Обама между думите и делата в дипломацията

Керън Боън, Рос Колвин

Барак Обама на съвещание по въпросите на сигурността. Снимка: Белия дом

Година след като обеща нов подход към американската външна политика с предложението си да ангажира врагове като Иран, президентът Барак Обама е под натиск да постигне резултати по редица дипломатически инициативи.

С опитите си да установи диалог с Иран, по-добри отношения с Москва и Пекин и да протегне ръка към мюсюлманския свят, Обама посвети повечето от първата си година като президент да подобрява тона на американските отношения в чужбина. Посланието му за разрив с „каубойската дипломация“ от годините на Джордж Буш се чу високо и ясно.

Тази година вероятно ще донесе по-малко решителни жестове и по-голям фокус върху търсенето на осезаеми резултати, казват анализатори. Дали Обама може да убеди Техеран да изостави ядрените си амбиции и ако не, може ли да мобилизира световните сили да настояват за по-твърди санкции срещу Ислямската република? Може ли той да установи напредък със своеволната Северна Корея? Може ли да направи така, че напрежението с Китай, най-големия кредитор на САЩ, да не попречи на сътрудничеството?

Тези въпроси изникват в момент, когато Обама се стреми да ограничи американското присъствие в Ирак и да ескалира конфликта в Афганистан. „Големите очаквания се сблъскаха със заплашителни предизвикателства и заплашителните предизвикателства печелят“, каза бившият сътрудник на президента Бил Клинтън Джеймс Линдзи. „Голяма част от първата година на администрацията на Обама е година на думите или, още по-точно, година на речите“, каза Линдзи, който работи сега в Съвета по външни отношения. „Той отиде възможно най-далеч в очертаването на въжделенията си и сега е време да превърне думите в дела“.

Вътрешната политика може да ограничи възможностите на Обама да маневрира във външната.
Обществените тревоги покрай двуцифрената безработица в САЩ и реформата в здравеопазването тласнаха рейтинга на Обама под 50 процента в сравнение със 70 на сто, които имаше при встъпването си в длъжност. Анализатори казват, че този спад в популярността ограничава възможностите на Обама да поема външнополитически рискове, както и изборите през ноември, в които неговата Демократическа партия ще се стреми да запази мнозинството си в двете камари на Конгреса.

Консерватори критикуваха встъпителната реч на Обама миналата година, окачествявайки я като наивна заради предложението му да протегне ръка към противници като Иран и Северна Корея, ако те „разтворят“ юмруците си. Тези предложения не доведоха до никакъв пробив. Положението в Иран се усложни с нарастването на народно опозиционно движение след оспорваните президентски избори на 12 юни. Докато ясно показва, че администрацията му все още има желание за диалог с Иран, Обама насочва вниманието си върху санкциите.

Очаква се до няколко седмици да бъде представена резолюция в Съвета за сигурност на ООН. „Те (иранските лидери) все още имат възможност да променят отношенията си с международната общност, ако изпълнят задълженията си“, каза заместник съветникът по националната сигурност в Белия дом Бен Роудс. Тези задължения включват не само ядрената политика на страната, но и „отговорностите пред народа й в съответствие с международните норми“, каза той.

Служители в Белия дом твърдят, че Обама никога не е хранил илюзии по отношение на Иран, но предложението му за диалог било правилно, защото е помогнало за международно изолиране на твърдолинейните управници на Техеран. „Много сме доволни от резултатите от политиката на ангажиране. Смятам, че в определени среди не осъзнават, че един ангажимент е първо самоцел, и второ – че единствената му цел е да се разговаря с иранското правителство“, каза Роудс. Според него ангажирането е „средство за пряка комуникация с иранския режим. То обаче, в по-широк смисъл, е също средство, чрез което успяхме да изградим по-широк международен консенсус по този въпрос, така че, ако се наложи да се окаже натиск, да сме в по-силна позиция.“

Някои демократи и републиканци внимават много да не се стигне до готовност според тях да се загърбят въпросите с човешките права и разкритикуваха първоначалната приглушена реакция на Обама към протестите след оспорваните ирански избори. Решението му през октомври да пропусне среща с тибетския духовен лидер Далай Лама, за да не подразни Китай, също привлече критики. Правозащитници твърдят, че прагматизмът на Обама е за сметка на ударението, което трябва да се постави върху човешките права.

Сътрудниците на Обама не са съгласни и твърдят, че той винаги ясно е показвал, че правата и свободното слово са приоритети. Майкъл Грийн, специалист по Азия и бивш сътрудник на президента Джордж Буш, твърди, че тонът на Обама се е променил след приемането на Нобеловата награда за мир в Осло. В речта си президентът приветства „безмълвното достойнство“ на задържаната опозиционна лидерка Аун Сан Су Чи и куража на иранските демонстранти. Дотогава, каза Грийн, Обама бе крещящо мълчалив по тези въпроси през първата си година.

Някои анализатори прогнозираха, че Обама ще се съсредоточи тази година повече върху постигането на постепенни резултати, отколкото върху зашеметяващи нови инициативи. Майкъл О`Ханлън от Съвета по външни отношения очаква прагматичен подход към проблеми като Иран, който да напомня за дипломацията на първия президент Джордж Буш и президента Бил Клинтън. Това ще включва „упорита работа, в търсене на всяка възможност за дори скромен напредък, на шансове“ и „отказ от очакване на велики резултати“, каза О`Ханлън.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.