Румъния – следващият балкански пациент с гръцка болест?

Гърция се мята от няколко месеца между ноктите на най-острата икономическа криза за последните няколко десетилетия. Решенията са малко и болезнени в страна, която отлагаше непозволено дълго реформата на начина, по който управляваше социалния и политическия си живот. Анамнезата на симптомите, които проявява Гърция, разкриват някои поразяващи прилики с медицинския картон на друг балкански пациент, хоспитализиран заради фискална наивност и бюрократична неефективност: Румъния.

С раздута бюджетна система, с укриването на данъци, издигнато до нивото на закон, и консуматорството без мярка, Гърция изглежда е открила пътя към фалита. Рецепта, която отблизо следва и Румъния, макар цифрите при нас да не са в момента чак толкова обезпокоителни. Имаме бюджетен дефицит от 8 процента от БВП и външен дълг от няколко десетки милиарда евро, а заплатите, плащани с парите от МВФ променят тези цифри с всеки изминал ден. Гърците биха могли да бъдат в този смисъл ярък пример за нас, като ни покажат какво означава неконтролирано харчене на взети назаем пари.

Една „много толерантна държава“

Гърция живее опасно в една специална смес от историческа традиция, автархия, незаинтересованост и консуматорство. Събрани заедно, те обясняват защо се стигна до момент, в който гръцките фермери блокират от близо две седмици граничните пунктове в северната част на страната, на границата с България, с искания правителството в Атина да си плати предизборните обещания.

Земеделците търсят правата си на улицата, на завет около тракторите, които блокираха магистрали и границата с България. От другата страна на барикадата социалистите, които са на власт, знаят, че оптимизмът отпреди изборите през есента вече не пасва на действителността. И обещават драстични мерки, които не се знае дали ще имат куража да приложат. Защото всички хора там са свикнали с една толерантна държава, която „оставя хората свободни“, както ни разказа един от румънците, живеещи в Гърция от доста години.

„Държавата не оказва натиск върху гражданите. Откакто съм тук, не съм видял нито веднъж проверка от Финансовия надзор или от друга подобна институция. Аз, например, имам дългове към осигурителните каси, но не е никакъв проблем“, признава Петрика Баня, инженер по професия, който притежава работилница по механика и техника в Катерини. Той казва, че и чиновниците не се стараят да съберат всички данъци. „Наех една площ и отидох да попитам за данъците, които трябва да платя. В данъчната администрация ми казаха, че ако собственикът не декларира съответния доход, няма проблем, нищо не плаща“, разказва Баня.

Помощи за хубавите ти очи

Доброто желание на държавата стига до там, че се предлагат помощи на всички, които се обявят за бедни, понеже това е „свободна декларация, можеш да пишеш каквото си искаш“. Петрика Баня казва, че от друга страна и държавата си получава своята порция. „Ами, ако имам пари, вземам си по-добра кола и държавата си получава данъка. Само ДДС-то е 19 процента, не е ли така?“, казва представителят на румънската общност в Катерини.

Верижна реакция – по-ниски доходи, по-високи цени

Икономическата криза обаче не пожали никого, макар ефектите й да зависят от сферата на дейността. Дребният бизнес на Патрика Баня също не е бил подминат. „Преди имахме и поръчки за метални врати. Сега поръчките спаднаха на 20 процента от това, което имахме миналите години“, обяснява бизнесменът. Строителството също не се е отървало от кризата. „Има все по-малко работа. Бих казал, че дейността е намаляла на половина“, добавя архитектът Михай Анания. Едновременно с намаляването на доходите нараснаха и грижите за погасяването на кредитите. „Междувременно цените се правят, че спадат, но в действителност растат. Например, цената на бензина на световния пазар спада, а при нас се е увеличала спрямо миналата година“, казва угрижен Михай Анания. Въпреки всичко това, румънците и гърците са оптимисти – държавата ще намери решение.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.