След вампирите – върколаци. Ще стане ли романът „Тръпка” нов тийнейджърски хит?

Мери Стийвотър. Снимка: личен сайт

Маги Стийвотър винаги е знаела, че ще се занимава професионално с писане, но никога не си е представяла, че ще постигне толкова голям успех и името й ще стане известно на всеки американски тийнейджър. Романът „Тръпка” е любовна история, ориентирана към младата публика. В нея главни герои са Грейс – момиче, което е странно привлечено от вълците, живеещи в гората зад къщата й – и Сам – момче, което всяка зима се превръща във вълк. Продължението на „Тръпка”, „Копнеж”, предстои да излезе през лятото на 2010 г. У нас романът „Тръпка“ е представен от ИК Кръгозор.

След популярността на филмовите адаптации на книги от този род – като сериите за Хари Потър и вампирската сага на Стефани Майер – не е изненадващо, че компанията Unique Features в лицето на легендарните продуценти и режисьори Робърт Шей и Майкъл Лин закупи филмовите права за „Тръпка” и за следващите части от трилогията „Копнеж” и „Завинаги”. Бъдещите филми най-вероятно ще бъдат направени в сътрудничество с Warner Bros. В интервю за IESB (един от най-популярните сайтове за новини от света на киното) Маги Стийвотър разказва какво е чувството всичко, за което си мечтал като дете, да се превърне в реалност.

– Мислили сте някога, че „Тръпка” ще постигне такъв успех? Успехът направи ли ви по-уверена като писател, или ви уплаши? Все пак сега очакванията за следващите книги са по-големи.

– Настина вярвам, че увереността е нещо, което носиш в себе си и няма нищо общо с това, което правиш. Да бъдеш уверен означава, че ти смяташ, че можеш да намериш решение на проблемите, с които се сблъскваш, а не че имаш готови решения за тях. Така че иска ми се да вярвам, че нищо, което ми се случва, няма да промени самочувствието ми и вътрешната ми самооценка, особено като се има предвид, че един автор винаги може да получи критики за книгите си. Когато пишех първите 50 страници на „Тръпка”, си мислех: „Господи, това е най-хубавото нещо, което някога съм писала!” Когато стигнах до края и написах последното изречение, си казах: „Тук има нещо повече отколкото в „Lament”. Като че ли е по-комерсиално.” А всеки автор се надява да напише нещо подобно и да спечели и признание, и пари.

Продадох първата си книга „Lament” за 2000 долара на малко издателство. Купих си нов, хубав матрак и чувството беше страхотно. Така че за мен идеята за „нещо повече” беше петцифрен аванс. Мислех си, че книгата ми може наистина да се появи на лавиците в книжарниците. Не съм си и представяла шестцифрени суми, нито че ще влезем във всевъзможни класации или пък ще бъде продадена в над двайсет страни. И че ще бъде в класацията на бестселърите! Все си мисля, че нещо може да се провали. Всичко, за което съм мечтала като дете, се сбъдва в момента и аз все очаквам някакво дърво да падне върху колата ми или нещо друго такова да се случи, за да се възстанови кармичното равновесие.

– Вече продадохте правата на „Тръпка” за филмиране. Какво е чувството?

– Честно казано, като писател за мен е по-вълнуващо, че има толкова много продажби на романа ми в чужди страни. Книгите са моята страст, затова фактът, че книгата ми е издадена на различни езици в различни страни, наистина ме впечатлява повече. Да има филм по книгата ми е страхотно, но не съм мечтала за това – иначе щях да стана сценарист, защото, когато имам цел пред себе си, обикновено търся най-прекия път към нея.

Българското издание на „Тръпка“. Снимка: Кръгозор

Това, което ме мотивира да направим филм по книгата, е, че когато бяхме в началото на връзката си, моят съпруг ме попита какво ще правя, след като завърша колежа. Отговорих му, че ще стана писател, ще бъда много богата и известна и ще го подкрепям по всякакъв начин. И той ми повярва. Сега, когато това стана реалност, вече нищо не го изненадва. Затова го попитах: „Добре, какво може наистина да те изненада и да те накара да си кажеш –„Е, това не си представях, че ще го направиш!”? Той помисли малко и отговори: „Да седя в голямо кино и да видя на екрана заглавието „Тръпка”. Тогава наистина ще се изненадам.” И аз си казах – „Ясно, това е следващата ми цел.”

– Как точно продадохте правата на книгата за филмиране? Имаше ли интерес и от други компании, какво ви накара да изберете Unique Features?

– Имаше огромен интерес, което ми казаха, че било доста необичайно за току-що излязла книга. Накрая сведохме предложенията до четири, като две от тях бяха наистина много добри и като гледах цифрите стомахът ми се свиваше от вълнение. И двете оферти бяха много близки, но в крайна сметка Unique Features работят в тясно сътрудничество с Warner Brothers и това ме спечели.

– Запознати ли сте с работата на Шей и Лин? Как разбрахте, че те са правилните хора за вашата книга?

– Мисля, че компанията New Line, която те основаха, постигна отлични резултати под тяхно ръководство и не виждам защо да не продължат в същия дух и с Unique Features. Има, разбира се, и много други елементи, но като че ли основах по-скоро решението си на симпатията си към тези хора.

– Смятате ли, че ще можете да отстъпите настрани и да оставите други хора да работят по вашата книга, или ще се опитате да участвате по-активно в създаването на филма?

– По принцип съм от този тип хора, които или имат пълен контрол върху нещата – като при писането на една книга, или се отдръпват настрани. Така има по-малко напрежение – по-добре е да си стоя спокойно и да работя на лаптопа си, отколкото да се надвиквам с останалите в тълпата.

Знае се, че филмовите адаптации на популярни тийнейджърски книги – като „Здрач” и Хари Потър – помагат за още по-голямо популяризиране на книгите, но и има опасност от влияние на феновете върху авторските решения в каква посока да поемат героите им. Вижте Джейкъб Блак (героят на Тейлър Лотнър – младият индианец, приятел на Бела) във втората част на „Здрач”, „Новолуние”. Той е там и то с толкова нараснало присъствие, защото феновете му от филма и от книгите харесаха образа му и искаха точно него. Според мен филмовата адаптация трябва да се възприема като нещо съвсем различно от книгата, със свои различни творчески решения, така че за момента не се притеснявам от това в какво ще се превърне филмът.

– Ако имате възможност да повлияете върху филма, в каква посока бихте избрали да е това влияние – избор на актьори, визия или атмосфера?

– Ако мога да повлияя само върху едно нещо, това ще бъде атмосферата. Горчиво-сладката, искрена и чувствена атмосфера е от изключително значение за „Тръпка”.

– От колко време се занимавате с писане? Какво образование имате?

Маги: Не мога да си спомня да е имало време, в което да не съм писала. Винаги съм знаела, че ще се занимавам професионално с това. Учих история в Mary Washington College и след като се дипломирах, моят наставник смяташе, че ще бъде добре да се занимавам с научна дейност, да защитя дисертация. А аз отидох при него и му казах: „Вижте, съжалявам, че трябва да ви откажа и да отложа всички тези срещи с важни хора, които сте уредили заради мен, но няма да се занимавам с това. Ще стана писател.” А той само наведе разочаровано глава. Затова беше много хубаво, че можех да му се обадя и да кажа: „Вижте, аз съм номер 2 в списъка на бестселърите!”. Никога обаче не съм имала някакво по-професионално обучение за самото писане. В колежа направих няколко опита да се запиша на курсовете по творческо писане, но наистина ми харесваше да уча история и все не ми оставаше време.

– Какво ви накара да седнете и да напишете първата си книга? По-трудно ли беше преживяването, отколкото очаквахте?

– Винаги съм била едно от онези момичета с нос, забоден в книгите. Винаги съм обичала да изпитвам различни емоции и да преживявам най-различни неща. Четенето беше толкова голяма част от живота ми, че просто трябваше да седна и да опитам и аз. Имах около 30 недовършени романа, преди да навърша двайсет години. Просто ми харесва да запиша идеята, родила се в мозъка ми, и после да я „убия”, ако се налага. Едва след като отидох в колежа, започнах да пиша с някаква цялостна изградена представа какво всъщност пиша – преди това изобщо не знаех как да завърша романите ми. И тогава за първи път имах завършени романи! Мисля, че написах първата книга, която наистина имаше край и начало, когато бях на 16 години. До 23 години не написах друга такава просто защото не успявах да измисля още отначало края им.

– Кога решихте, че сте написали нещо, заслужаващо да бъде издадено?

– За нещастие на издателите, аз започнах да им изпращам текстовете си още на 16 години – онзи първи завършен роман. По това време пишех по-добре самите писма, с които молех да погледнат романа ми, така че издателите сигурно са били доста шокирани и ужасени. Но когато завърших „Lament”, знаех, че това е нещо различно. Освен това започнах да получавам по-добри откази от издателствата: „Скъпа Маги, текстът ви звучи много обещаващо. Ако го пооформите още малко и го съкратите, може и да го погледнем пак.”

– Винаги ли сте писали за тийнейджъри, имате ли опити в други жанрове?

– Единственият път, когато съм писала роман за възрастни, беше по времето, когато не бях възрастна. Това са едни нелепи трилъри за ИРА и проблемите в Ирландия, които писах на 15 години. В тях има напълно скандални сексуални сцени, които са още по-нелепи, защото са писани от човек, който дори не се беше целувал. Наскоро ги препрочетох и си казах: „Олеле, това е страшно!” Но няма да ги дам на никой друг да ги прочете, защото преживяването е доста болезнено. На 18 години обаче вече знаех, че искам да пиша само за тийнейджъри – отчасти, защото книгите, които аз самата четях на тази възраст, ме оформиха като личност. Мисля, че най-прекрасното нещо на света ще бъде, когато съм в края на кариерата си, някой да каже: „Спомням си, че когато бях ученик, най-много ми повлияха книгите на Маги Стийвотър.”

– Какво могат да очакват от книгата тези, които все още не са чели „Тръпка”?

– Върколашки ужасии. Не, шегувам се! Това е една красива любовна история, изпълнена и с радост, и с тъга. История за Грейс, която винаги е харесвала вълците, живеещи в гората зад дома й, и за Сам – момче, което всяка зима се превръща във вълк. С всяко следващо лято обаче той все по-малко време е в човешкото си тяло, докато най-накрая ще остане завинаги вълк. Те се влюбват и започват да се борят с този проблем. И с целия свят около тях. Целта ми беше, когато хората прочетат тази книга, да се разплачат. Може да плачете, защото сте се почувствали щастливи и отново млади, или защото историята ви е натъжила. За мен е все едно. Но ще ми хареса, ако наистина съм ви разчувствала.

– Да си тийнейджър, и то влюбен е достатъчно трудно. Какво прибавя като атмосфера в книгата елементът с вълците?

– Харесвам жанра „ърбън фентъзи”, защото можеш да играеш с метафорите. Една от главните ми цели е да накарам хората да загубят идентичността си – тази, която имат в този хомогенен свят, в който живеем. Така че, когато Сам се превръща във вълк, той по някакъв начин загубва себе си. Не може да си спомни миналото си. Няма представа кой и какъв е бил като човек, просто е вълк. Идеята на книгата е не да излезеш навън в гората и да почнеш да се скиташ, за да попаднеш на някое диво животно. Идеята е, че Сам престава да бъде Сам. Мисля, че много от тийнейджърите се борят с нещо подобно. Това беше моят начин да се заиграя с тази тема. Харесва ми, че с помощта на фантазията, на нещо нереално мога да създам един друг свят. Харесва ми, че този свят, в който ще попаднете, е около 90 процента реалност и 10 процента магически. Най-важното във всичко това е да накараш читателите да повярват, че всеки може просто да завие зад ъгъла и там да намери нещо неочаквано.

– Има ли нещо конкретно, което ви е вдъхновило за някой от героите ви?

– Определено. Първо обаче се появи желанието да накарам хората да се разплачат. После се замислих за история за върколаци, но нищо не ми дойде наум, защото традиционната представа за върколаците просто не ми харесва. Всичко във вече изградената представа за тях ми се струва досадно и ограничено. След това обаче сънувах сън за една зимна гора и за вълците, живеещи там. Някак си знаех, че те се променят от хора във вълци, но не са върколаци, а истински вълци. И че има едно момиче, което е било ухапано, но така и не се е преобразило. Това беше, нямаше други подробности, но когато се събудих, настроението на този сън просто ме обзе напълно и си помислих, че може да излезе нещо по-голямо.

– Краят на „Тръпка” оставя много въпроси без отговор – като защо Грейс не става вълк и какво ще се случи със Сам. Ще намерим ли отговорите във втората част?

– Не мога да кажа много, освен че Грейс все още е един от основните разказвачи. Има няколко основни линии – за новите вълци, създадени от Бек, за това дали Сам е напълно излекуван и какво всъщност ще стане с Грейс. Тези въпроси получават своите отговори, но се появяват други, които оставям за третата част.

– Това ли ще бъде краят на историята?

– Да, замислена е като трилогия.

– За каква възраст е подходяща „Тръпка”?

– Винаги съм мислела книгата като за 13 години и нагоре – без ограничения. Веднъж срещнах едно 11 годишно момиче, което я беше харесало много. Попитах и нея, и майка й: „Как ви се сториха сексуалните сцени?” Защото в „Тръпка” има секс. Майка й се усмихна и отговори: „ О, беше прекрасен повод да си поговорим по темата. Според мен сексът беше показан така добре, че и двете го разбрахме – всяка по своя си начин и си поговорихме чудесно.” Мисля, че ако се отнасяш към публиката си с уважение, те ще имат същото отношение към теб, независимо на каква възраст са.

Виж повече и откъс от книгата в блога Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.