Преди земетресението Франция смаза Хаити

Бен Макинтайър

Войници от мироопазващия контингент разчистват разавлините на Мисията на ООН в столицата на Хаити Полт-о-пренс. Снимка: ООН

Къде се намира разломната линия в Хаити? За геолозите, тя лежи между северноамериканската и карибската тектонични плочи. За други пък земетресението в Хаити от 12 януари е израз на божия гняв. Американският евангелист Пат Робъртсън дори предположи, че този ужас е отплатата заради някакъв вуду пакт,сключен с Дявола по времето на зараждането на Хаити. По-чувствителните хора насочват вниманието към броеницата от деспоти, които през годините разграбваха Хаити, като го лишиха от ефикасна инфраструктура и го превърнаха в заложник на природните стихии.

Но за много хаитяни разломната линия се простира още по-назад във времето, когато колониалното минало на Хаити, робите и изнудвачите на империята затрупаха тази страна с дългове и трайно осакатиха икономиката й. Разломната линия води 200 години назад във времето и е свързана директно с Франция. През 18 век Хаити беше бижуто в короната на Френската империя, перлата на Карибите, най-големият износител на захар в света. Дори за колониалните стандарти отношението към робите, работещи в хаитянските плантации, беше наистина отвратително. Те измираха толкова бързо, че по онова време Франция беше принудена да „внася“ в Хаити по 50 000 роби годишно, за да запази необходимия брой и печалбите от труда им.

Вдъхновени от принципите на Френската революция, през 1791г. робите се разбунтуваха под ръководството на самоукия роб Тусен Л’Увертюр. Сред доста ожесточена война силите на Наполеон бяха разгромени. Хаити обяви независимост през 1804 г. Сега, когато Хаити се бори с ново нещастие, си заслужава да си спомним това достойно постижение – Хаити е единствената нация, спечелила независимостта си благодарение на ръководен от роби бунт. Хаити е първата цветнокожа република и втората най-стара република в западното полукълбо. Хаити беше основана въз основа на стремежите за свобода на един народ, чиято свобода беше открадната.

Самата страна е доказателство за човешката издръжливост и стремеж към свобода. Франция не прости независимостта на Хаити и загубата на тази колония като източник на доходи – 800 разрушени захарни плантации, 3000 изгубени плантации за кафе. На Хаити бе наложена брутална търговска блокада. Бившите собственици на плантации поискаха Хаити да бъде окупиран, а населението му да бъде отново поробено. Вместо това френската държава реши да изсмуче цялата кръв на новата цветнокожа република. През 1825 г. в замяна на признанието на независимостта на Хаити, Франция поиска да бъде обезщетена, като й бъде изплатена главозамайващата сума от 150 милиона златни франка, което беше пет пъти повече от годишните приходи на страната.

Тази кралска заповед беше подсилена с 12 френски военни кораба с 150 оръдия. Условията на тази сделка изобщо не подлежаха на преговори. Неопитната страна прие тези условия, тъй като нямаше почти никаква друга възможност. Хаити трябваше да плати за свободата си и го направи, а тази свобода й излезе доста скъпо през идните 122 години. Историческото счетоводство не е много точно, но мащабите на френската ненаситност и лихварство са поразителни. Дори когато цялото обезщетение беше сведено до 90 милиона франка, Хаити си остана затрупан с дългове. Страната зае пари от американски,германски и френски банки на безумно високи лихви.

За да хвърлим по-ясна светлина върху тази ситуация, трябва да припомним, че през 1803 г. Франция се съгласи да продаде Луизиана, чиято площ е 74 пъти по-голяма от тази на Хаити, на САЩ за сумата от 60 милиона франка. С това тегнещо върху плещите му финансово бреме, Хаити се оказа във фалит още при раждането си. През 1900 г. около 80 процента от националния бюджет на Хаити беше погълнат от вноските за погасяването на дълговете. Парите, които можеха да бъдат похарчени за изграждането на стабилна икономика отидоха в чужди банки.

За да прикове работниците към земите им и да добие максимални реколти, с които да плати обезщетението на Франция,Хаити въведе така наречения селскостопански кодекс, който установи разделение между градовете и селата, между един елит с по-светла кожа и едно мнозинство с по-тъмна кожа. Това разделение съществува и до днес. Дългът така и не беше платен до 1947 г. Но до тогава икономиката на Хаити беше безнадеждно смазана, земите му бяха обезлесени, страната беше затънала в бедност, беше обхваната от политическа и икономическа нестабилност, превърна се в плячка едновременно на капризите на природата и на ненаситността на тираните.

Преди седем години правителството на Хаити поиска Париж да го обезщети с 22 милиарда долара, в това число и лихвите, заради неговата дипломация, пропита от политиката на силата, която е сред причините Хаити да се превърне в най-бедната страна на западното полукълбо. След земетресението от миналата седмица, чиито ефект беше така брутално подсилен заради крехкото състояние на хаитянската икономика, бяха отправени призиви Франция да изплати моралния си дълг.

Няма шанс обаче Париж да го направи. Елисейският дворец смята този случай за приключен още през 1885 г. През 2004 г. Жак Ширак учреди Комисия за размисъл, ръководена от изразяващия позициите на левицата философ Режис Дебре, за да преразгледа историческите отношения на Франция с Хаити. Комисията тогава направи угодническото заключение, че исканията на Хаити за обезщетение са неуместни и от юридическа, и от историческа гледна точка.

Сега, когато Хаити е изправен пред социално унищожение, правителствена парализа и смърт в потресаващи мащаби, френският министър на финансите призова за укоряване на процеса на анулиране на хаитянския дълг. Има доста горчива ирония в този факт, защото ако Франция не беше обременила Хаити с този непосилен за него дълг още от самото му създаване, то Хаити щеше да бъде доста по-добре подготвен да посрещне гнева на природата.

Френският външен министър Бернар Кушнер призова за организирането на конференция за възстановяването и развитието на Хаити. „Това е шанс Хаити да бъде изведен веднъж завинаги от безизходицата, в която се мъчи толкова дълго време“, заяви пък президентът Саркози. Това изглежда смущаващо близо до обидната идея на Робъртсън,че хаитянските роби са сключили пакт с Дявола да ги освободи от хватката на Наполеон.

Първоначалният път на Хаити беше икономически, а не религиозен и беше проправен от имперска Франция. Хаити не се нуждае от повече думи, конференции или комисии за размисъл. Хаити се нуждае от пари, спешно. Досега официалните дарения от Франция са наполовина по-малки от тези на Великобритания. Наследството на колониализма по света е доста горчиво. Но в малко страни има толкова пряка връзка между греховете от миналото и ужасите на настоящето, както е в Хаити.

Но едва ли евентуално признание от страна на Франция, че сегашната катастрофа в Хаити е до известна степен следствие от историята, а не зла прокоба, ще облекчи донякъде страданията на тази страна. Франция не плаща за историята си. Но представете си каква би била реакцията, ако следващия път, когато получите възмутително висока сметка във френски ресторант, вие откажете да я платите с аргумента, че тя е неуместна, учредите комисия за размисъл във връзка с нея и после просто си тръгнете?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.