За 1 година Обама обърка американците и света

Мадлен Чолакова

На 20 януари миналата година първият демократично избран чернокож президент на САЩ встъпи в длъжност. Страната с най-дълга история на расова дискриминация избра афроамериканец (нещо, което още е трудно за вярване), с вярата, че той носи нов политически мироглед, дори нов морал. Светът посрещна младият президент почти със същите надежди и очаквания, с които самите американци. Посрещнат едва ли не като месия, обичан от медиите, приветстван от световната общност, Обама прекара противоречиво първата си година в Белия дом. Затова и отзивите за първата му президентска година са също толкова противоречиви.

В голямата кошница с обещания, заради които хората се редяха пред урните и гласуваха за него, Обама беше сложил тежки за изпълнение задачи – изходът от икономическата криза, здравната реформа, прекратяването на войната в Ирак и още, и още. Но, какво от всичко това, в края на годината се случи и какво не се случи?  Най-отявлените му критикари твърдят, че всъщност нищо не се е случило. Че Обама е изтървал много възможности и на практика не е постигнал и най-малък процент от намеренията си. Обвиненията валят и от страна на републиканците, и от страна на  собствените му колеги по партия – демократите. В повечето политически предавания започнаха да се гаврят с бавното му и мудно взимане на решения, с прочутия вече мек тон на Обама, с желанието му да “угоди” на всички. Изглеждаше, и то не без основание, че сякаш никога нищо няма да помръдне, ще става само по-лошо и че може би изборът на толкова млад и без опит в сложната административна система на страната лидер е …грешка?

За изминалата година огромният външен дълг на Съединените Щати от 10 нарасна на  космическите 13 трилиона  долара. Безработицата през 2009 се увеличи с 2.9% и достигна 10%, или с други думи – от 11 милиона, незаетите с работа достигнаха 14.7 милиона души. Броят на домовете, обявени за продажба от банките, продължи да расте през цялата година и така фалираха още 139 банки. Комедиантите вече имаха с какво да се заядат. През септември излезе и остро критичният филм на Майкъл Мур – “Капитализъм – моя любов”. Затворът в Гуантанамо все още функционира. И до днес американски войници воюват в Ирак, а в Афганистан са два пъти повече от миналата година. А водещият две войни президент се увенча с Нобеловата награда… за мир! Мир между евреи и палестинци, талибани и афганистанци и още, и още, все още няма. Дори здравната реформа тече бавно и мъчително, макар одобрена и от сената, и от камарата на представителите.

Назначението на жена на поста секретар по Националната сигурност се отчете като провал, особено след признатите и от нея самата пропуски в работата на органите при самолетния инцидент на Коледа. Но дори охраната на първото семейство на Америка май си гледаше работата през пръсти. На първата президентска официална вечеря в Белия дом се намъкнаха най-спокойно не един, не двама, а цели трима неканени гости!

На това ли се надяваха всички? Че това си е провал.

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Да, той бе избран, но след Буш и срещу Макейн с Палин – май и баба ми можеше. Или както звучи сполучливото уводно заглавие на Нюзуик – “Да, той може (но със сигурност, не още)”! Критиките не спряха. В столицата се събра гневна тълпа от хора, развяващи плакати, на които Обама беше изобразен и като Сталин, и като Хитлер. По умерените се питаха докога ще е само популярен като кинозвезда – и той и особено стилната му съпруга Мишел Обама не слизат от кориците на списанията, и така ли ще направи още един 4 ноември през 2012?

Левите американци твърдят, че е излишно мек, и че с мнозинството си, и в двете камари на Конгреса, отдавна можеше да наложи волята си. Десните го упрекват, че е крайно радикален и че социалните му идеи са си направо социалистически. В пряко предаване от Капитолия един крайно десен политик го нарече лъжец. Инцидентът се случи по време на официална реч на президента пред Конгреса, която се излъчваше на живо.

Изглежда всички са недоволни. Либералите, че още не е напълно затворен Гуантанамо, че  не са спрени всички войни, че президентът не изплаща дълговете на всеки американец, че не удря по масата и не налага исканията си, както правеше Буш. Консерваторите не мислят, че е необходима здравна реформа с държавно участие или световно семейно планиране, или че изобщо трябва да се спре която и да е война, или че има глобално затопляне, или че трябва да има контрол върху притежаването на оръжие и са недоволни от управление на демократите по принцип.

Но медалът винаги има две страни. Какво показва другият поглед към годината на Обама? В първите си дни като президент той наля безпрецедентно големи суми в банковия сектор, с което спря ефекта на доминото в рухващия финансов пазар. Така, за последната четвърт на годината, там отчетоха печалби от 3.5%. След покриването на дълговете на Уолстрийт той гневно осъди разточителните бонуси, които си раздаваха шефовете им, и им наложи ограничения. Сега, точно след година, той иска да наложи еднократно облагане на всички получили от тези средства, и заяви, че те ще трябва да върнат заема, получен от американските данъкоплатци, веднага и до цент. Не беше мек. Не беше и когато губещите, неконкурентни  и остарели технологично “Дженерал Мотърс” и “Крайслер” банкрутираха. Обеща да помага в реконструирането им, само ако започнат да произвеждат съвременни, екологични и икономични автомобили. В края на годината “Форд” отчете 2 милиарда долара печалба.

Два дни след клетвата си Обама забрани разпитите с мъчения и нареди затварянето на Гуантанамо. Обяви постепенно извеждане на войските от Ирак. Поднови научните опити със стволови клетки. Взе тежки и сложни решения с назначенията, които направи в отбраната и вътрешната сигурност – назначи републиканеца от администрацията на Буш Робърт Гейтс за секретар по отбраната, центриста Леон Панета за шеф на ЦРУ. И Стенли Маккристъл за водещ на операциите в Афганистан, независимо от повдигнатите срещу него обвинения в прекалено „твърда ръка”. Подписа продължение на финансирането на световната програма за семейно планиране. Доведе здравната реформа до финалната й права –  реформа, която не са успели да прокарат Рузвелт, Джонсън и Картър.

Вторачени в домашните проблеми, критиците на Обама често забравят приноса му на международната сцена. Малко хора си дават истинска сметка с какъв имидж  се ползваше страната в годините на Буш. Самото избиране на Обама донесе нов поглед на света и към Америка, и към американцитe. През годината той успя да посети  21 държави. Речите му бяха ясни и вълнуващи. В Прага или в Кайро – той знаеше какво да каже. Насмешливите оценки към нобеловия лауреат не включваха неговите заслуги – постепенното изтегляне от Ирак, новата стратегия за Афганистан и Пакистан, лидерството на глобалната реакция към финансовата криза, забраната на мъченията и опита му да затвори Гуантанамо, желанието му да търси съдебната отговорност за мъчителите, преоценяването на Европейския съюз като пълноценен партньор. Подновяването на преговорите с Русия за допълнително съкращаване на ядрените оръжия и тяхното елиминиране. Замразяването на плана за  разполагане на ракети в Източна Европа и печеленето на Русия за преговорите с Иран. Подновяването на ангажиментите с мюсюлманския свят. Подновяването на връзките с Куба и помощта за Мексико в борбата и с наркокартелите. Новият, по-конструктивен и спокоен тон при опитите за разбирателство с Иран.

Днес обаче, проблемът с оценката на изминалата американска политическа година, в много голяма степен е в разделението на страната. Либерали и консерватори, републиканци и демократи, сини и червени, дори все още – бели и черни. Едно от най-видимите усилия на Обама беше и си остава в тази посока. Да обединява, да събира, да настоява бавно и упорито за консенсус и в конгреса, и в сената, и в цялата страна. Не можем да видим цялата картинка. Медиите силно помагат в тази посока. И двете страни имат добри и известни журналисти, които яростно защитават своите лагери. Защото, ако се замислите, в управлението му има и демократични, и либерални достижения, както и чисто консервативни завоевания. В края на първата му година Джон Ричардсън от списание „Ескуайър“ каза: „Въпросът не е в това колко е успял или не президентът, който си избрахме, а защо ние не успяваме да видим цялото? Винаги само половината. Тази половина с която сме съгласни?”

Както и да се погледне, а реалността в тази страна не е никак проста, най-нерешеният проблем на Обама си остават самите американци. Да, президентът Барак Обама изглежда силен, събран и спокоен във всяка ситуация, но вчера, на празника на Мартин Лутър Кинг, той сподели, че промяната е бавна и усилията са над, а резултатите под очакванията, че понякога го боли от тежките думи, и тогава само вярата в този народ който го избра, го връща в тежката реалност да си 44-ият президент на САЩ.

Източници:
AP reporting and analysis
Bureau of Labor Statistics
Treasury Department
Federal Deposit Insurance Corp.
RealtyTrac Inc.
Defense Department
White House Transition Project
Esquire magazine

Мнения & КоПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.