Медийни войни се развихрят около Хаити

Наталия Серова

Доброволци на Червения кръст в Мексико подготвят пратки за Хаити. Снимка: Червен кръст

Чудовищните последици от земетресението в Хаити потресоха света. Първата реакция след бедствието бе напълно адекватна – ООН и повечето развити страни веднага изпратиха в Порт-о-Пренс спасители, полеви болници, лекарства и хранителни продукти. Развитието на събитията обаче показа, че нито хаитяните, нито Обединените нации са готови да се справят с изпитания от такъв мащаб.

Спасители все още вадят изпод развалините хора, оцелели по чудо, лекари оперират ранените, хуманитарни мисии раздават вода и храна. Но всички вече са разбрали, че тази помощ е недостатъчна. Болницата на ООН може да поеме 200 пациенти, другите по 50, а ранените са десетки хиляди. Хуманитарна помощ пристига отвсякъде, мисията на ООН изхранва по 40 хиляди души всеки ден – на острова обаче гладуват няколко милиона.

Хора, обезумели от мъка, страх, глад и жажда, се бият за вода и храна, нападат хуманитарните мисии. Местните власти са безсилни да въведат ред, а пристигналите войски на ООН и американски морски пехотинци могат да бранят единствено себе си, своите складове и да наложат известен ред в някои райони. В горещия климат огромният брой трупове и антисанитарните условия заплашват с масови епидемии. В столицата върлуват банди от мародери; мнозина са криминални престъпници, пръснали се във всички посоки от затворите, разрушени по време на земетресението. Картината много напомня събитията в Нови Орлеан след урагана Катрина. Проблемите обаче се изострят от спецификата на Хаити – страна с неразвита инфраструктура, ниско културно равнище на населението и крайно безотговорни елити.

Друга особеност в случая са информационните войни, в които медиите бяха въвлечени едва ли не от първия ден. Англоезичните издания хвърлят вината за бедствията, сполетели Хаити, върху френските колонизатори, довели страната до сегашното й положение. Без обаче да вземат под внимание факта, че държавата е постигнала независимост от Франция още през 1804 г. Авторите с антиамерикански нагласи пък виждат причината за всички злини в САЩ, защото през последните 200 години тъкмо Щатите, поели „опека“ над целия Карибски регион, периодично организирали държавни преврати в Хаити.

Въпроси буди и онова, което правят САЩ в момента. Веднага след земетресението Барак Обама заяви, че за помощ на Хаити се отпускат 100 милиона долара – и наистина, доставките на вода и хранителни продукти от САЩ далеч надминават помощите от други държави.
Същевременно на острова бе изпратен самолетоносач и хиляда морски пехотинци, а след няколко дни още две хиляди. Латиноамерикански държавни лидери напълно предсказуемо протестираха срещу тези действия.

Президентът на Венецуела Уго Чавес заяви, че под претекста на хуманитарна помощ САЩ са започнали „пълзяща окупация“ на Хаити: вместо да подпомогнат бедстващата държава с лекари, лекарства и горива, те изпращат там войници и оръжия. В същия дух се изказа и президентът на Никарагуа Даниел Ортега: „Хаити има нужда от хуманитарна помощ, а не от войски… Какво ще стане, ако всички започнем да пращаме войски в Хаити?“.

Всъщност, можем да ги разберем – Чавес и Ортега наистина се страхуват от всяко засилване на американските позиции в региона, още повече след съобщенията в някои медии, че Холандия вече е предоставила на САЩ свои острови в Карибско море като плацдарм за операции срещу Венецуела.

Подобни изявления обаче последваха и от Франция, а Италия, сякаш сбъдвайки мрачните прогнози на Чавес, също изпрати в Хаити свой самолетоносач и и малък пехотен контингент. Съответно подозрението, че САЩ се възползват от хуманитарната катастрофа, за да решават глобалнополитически задачи, започна да изглежда съвсем правдоподобно.

Допълнение към картината станаха конспиративните истории за изпитания на сеизмично оръжие, предизвикали катастрофата в Порт-о-Пренс, и загатванията, че земетресението станало, точно когато Русия се канела да започне разработване на петролни находища в териториалните води на Куба.

Всичко това се развива на фона на „просветителски“ публикации за черния расизъм, който стоял в основата на хаитянското общество, и на разсъждения, че хаитяните не били в състояние да изградят нормална държава. Сякаш за противовес, медиите поместват и репортажи, които демонстрират, че хората в Хаити се държат съвсем прилично и помагат на спасителите да вадят пострадали изпод руините. И не е ясно как да тълкуваме изявленията на американските военни – те уверяват, че днес в Хаити има повече ред, отколкото преди земетресението, и приканват медиите да спрат да нагнетяват страстите.

Не по-малко странно изглежда състезанието „кой ще дари повече“. А и съобщенията, че в Хаити продължават да пристигат курортни кораби. Очаква се техните пътници да се къпят, да се припичат на слънце, изобщо всякак да се радват на живота, докато на няколко десетки километра други хора умират от жажда, глад и болести. Подобни прояви на „хуманизъм и солидарност“ наподобяват по-скоро театър на абсурда, но такъв е животът: трагедията си е трагедия, а круизът си върви по разписание.

Тези неща някак не се съчетават с тезата за общата отговорност. При все това нормалният живота на острова май наистина е невъзможно да бъде възстановен без активно участие на световната общност. Ще трябва тя да се погрижи най-напред за борбата срещу заболяванията, просто за да има кой да живее в страната, и за строежа на жилища, та да не рухнат сградите в случай на нов земетръс.

Друга задача е да бъде създадена модерна инфраструктура и работни места, да се изградят у населението елементарни работни навици. В противен случай Хаити ще си остане база за разпространение на наркотици, остров на безделието, сладостната нега, просията и разнообразните бедствия. Да разчистим руините, останали след земетресението, да положим усилия за уреждане на живота в страната и да доведем нещата докрай, без да се изпокараме (а вече започнахме) – това ще е далеч по-трудно, отколкото да пратим хуманитарна помощ и да организираме наддаване с дарения чрез есемеси.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.