Светът се вълнува по казуса „Желева“, а Първанов се крие

Иво Инджев

Напрежението нараства след бурното изслушване на кандидата във вторник. „Най-доброто което може да стане сега, е г-жа Желева да се оттегли“, заяви британският либерал Андрю Дъф, докладчик на Европарламента за изслушванията. „Ако г-жа Желева остане в екипа, има риск зелените и либералите, крайно левите и социалистите да откажат да одобрят комисията“. Според Дъф, Европарламентът не може да си позволи да приеме корумпиран комисар, който освен това показа и спорни способности”.

Напрежението нараства, но според френския “Монд”, който пише това. И според британския “Файненшъл таймс”, който обяви Желева без конкуренция по слабо представяне. И според “Ню Йорк таймс”, който изобрети единица мярка за незнание и неможене – една Желева. И според руския печат, и според световните агенции…

Само не и според българския президент Георги Първанов. Правилна, или не, пристрастна или не, адекватна или не – позиция имат всички политически фактори. От Борисов, Станишев, Сидеров, Янев, Костов и техните партии, до последния чичо в държавата, може би. И ако единствените “мълчаливци” сред ключовите политици, Доган и Симеон, могат да си го позволят на правата на опозиционери, Първанов също ли е в опозиция? И на какво?

Сигурно е много хитро да си траеш, когато цялата държава се гърчи в безподобен линч на стълба на позора. Но е също така и подло. Горе–долу и Сталин е изчаквал така капиталистите да си прегризат гърлата във Втората световна война и после с един удар да се намеси, за да установи мечтаното световно господство. Сметките му се оказали криви, но наполовина – половин Европа паднала все пак във владенията му в крайна сметка, макар и на цена, която не очаквал (и която в стратегическа перспектива превърна СССР в губещ спрямо победените Германия, Япония и Италия).

Мащабът в нашия случай е много различен, но манталитетът на “изчакващия” е същият. Явно хитрецът от “Дондуков” се надява леви и десни, царисти и гербери да се изтощят взаимно и той мъдро да се яви да раздава оценки тогава, когато вече всеки ще може, защото ще има свършени факти.

Не беше ли държавният глава уж нещо като балансьор? Или той предявява такива претенции само, когато му изнася?

Няма го. Ако се съди по официалния му сайт, не е генерирал никакво събитие от една седмица. На 12 януари е изпратил поздрави на хърватския си колега Иво Йосипович по случай изборната му победа. Предишните две “събития” са от 6 януари, когато осветил знамена и от 22 декември миналата година, когато украсявал коледно дърво с дечица пред служебните си помещения.

Такава “ваканция” не може да си позволи нито бизнесмен, нито който и да било друг държавен чиновник. Само че кой да го “събуди” от удобния зимен сън? Опозицията е социалистическа и по дефиниция си го харесва, колкото и да хърка. А медиите предпочитат да се правят, че го няма. Той на въпроси не отговаря. Предизвиква си ги, когато му потрябват, за да даде правилните отговори. Защо да се напъват, той ще си избере и момента и трибуната, когато си реши.

Има обаче един незаобиколим фактор в страната. Казва се Бойко Борисов. Той твърди, че му е важно да си сътрудничи с президента в името на България. Нима и на него Първанов отказва да демонстрира публична позиция? Или му я съобщава на ухо, но е такава, че не става за преразказ?

Ако такова им е сътрудничеството, значи ни предстоят “интересни времена”.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.