Гърция пред „синдрома на Титаник“

Критични за Гърция са дните до 16 февруари, когато Съветът по икономически и валутни въпроси на Европейския съюз (ЕКОФИН) ще се произнесе по предложената от правителството в Атина програма за стабилизиране и растеж на гръцката икономика. Защото финансовият министър Георгиос Папаконстантину може да е получил добри думи за тази програма от европейските партньори на Гърция в смисъл, че тя е в правилната посока, но, както вече стана ясно, само добри думи не са достатъчни.

„Делата имат по-голяма стойност от думите“, каза по повод на Гърция Алекс Вебер, управител на Бундесбанк и кандидат за поста на Жан Клод Трише на президентското място на Европейската централна банка след изтичането на неговия мандат. това становище се споделя от технократи и инвеститори, които в свои публикации и анализи, оказват натиск върху гръцкото правителство, за да предприеме мерки за излизане от сегашната финансова безизходица. Правителството в Атина обаче е разтревожено и се намира между пазарите и протестиращите фермери, а над него е надвиснала опасността от фалит на страната.

Самите пазари не са убедени, че програмата на кабинета Папандреу може да сложи ред във финансите на държавата. Те дори смятат, че Гърция вече е на границата на фалита, което се вижда и от скока на държавния дълг. Миналата седмица инвеститорите продължиха да продават гръцки облигации, като разшириха още повече разликата на лихвите (спидовете) между гръцките и германските ценни книжа. Вълната от продажби бе подсилена и от публикациите в чуждестранния печат и най-вече на големите икономически издания „Файненшъл таймс“ и „Уолстрийт джърнъл“, които на първите си страници обвързаха фискалния проблем на Гърция с падането на еврото. Те твърдят, че ако Гърция фалира, тоест не може да вземе кредити, за да покрие задълженията си, тогава и други страни от еврозоната със същите фискални проблеми няма да могат да финансират дефицитите си, което ще разклати сериозно и самия Европейски валутен съюз.

„Няма вариант Гърция да фалира“, заяви изпълнителният директор на Юробанк Н. Карамузис, като поясни, че ЕС няма да остави страната да фалира, тъй като ако това се случи, и други страни ще последват нейната съдба. По преценки на банкери, натискът върху Гърция да предприеме мерки за орязване на държавните разходите и за насърчаване на приходите се очаква да продължи до решението на ЕКОФИН във връзка с програмата на гръцката правителство за стабилизиране на икономиката. Те смятат, че ако Гърция сама не вземе спешни мерки, такива ще й бъдат наложени отвън. И това може да се случи, ако държавата не успее да рефинансира задълженията си заради отказа на пазарите да й предоставят заеми.

Тази седмица гръцкото финансово министерство ще пристъпи към емитиране на петгодишни държавни облигациии в размер на 5 млрд. евро. Държавата обаче се нуждае от по-големи заеми, които ще нарастват в близките месеци. Въпросът за пазарите е дали ЕС или друга организация може да отпусне помощ на Гърция в случай, че страната не може да вземе заеми. Алекс Вебер смята, че „институционалната рамка на ЕС не предвижда незабавна помощ за държава-членка“ и добави, че „не е нужно Международният валутен фонд да се намесва, за да се постигне стабилизацията на Гърция.

Според банкери „всяка страна или група страни могат да се договорят и да помогнат на Гърция при определени условия, тоест да бъдат гаранти за нейните държавни облигации, ако Гърция вземе необходимите мерки. Това означава, че тези страни или МВФ ще диктуват на Гъция какви мерки трябва да вземе. Същите банкери считат още, че е твърде възможен такъв сценарий, защото това се обяснява и с писмото от миналата седмица на ръководството на института за икономически и промишлени изследвания (ИОВЕ) до премиера Папандреу, в което икономистите го приканват да вземе още сега спешни мерки. Те пишат, че „времето свършва“ и че „полето за действия на кабинета все повече се стеснява“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.