„Българският Гуантанамо“, медийната (и блогърската) тишина + видео

Домът за имигранти в Бусманци прилича на затвор и отвън. Отвътре е по-кошмарен. Снимка: Иван Кулеков

В „Шоуто на Слави“ беше излъчен покъртителен филм на Иван Кулеков „Българският Гуантанамо“ за дома за бежанци в Бусманци – край столицата. В него се видя, че условията наистина са като затвор, много по-лош от този, в който американците държат терористи от Ал Каида. А става дума за обикновени имигранти. Филмът, който е достоен за журналистическа награда, остана без коментар в медиите. По този повод e-vestnik пуска един от по-сериозните отзиви за филма от блога на Светла Енчева.

След Руслан Трад и аз публикувам в блога си филма на Иван Кулеков за дома за негегални бежанци и имигранти в Бусманци, сполучливо наречен от него „български Гуантанамо“. Надявах се след излъчването на предаването по БТВ да се вдигне шум – дори и не толкова голям, колкото покрай филма на BBC за дома в Могилино (въпреки че какво пречи на граждански активните български майки да защитават не само българските деца в беда, а и чуждите, които нищо не са направили, за да прекарват детството си в концлагер).

Тишината, която последва след филма обаче е оглушително плашеща. Освен Руслан Трад, и кратка статия в Afera.bg и реакция във форум на анархисти, комай нищо не намерих в Интернет. Нито в медии, нито в лични блогове. Не казвам нищо по адрес на няколкото блогъри (те си знаят кои са), които са съпричастни към темата, но просто са нямали време, възможност или вдъхновение да напишат нещо тези дни. Тоталната липса на реакция не е тяхна вина, а свидетелства за много дълбок проблем – липса на чувствителност по отношение на нарушаването на основни човешки права на част от хората, които живеят в България. Включително и на най-основното човешко право – правото на живот.

http://www.youtube.com/watch?v=9tppwp7zXtY http://www.youtube.com/watch?v=zN6iBnxS-YY

Може би щях да отдам всичко това на случайност, ако не беше и друг случай. Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията приключихме проект за имиграцията в България.

Някои от оценките ни на интеграционните практики в България бяха доста критични, не сме ги спестявали. Беше изработено и медийно съобщение, което да представи резултатите от проекта. Заглавието му беше: „Какво (не) знаем за имигрантите“. Неутрално заглавие, както виждате. Разбира се, медиите са свободни да използват това, което им е изпратено, както намерят за добре – стига, разбира се, да не изопачават информацията.

Какво обаче се получи. Медийното ни съобщение беше публикувано от една информационна агенция и оттам – дословно препечатано на две-три други места. Текстът като цяло си е нашият (не съм сравнявала в детайли), но заглавието, о, заглавието! Когато го видях, известно време гледах много „умно“ и се чудех как да реагирам. Заглавието гласеше, дословно, следното: „ЦИД: Българската гледна точка към миграцията се доближава до европейската“.

Моля???

Да, вярно е, че има подобно изречение в текста. Но то е в съвсем друг контекст – че понеже България вече е членка на ЕС, позицията й по отношение на имиграцията неизбежно се променя. Но като се извади от контекста, се получава, че, видите ли, тук сме станали големите европейци, що се отнася до миграция. Добре поне, че после текстът опровергава заглавието. Но много хора ще видят само заглавието и много по-малко ще прочетат статията… А от нея става ясно, че говорим и за „медийно затъмнение“ по отношение на имиграцията в България. Парадоксално, самият начин, по който се разпространява новината, потвърждава тази теза. Може би това е бил единственият начин информацията за проекта ни изобщо да види бял (медиен) свят.

Да се учудвам ли тогава от гробното мълчание, което последва след филма на Иван Кулеков за дома в Бусманци?

И все пак, колкото и да ви е все едно, не забравяйте предупреждението, което Валерия Иларева отправя във филма – ако позволяваме такива неща да се случват с чужди граждани, един ден те могат да започнат да се случват и на нас…

Със съкращения от блога на Светла Енчева

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.