Агджа на свобода – човекът, който искаше да убие папата

Ахмет Али Агджа при излизането от затвора. Снимка: чтк

Мехмет Али Агджа, мъжът, който се опита да убие папа Йоан Павел Втори през 1981 година, бе освободен от затвор в турската столица Анкара. Ето някои факти и събития от живота му:
– Мехмет Али Агджа е роден на 9 януари 1958 година в бедно турско семейство. Като дете е участвал в дребни престъпления и контрабанда между Турция и България. Той става член на крайнодясната групировка Сивите вълци като тийнейджър. През 1979 година убива левия турски журналист Абди Ипекчи. Осъден е на доживотен затвор, но успява да избяга в България с помощта на другарите си от Сивите вълци.
– На 13 май 1981 година Агджа стреля по папа Йоан Павел Втори няколко пъти, докато папата се придвижва в окрит джип по време на седмичната си аудиенция на площад Свети Петър. Агджа незабавно е арестуван. Папата едва оцелява и прекарва седмици в болница. Три дни след стрелбата, той опрощава Агджа по време на радиобръщение от болничното си легло.
По времето на стрелбата събития в родината на папата – Полша, стартират ефекта на доминото, който ще доведе до падането на комунизма в Източна Европа през 1989 година. Папата е силен привърженик на дисидентския профсъюз Солидарност в Полша и много хора започват да подозират, че стрелбата е била част от по-голям план папата да бъде накаран да замълчи. По това време папа Йоан Павел Втори застрашава стабилността на съветския блок и се твърди, че той многократно е казвал на съветския лидер Леонид Брежнев, че ако Москва нахлуе в Полша, той активно ще съдейства на съпротивата.
– През юли 1981 година италиански съд признава Агджа за виновен за опит в убийство на папата и го осъжда на доживотен затвор.
– През декември 1983 година папата го посещава в килията му в римски затвор и те говорят насаме. Съдържанието на този разговор никога не е било разкривано.
– На втори процес през 1986 г. италианските прокурори не успяха да докажат обвиненията, че българските тайни служби са наели Агджа от името на Съветския съюз да отвърне на подкрепата на папата за Солидарност. Съдебният процес беше спектакъл, в който Агджа няколко пъти промени версията си за събитията. По време на процеса той мистериозно говореше, че иска да разбере тратата тайна на Фатима, последното от трите послания, които Богородица се твърди, че е предала на три овчарчета, на които се явила през 1917 г. в Португалия.
– През май 2000 г. Ватиканът разкри тайната на Фатима, като съобщи, че е бил предсказан опитът за убийство на папата и комунистическите гонения. Разследването на опита за убийството беше официално прекратено през 1997 г., а много въпроси останаха без отговор.
– През юни 2000 г. Италия амнистира Агджа за стрелбата по папата и го екстрадира в родината му Турция, за да изтърпи и останалата част от присъдата си за убийството на журналиста Абди Ипекчи.
– Папа Йоан Павел Втори почина на 2 април 2005 г.
– През 2006 г. разследваща комисия на италианския парламент съобщи в свой доклад, че ръководители на бившия Съветски съюз стоят зад опита за убийство срещу папата. „Тази комисия смята, отвъд разумното съмнение, че ръководството на Съветския съюз е поело инициативата за елиминирането на папа Йоан Павел,“ пише в доклада.
– На 12 януари 2006 г. Агджа бе за кратко пуснат на свобода, но Касационният съд постанови, че трябва отново да бъде пратен в затвора в Турция.
– На 13 януари 2010 г. Агджа заяви в писмо, изпратено по факс до Ройтерс, че иска да се срещне с папа Бенедикт Шестнадесети и да посети гроба на папа Йоан Павел Втори в криптата на базиликата Св. Петър в Рим. Той обявява също, че след освобождаването си, ще отговори на въпросите за нападението срещу папата, включително за това дали Кремъл е използвал българското правителство в опита за убийство.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.