.

Всичко започна преди 2 месеца. От статия в местната преса научих за заселването на роми от български произход в града. Как така в моята община? Реших да отида да видя къде са се заселили. Разположили са се в центъра на града. Близо 100 души на възраст от 9 месеца до 78 години оцеляват в нещо като бидонвил, в ужасяващи условия на живот: без вода, почти без ток (постоянни спирания), боклуци, натрупани за четири години, кал около колибите.

Повечето обитатели са си изградили подслон от събрани материали: дъски, картон, ламарини. направили са си примитивни печки от парчета вълнообразна ламарина. Четири семейства са успели да се настанят в изоставени сгради, но някои от тях вече са изгорени.

От този ден вече не можех да кажа, че не знам, че не съм наясно. Сега, когато бях видял, трябваше да действам. Така че се ангажирах. Първоначално – да ги посещавам 3-4 пъти седмично. В ежедневния живот аз съм учител и член на мрежата „Образование без граници“. За да изясня нещата с хората и със себе си, реших да съсредоточа усилията си върху записването на децата на училище.

Срам да пратят своите деца на училище

Сред ромите има двайсетина деца на училищна възраст. Но преди идването ми само три деца са ходили на училище. Условията на живот са толкова тежки, че да стигнат до училището е много трудно. Как да не го разбереш? Тези деца живеят по цял ден сред боклуците и газят до глезените в кал! Докато човешкото достойнство не бъде възстановено на френската републиканска територия, родителите ще се срамуват да изпратят своите деца на училище.

Там са Таня (3-годишна) и Дунка (12-годишна). Дунка вече не ходи на училище, защото трябва да се грижи за малката си сестра. Всъщност, родителите, убедени, че ще им откажат място в яслите, са намерили само това решение. И така, сестрите остават  цял ден без храна, седнали на леглото, да гледат телевизия на френски, която не разбират.

Там е и Мирчо, който ходи на училище. Поне когато не го болят краката. Родителите му още нямат адрес и не могат да се възползват от държавната медицинска помощ. Тогава Мирчо остава на леглото си и чака болката да мине. Мирчо страда от артрит и не може да се лекува. Трайко също ходи на училище. Но училището се е превърнало в страдание за него. Той не може да се държи като останалите. Живял е на воля в продължение на 10 години, а сега искат да стои мирно. Зтова след ваканцията той ще отиде в специален клас за новодошли. В тази по-малка група се надявам да разбере малко по-добре какво очаква от него Франция.

Права и задължения

Какво да кажа на всички тези деца? Няма да им държа реч за задълженията на един жител на нашата красива страна, когато те нямат никакви права. Мисля, че двете трябва да вървят заедно. Къде са общинските власти във всичко това? Те най-накрая започват да си отварят очите. От 4 години  си прехвърлят топката, твърдейки, че други трябва да се заемат с тази човешка трагедия. Но сухият студ от последните дни ги уплаши. Те се притесниха някой ром да не умре от студ, което би било политически фатално за тях.

Нещата бавно се раздвижват (доставки на дърва, на чакъл, улеснено записване в училище). Но изкушението да бъдат демонизирани остава силно: околната ксенофобия е още тук. Вярно е, че не всичко е розово при заселниците. Някои се напиват, няколко деца крадат велосипеди. Но какво щяхме правим на тяхно място? Аз станах без да искам говорител на ромите в моята община. Ходя от събрание на събрание, срещам се с политици от общината и департамента и се опитвам доколкото мога да им говоря за човечност…

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.