И аз гледах „Аватар” – вече не съм аутсайдер

„Днес ще го гледам за 7-ми път. Страшен филм, ефектите са просто невероятни”. Това казва момче чакащо да влезе в кинозалата, за да гледа най-нашумелия напоследък американски филм „Аватар”. Всички си купуват билети ден по-рано, защото свършват бързо. Поредната медийно комерсиална вълна заля и България. Първо медиите надуха за невероятния триизмерен филм, после след първите групи от зрители, започна да се предава от уста на уста „Ти гледа ли „Аватар? Тоя най-новия филм! Супер е!” В един момент се оказва, че всичките ти приятели и познати са го гледали и ти започваш да се чувстваш някак принуден и ти да отидеш, и да видиш за какво е целият този шум. Чух едно момиче да казва: „Най-накрая ще го гледам този филм, защото ми омръзна да се чувствам като аутсайдер в разговорите с приятелите ми”.

И аз съм тук. Притисната от медийно-рекламната-маркетингова и социална пропаганда. Киносалонът е пълен с хора, както Народния театър по време на премиерна постановка. Абсолютно пълна кинозала не съм виждала никога. Всички са със специални очила и чакат с нетърпение да започне филмът.

На екрана се появяват грозни зелени същества с триъгълни уши и опашка отзад, които наподобяват хора, но са по-големи. Това са туземците или още „Хората”. Те живеят на чужда планета, наречена Пандора, на която има дива и прекрасна природа, а в недрата й има скъп минерал. Представените природни картини в триизмерен вариант са наистина вълнуващи. Хората от земята, които са наричани „Небесните хора”, искат да се сдобият с рядката находка. Тя, обаче се намира под селищата на извънземната раса. Военните искат да разрушат селището и да вземат ценния минерал.

Учените търсят начин как да накарат племената доброволно да се преместят от тази земя. За това те създават Аватарите – извънземни тела, контролирани от хората, които трябва да се внедрят сред местното население, да научат навиците им, как живеят, да ги научат на английски и да ги накарат да се преместят от земята си (с две думи – чист шпионаж). Внедрилият се при извънземните обаче се влюбва в момиче от местното племе и не иска да вреди на населението. Военните разбират за неговото предателство и го обвиняват, че вместо да си върши работата се „заиграва с извънземни въртиопашки”. Те започват нападение на чуждата земя с мощни бомбардировки.

Следва близо 40 минути екшън – престрелки, гонитби, взривове, ръмжащи извънземни зверове. Звукът е толкова силен, че го усещаш в корема. Главата ти бумти. 3D очилата подсилват ефекта. Реплики няма. Влияе се на зрителя на физическа основа. Сигурно това трябва да са ефектите, заради които този филм е спечелил „Златен глобус”, както и милиарди долари!

Накрая разбира се доброто побеждава и лошите разрушители на свещената земя Пандора са изгонени.

Сюжетът изглежда сякаш не е кой знае какво. Всеки гледа ефектите и се оставя да усети филма в „корема” си. Да, обаче, ако си позволим по-задълбочен поглед в историята, няма ли да видим една метафора от реалната политика на САЩ? „Небесните хора” – американците, които се мислят за велики, непобедими и могъщи, с жестоки военни действия нападат извънземното племе – туземците (респективно страните от Близкия Изток, от Третия свят), за да вземат ценния им свещен ресурс (петрола). Те рушат и убиват, за да постигнат целта си. Онези, дето страдат, са извънземни, те са „туземци” и затова животът и правата им не са от значение. Репликите на безскрупулния военен лидер силно напомнят именно за външната политиката на Америка: „Ние сме длъжни да направим превантивно нападение”, „Трябва да знаят, че не спираме пред нищо”, „Ще прогоня туземците – първо с газ. Това е хуманитарно, нали?” От друга страна, тези реплики говорят и за това, че американците не са лишени от самоирония.

Ако се придържаме към тази интерпретация, подходящ край на филма може би ще е как „Небесните хора”, след като са разрушили всичко, започват да оказват хуманитарна помощ за възстановяване на свещеното място. Създателите на филма обаче са решили всичко по холивудски – с хепи енд и щастлива любов.

Филмът свърши. Сваляме 3D очилата и се запътваме към изхода. На излизане хората си говорят: „Хареса ли ти?”, и отговорът – „Да много”. Коментарите свършват дотук. Смее ли някой да каже, че не му е харесал най-добрият, най-новаторският и с най-уникални ефекти филм?!

Всички казват, че е хубав, но по-скоро на хората им е харесало това, че след 2 часа и 40 минути излизат от салона с усещането, че са част от света. Видели са нещо, което всички гледат. Сега и те са част от живота… Аз също. И аз гледах „Аватар”. Вече не съм аутсайдер!

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.