Може ли Гърция да срине еврото?

Николас Негъл

Новоизбраното правителство на премиера социалист Георгиос Папандреу е подложено на огромен натиск от страните-членки на ЕС да се справи с бюджетния дефицит и нарастващия държавен дълг на страната. Брюксел се опасява, че продължаващото плъзгане по наклонената плоскост на гръцката икономика може да породи ефекта на доминото в еврозоната и да изложи на риск стабилността на единната валута.

„Гръцкият пример ни поставя под огромен натиск“, каза наскоро германският канцлер Ангела Меркел, изоставяйки обичайния си дипломатичен тон. „Еврото преминава през много труден етап, който ще продължи през следващите години“, допълни тя.

Еврото се основава на приетия през 1997 г. Пакт за стабилност и растеж, по силата на който страните участнички се задължават да прилагат стриктна фискална политика, включително ограничаване на бюджетния дефицит до 3 процента от БВП и на държавния дълг до 60 процента от БВП. Въпреки някои скептични оценки за постижимостта на подобно валутно споразумение, през първите години от съществуването си еврото се справяше със забележителен успех.

Сега обаче в резултат на последиците от миналогодишната икономическа криза едва три от 16-те страни от еврозоната постигат съответствие с мерките за фискална дисциплина на пакта. Средният дефицит в еврозоната, който преди икономическата криза беше 2,3 процента от БВП, сега се смята, че възлиза на между 6,5 и 7 процента, доста над установената от пакта граница.

Въпреки че повечето страни от еврозоната полагат усилия да се справят с бюджетния си дисбаланс, Гърция вероятно е в най-тежко положение. С бюджетен дефицит от 12,7 процента от БВП и държавен дълг от 113 процента, перспективите й изглеждат заплашителни. Първият сериозен предупредителен сигнал бе даден през декември, когато рейтинговата агенция Фич понижи кредитния рейтинг на Гърция от А на BBB+. В резултат на това Гърция сега трябва да плаща по-високи лихвени проценти, за да привлече кредиторите, което може допълнително да усложни икономическите й перспективи.

Ситуацията се влоши, когато Папандреу обяви, че предишното управление е предоставило неточни данни за реалния мащаб на икономическите проблеми на страната. Изявлението предизвика вълна от критики в Брюксел, който призова Атина да предостави актуализирани данни. Миналата седмица президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише беше принуден да пресече слуховете, че Гърция може да излезе от еврозоната. Директорът на гръцката централна банка Георгиос Провопулос също заяви, че Гърция няма никакво намерение да се откаже от единната валута.

В момента разискванията в Брюксел са съсредоточени върху възможността за пакет от спасителни помощи, в случай че гръцката икономика рухне. Въпреки че договорът за създаване на еврото изключва възможността за спешна помощ, някои твърдят, че може да бъде договорено междуправителствено решение, прекрачващо действащата законова рамка.

Някои, като Трише, не са склонни да се прояви специално отношение към Гърция. Те подчертават необходимостта Атина да оправи сама сметките си с аргумента, че евентуална спешна помощ ще установи лош прецедент за останалите страни-членки с големи бюджетни дефицити. Други страни обаче настояват за солидарност с Гърция – в това число Испания, което не е учудващо предвид нестабилното състояние на испанската икономика. Тъй като Брюксел и страните-членки биха предпочели да избегнат намеса на МВФ в страна от еврозоната, опцията за предоставяне на финансова помощ печели все повече подкрепа.

В случай че Гърция стигне до дефолт по заемите или лихвените проценти на страната нараснат прекалено, пазарите могат да се усъмнят в способността на други затънали в дългове страни-членки на ЕС да посрещнат задълженията си. Това може да предизвика верижна реакция с пагубни последствия за цялата система на еврото.

Под натиска на ЕС гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину състави план за намаляване на бюджета, който включва мерки, предвиждащи повишаване на приходите от данъци и ограничени разходи за закупуване на оръжия. Гърция е сред страните от еврозоната с най-големи разходи за отбрана заради напрежението между нея и Турция и ситуацията на остров Кипър.

Въпреки че пазарите реагираха с умерен оптимизъм, планът беше посрещнат скептично при обсъждането му в Брюксел миналата седмица. Има и съмнения относно дългосрочната жизнеспособност на плана, тъй като решаването на бюджетните проблеми на страната вероятно ще изисква план за ясно изразено затягане на коланите, който няма да си спечели обществена подкрепа в Гърция. Атина ще трябва да се опита да балансира между исканите от Брюксел икономически ограничения и вероятната съпротива на гръцкото обществено мнение. Гръцките профсъюзи вече се готвят да се противопоставят на ограниченията в държавните разходи.

Ситуацията в Гърция не би представлявала такава голяма заплаха, ако останалите страни-членки не бяха изправени пред подобни финансови проблеми, увеличавайки риска от ефект на доминото. Множество други страни от ЕС обаче са изправени пред много трудни икономически перспективи, като за най-уязвими се смятат Испания, Италия, Ирландия и Португалия. Дори Германия, страната с най-голям БВП в Европа, считана за икономическия мотор на еврозоната, има държавен дълг от 80 процента (за който се очаква да достигне 90 процента тази година), и нарастващ дефицит, който се предвижда да достигне 6 процента от БВП през 2010 г. – цифри, които поставят Берлин в редиците на неспазващите пакта за стабилност.

Същото важи и за втората икономика в еврозоната Франция, която е с бюджетен дефицит от 8,2 процента. Дори Великобритания, чийто дефицит от 12,6 процента е почти равен на този на Гърция, е изправена пред риска от понижаване на кредитния рейтинг. Тъй като тя обаче не е приела еврото, има по-малка вероятност икономическите й проблеми да засегнат пряко еврозоната.

Еврото може би е изправено пред най-голямото предизвикателство в кратката си 11-годишна история и неслучайно стойността му спрямо долара, британската лира и йената спадна през последните дни. За да се реши кризата, ще са нужни съвместни усилия от страна на Атина и Брюксел, както и на други страни от ЕС. Може да е необходима и известна доза късмет.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.