Изборите в Масачузетс – Америка отново е в играта

Нанси Нунън

Какво означават изборите в Масачузетс? Означават, че Америка отново е в играта. Изборите през 2008 г. не решиха нищо, дори за кратко. Националната ни политика изглежда отразява дълбоките промени, които протичат на дъното на океаните и под земната кора: тектоничните плочи се раздвижват. Америка сега никога няма да спре да се движи.

Масачузетс заяви: „Да, ние искаме промяна, но промяната, която искаме, не е промяната, която предложиха демократическото правителство и демократическият Конгрес. Така че ще се обърнем към някой друг.“ Намираме се в постромантична политическа ера. Наемат ви и ви уволняват, нищо лично. Семейни връзки, лично обаяние, стари традиции, вярност към партията – всичко това е хубаво и има своето място, но точно сега сме затънали в криза и гласуваме за политики, които засягат живота ни. Това е не толкова краят на нещо, колкото началото на нещо. Ерата на Тед Кенеди си отиде с него. Но това, което започна, е нещо ново и вероятно обещаващо.

На президентските избори на 4 ноември 2008 г. Обама спечели в Масачузетс с 26 пункта разлика. Петнайсет месеца по-късно, на 19 януари 2010 г., в навечерието на първата годишнина от встъпването му в длъжност, кандидатът на неговата партия загуби в Масачузетс с 5 пункта разлика. Това е спад от 31 пункта. През 2008 г. Обама спечели във Вирджиния с 6 пункта разлика. Година по-късно, на 2 ноември 2009 г., кандидатът на неговата партия за губернатор загуби с 18 пункта разлика, което е спад от 25 пункта. През 2008 г. Обама спечели в Ню Джърси с 16 пункта разлика. През 2009 г. губернаторът от неговата партия не успя да спечели преизбиране и загуби с 4 пункта разлика, което е спад от 20 пункта.
Във всички надпревари партията на президента загуби независимите избиратели, които през 2008 г. гласуваха като демократи, а през 2010 г. – като републиканци.

Дали това е ответна реакция? Изглежда, че става въпрос не за някаква проява на емоционалност, а за обмислено и значително отхвърляне, което явно е сигнал за възраждане на консерватизма, основаващо се на определени въпроси и политики. По-очевидно е, че това е съпротива срещу нарасналите бюджетни разходи, страх от по-високи данъци и отхвърляне на възгледа, че по-голямата държавна намеса може да разреши и ще разреши икономическите ни проблеми. А това се случва в конкретен контекст.

Погледнато в по-широк смисъл, на изборите през 2006 и 2008 г. и на определен етап от изминалото десетилетие наследената от миналото война между демократите и републиканците започна да приема нов облик. Ако сте обикновен човек, който си седи вкъщи, пие си бирата и следи отдалече националната политика по телевизията, както правят обикновените хора, докато не се съсредоточат върху дадени избори, има доста голяма вероятност за вас двубоят между двете големи партии да е не двубой на демократите срещу републиканците или на сините срещу червените, а на „смахнатите“ срещу „подлеците“. „Смахнатите“ подкрепяха високите бюджетни разходи и данъци и разширяването на държавната намеса, без да се интересуват от последиците. „Подлеците“ бяха лицемери, които говореха едно, а вършеха друго, които се придържаха към големите бюджетни разходи, а в същото време изнасяха лекции за фискалната състоятелност.

През 2008 г. избирателите гласуваха за Обама, като смятаха, че той е не от „смахнатите“, а е хладнокръвен и трезво мислещ умерен левоцентрист. През 2009 и 2010 г. те се запознаха с общите му възгледи за управлението, отразени в главните му приоритети – здравеопазването и политиката на определяне на тавани за парниковите емисии и на търгуване с тези емисии,- и с тяхната скрита, потенциална и очевидна цена и си казаха: „А, той е от „смахнатите.“ Което значеше, че не им оставаше друго, освен да се обърнат към „подлеците“.

Но републиканските кандидати във Вирджиния и Ню Джърси, а сега и Скот Браун в Масачузетс, направиха нещо удивително. Те изиграха ролята на „подлеци“ доста зле! Те се представиха като имащи сериозни намерения по въпроса за бюджетните разходи и като независими, а не тясно обвързани с дадена партия. Браун рядко споменаваше, че е републиканец, и дори не спомена партията в речта си след победата. За отбелязване е, че техните тревоги съвпадаха с тези на избирателите. Съсредоточиха се върху връзката между бюджетните разходи и данъците, безпокояха се заради дълга и дефицита, подхождаха внимателно към социалните въпроси. Те не се занимаваха с проблематични въпроси, а само с въпроси.

Съревнованието между „смахнатите“ и „подлеците“ може би приключва. „Смахнатите“ вече понесоха три големи загуби и ще трябва да се срещнат във Вашингтон, за да обсъдят дали не са станали прекалено смахнати. Но може да се каже, че „подлеците“ вече организираха своите срещи – във Вирджиния, Ню Джърси и Масачузетс. А изглежда от това се ражда един нов и незаплашителен републиканизъм. Може би е вярно, а с времето те ще покажат дали е вярно, че са се поучили от миналите поражения, попили са поуките и са преосмислили значението на политиката. Може би след време ще кажат за това поколение републиканци същото, което Андре Малро казал на Уитикър Чеймбърс, след като прочел мемоарите му „Свидетел“: „Не си се завърнал от ада с празни ръце.“

При Браун сега всичко зависи от действията. Той се класира за голямото състезание. Сега трябва да направи гмуркането пред погледа на милиарди зрители. А после трябва да го повтори. Той трябва да служи на страната така, както водеше кампанията за спечелване на гласовете – сериозно, открито, без да се чувства длъжен да угажда на нечии интереси или на дадена партия. И трябва да не се поддава на вампирите в Конгреса, които ще се опитат да си припишат победата му и да се впият във врата му, докато не изсмучат силите му. Това не трябва да се подценява. Но те ще поискат от него да се впусне в набиране на средства и в изнасяне на речи из цялата страна, без да съзнават или вероятно без да ги е грижа, че той може да свърши най-добра работа за партията си, като успее в очите на своите избиратели, които не биха били по-малко загрижени за благоденствието на Голямата стара партия. Той трябва да избегне вампирите по възможно най-добрия начин. Може би трябва да носи кръстче на дъното на джоба на гърдите си, така че те да отстъпват, без да знаят защо: „Опитах се да го заведа в Бока за събирането на дарения, но някаква невидима сила ме спря! Побягнах назад и се подхлъзнах на лъскавия мраморен под! Изкълчих си бедрото!“

В телефонен разговор в сряда вечерта Браун заяви какво предстои. Разговорът се насочи към филма „Кандидатът“, към момента, когато Робърт Редфорд спечелва изборите и повиква настрана един от висшите стратези, като го пита: „Каква ще правим сега?“ Браун се засмя: „Знам какво искам да направя: да отида там долу и да бъда добър човек, добър и компетентен сенатор. Очакванията към мен са високи, наследството е просто съкрушаващо. Аз съм умея да се договарям . . . През деня мога да споря, а вечерта да пия кафе или бира. Всички мнения са добре дошли.“ Той каза, че според него президентът „е наследил много проблеми“, че „той се справя великолепно със Северна Корея, върши добра работа с Афганистан“.

Централно място в кампанията на Браун заемаше съпротивата срещу плана на президента в здравеопазването, но той подчерта, че е против високите бюджетни разходи, независимо от това кой ги прави. „Критикувах президента Буш за това, че не използва правото си на вето. Може много да се говори за това кой е виновен. Въпросът е как да решим проблемите. Отговорът не е в спасителните планове. Какво направи Америка велика? свободните пазари, свободната инициатива, производството, създаването на работни места. Именно така ще се справим, а не като разширяваме държавната намеса“, заяви той. На следващата сутрин той хвана в 7 ч. полета от Бостън до Вашингтон и се отправи на първото си пътуване до Капитолия. След като самолетът излетя, пилотът се обади и каза: „Сенатор Браун е на борда, на път за Вашингтон.“ Самолетът избухна в ръкопляскания.

Това е добро начало. То ме подсети за един момент преди 12 месеца, когато полетът за Вашингтон беше пълен с хора, пътуващи за встъпването в длъжност на Барак Обама. Пилотът спомена за това и самолетът се изпълни с одобрителни възгласи. Това прилича на друга ера. Защото Америка не спира да се движи, плочите не спират да се местят, а действията са всичко. Всичко.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.