Европа и Китай – търговска война или реализъм?

Снимка: полиси-нет

Някога, много отдавна, или по-точно преди две години, Европейският съюз бе изпълнен с оптимизъм за Китай и как той се превръща в отговорен участник в живота на света. Доклади на мозъчни тръстове валяха един през друг със заглавия като „Може ли Европа и Китай да изградят новия световен ред?“.

Твърдеше се, че Европа има добри шансове да убеди Китай, че е в негов интерес да сътрудничи за борба срещу климатичните промени, Африка или неразпространението на ядрени оръжия.Освен това Европа бе в по-добра позиция от Америка: европейското сътрудничество бе за пример и, за разлика от Америка, Европа не бе стратегически противник.

Погледнете назад към древната история или към 2004 г. и ще видите как лидери като френския президент Жак Ширак казват на китайски лидери, че споделят „обща представа за света“, основана на „многополюсна“ система, в която „международният баланс“ ще бъде постигнат с по-тесни връзки между Европа, Китай и Русия. В случай, че тези хапливи за Америка изказвания не й бяха станали достатъчно ясни, Франция и Германия оглавиха призиви за вдигане на оръжейното ембарго на ЕС, наложено на Китай след протестите на площад Тянанмън през 1989 г. (Европейските дискусии за вдигане на ембаргото бяха прекратени през 2005 г. под засилен американски натиск.) Това бе също епоха на книги със заглавия като „Защо Европа ще движи 21-и век“. Европа арогантно „развяваше“ голямото си богатство, социална хармония и „постнационална“ любезност, и твърдеше как подобни ценности скоро ще завладеят планетата.

Настроението сега е различно. Няколко сапунени мехура с оптимизъм се пукнаха едновременно в Китай, Америка и Европа. Чарлз Грант от лондонския мозъчен тръст Център за европейска реформа казва, че той и други, които са смятали, че Китай ще прегърне мултилатерализма, са виновни заради своето пожелателно мислене. На среща при закрити врата на китайски, американски и европейски служители и анализатори, известна като Форума „Стокхолм-Китай“, тази седмица се чу как Китай не сътрудничил в борбата срещу климатичните промени, ядрената програма на Иран (Китай призовава за търпение, а не санкции), валутата си (държана изкуствено евтина въпреки американски и европейски протести) и кибератаките си срещу западни корпоративни и държавни компютърни мрежи. Подобни атаки, много от които идвали от Китай, станали доста интензивни и нанасяли вреда и сега са приоритет на световните лидери – поне така се твърди.

Китай хвърли в затвора през 2009 г. повече дисиденти, уволни редактори реформатори и екзекутира британски гражданин за контрабанда на наркотици, отхвърляйки жалбата на британското правителство, че той е психично болен. Китай грубо подходи към Барак Обама относно оръжейните сделки с Тайван и планираната среща с Далай лама, която не се състоя. В частни срещи с европейски пратеници китайски служители разкриха нов, арогантен аргумент за вдигане на оръжейното ембарго: ако това не стане, оттук-нататък в продължение на години Европа няма да може да купува оръжията си от Китай.

В Брюксел е трудно да се надцени шока, причинен от неуспеха на ЕС да постигне целите си на срещата за климатичните промени в Копенхаген през декември. В ЕС трудните проблеми се решават по следния начин: свиква се среща на лидери, поставят се цели за действие, обявява се краен срок и след това се обсъжда компромис при закрити врата. Споразуменията се постигат с юридически букет от позовавания на принципи, „извиване на ръце“ и пренасочване на средства към по-малко богати страни. Този модел напълно се провали в Копенхаген.

Наистина всеки има различна история за Копенхаген. Европейците се сърдят на Америка, Индия и други в „коалицията на страните с малки амбиции“. Но най-силните им думи са запазени за Китай, обвинен в отказ да приеме каквото и да е, което засяга суверенитета му, и в тайно подстрекаване на малки, бедни съюзници да попречат на сделката. Американски служители казват, че срещата на върха е подранила доста. Те се оплакват, че европейците мислели, че могат да накарат Обама да се обвърже с ограничения на емисиите, които Конгресът не желаел да одобри. Високопоставени китайски анализатори твърдят, че европейските заплахи за митнически тарифи върху китайски стоки са разпалили чувството, че богатият свят се е впуснал да „хване“ Китай и да обложи с данък растежа му.

Американски и европейски представители поне се съгласиха, че Копенхаген бе разочарование. Китайското правителство приветства резултата като отличен. Това не прилича на изявление на отговорен участник. Китай бе удивително груб в Копенхаген, като изпрати например заместник министър да вика на Обама. Подобно утвърждаване разбива на пух и прах щастливите евромечти за многополюсен свят. Оказва се, че единственото нещо, което може да разтревожи европейците повече от един наперен американски президент е президент, който изглежда слаб. А Копенхаген пукна и още един балон – идеята, че с примера си може да заставиш другите. Стратегията на Европа бе да окаже натиск на другите да направят същите отстъпки като нея по отношение на въглеродните емисии. Но ЕС почти го нямаше на разговорите.

Американските и китайски илюзии за европейското единство също се пукат като сапунени мехури на слънце. Лисабонският договор влезе в сила през декември. Европейските лидери назначиха незначителни фигури на главните постове, които създадоха, и сега се карат как новите структури ще работят. Макар че е рано, служители в Пекин и Вашингтон подозират сега, че Европа едва ли ще може да бъде по-обединена.

А сега накъде? Добрата новина е, че европейските и американски възгледи за Китай се припокриват. Споровете за ангажиране или ограничаване на Китай сега звучат старомодно, а фантазиите, че Китай ще е съюзник на Европа срещу американската хегемония звучат още по-зле. Китай изглежда като гигант, който има всякакво право да се надигне, но отхвърля много от ценностите, които Европа и Америка споделят.

Лошата новина е, че сблъсъци с Китай се очертават както заради търговските бариери, така и заради манипулирането на валутата. Някои в Европа и Америка клонят към протекционизъм. Новата година ще ни подложи на някои жестоки изпитания. В интерес на всички е да избегнем търговска война. А европейските и американски политици изглежда разбират какво споделят и какво Китай иска от света по-ясно от когато и да било. Но това е само едно начало.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.