Кои са истинските гърци

Матина Стевис

Нелегални имигранти, задържани в Гърция. Снимка: елласнау

Гърците са познати по света като гостоприемни, открити хора и според моя опит те наистина са такива. Предвид това, както и факта, че гръцки имигранти живеят и работят в САЩ, Германия, Австралия и на други места от десетилетия, човек би очаквал общ консенсус относно проимигрантската политика на Гърция. Но скорошно законодателно предложение, което предвижда даване на гражданство на имигранти от второ поколение, родени в Гърция, предизвика обширна и разпалена полемика.

Бялата книга за законопроекта беше обявена на правителствения дискусионен блог. „Бисерите“, които прочетох там, накараха стомаха ми да се свие на топка: „Майката-родина е застрашена“, „Този закон представлява голямо предателство. Той е равносилен на легализиране на заселването в страната на орди неграмотни, бедни мюсюлмани“ или по-често: „Човек се ражда грък, не може да стане грък“.

На други места в мрежата преобладаващата теория на конспирацията е, че имигрантите от Северна Африка ще донесат болести, тези от Близкия изток ще внесат тероризъм, онези от по-бедните балкански страни северно от Гърция пък имат претенции към територията й и всичко това е координирано от международни тъмни сили, целящи да лишат гърците от тяхната земя и националната им идентинчост. И което е още по-тревожно, в необикновен акт на агресия срещу еврейското население на Гърция, синагогата в град Ханя на остров Крит на два пъти беше подпалвана в рамките на десет дни.

Обезпокояващи са тези изблици на расизъм, макар че някой може да каже, че те не са показател за средностатистическите нагласи на гърците по въпроса. Обаче проучване, публикувано в гръцкия вестник „Елефтеротипия“ миналата събота, също не помага за обрисуването на картината: 53 процента от запитаните са съгласни второто поколение имигранти да получат гражданство; 50 процента смятат, че имигрантите представляват заплаха за страната, а други 50 процента – че те засягат неблагоприятно националната идентичност. Все пак, 80 процента твърдят, че всякакво расистко поведение трябва да бъде наказвано, а 70 процента подкрепят лозунга: „всички сме различни – всички сме равни“.

Гръцката политика във връзка с имиграцията от край време липсва или е неефективна. Страната е външна граница на ЕС и заради географското си положение е първа спирка всяка година за хиляди имигранти и бежанци, търсещи по-добри икономически условия или бягащи от зони на войни. Вакуумът в политиката дава като резултат няколко хиляди души, живеещи на ръба на гръцките закони и общество, и в крайна сметка, както се случи и на други места в Европа и САЩ, води до увеличаване на престъпността. Настоящата икономическа нестабилност влошава опасенията, че имигрантите може да вземат работните места на местните жители. Това също е често срещано опасение в цял свят.

До средата на 1920-те години претенциите за чистота на нацията са били по-скоро основателни: около 99 процента от жителите на Гърция са се смятали за етнически гърци и православни християни. Това традиционно играеше благоприятна роля в националната политика, особено когато суверенитетът и идентитетът се смяташе, че са изложени на риск.

Настоящият политически климат също въздейства неблагоприятно на дебата по предложения закон.

По време на изборите през октомври ПАСОК обра гласовете от центъра на политическия спектър. Основната опозиционна Нова демокрация – неудобна коалиция от консерватори, либерали и общи „центристи“ – продължава да се бори за гласове в дясното пространство, към което принадлежи новият лидер на партията Андонис Самарас. Нова демокрация се опитва да изтика ЛАОС, малка националистическо-популистка партия, представена в парламента. Тази ситуация на практика тласна основния дебат за имиграцията към по-екстремна аргументация, като Нова демокрация напълно отхвърли законовото предложение, а ЛАОС поиска референдум по въпроса и обвини правителството в социални и политически машинации и намеса в състава на електората.

Три различни фактора допринасят за широкоразпространеното неодобрение на изглеждащия като справедлив закон. Първото е традиционното чувство – макар и по-малко изявено при по-младите поколения – че Гърция е страна на гърците, останалите са предимно неканени гости. Второто е вакуумът в политиката, който доведе до увеличаване на нелегалната имиграция и неуспешна социална интеграция, което дава на гражданите убедителни причини да се боят за работата и сигурността си. Третото е настоящата политическа обстановка и ролята на Нова демокрация, в частност, които засилват влиянието на предишните два фактора върху общественото мнение.

Гръцкото обществено мнение не трябва да се присъединява към изгодното положение на европейските десни крила, водени от отхвърлянето на нехристияните и подхранвани от икономическата несигурност. От умерените правителства, сред които е и гръцкото, зависи да се уверят, че ирационалността е отстранена от дебата за имиграцията. Тяхна отговорност е да тласнат напред добре замислени, добре внедрени политически практики, които ще предпазят социалната, политическата и икономическата стабилност на страната им успоредно с интеграцията на легалните имигранти. Ако не успеят, тези правителства ще бъдат по-отговорни, отколкото евронационалистите за това, което ще последва.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.