Строителен бум преобразява центъра на Бейрут

Бейрут днес. Снимка: уебшотс

Старите сгради от времето на Османската империя, по които до неотдавна се виждаха дупки от куршуми, вече са великолепно реставрирани. Нови многоетажни жилищни блокове с огледални фасади гледат към искрящите води на Средиземно море. Всичко това говори за небивалия строителен бум, който преобразява ливанската столица.

Въпреки хроничната политическа криза през последните години, лудото строителство в Бейрут смая дори експертите и превърна Ливан в инвестиционен рай в момент, когато останалите региони, включително богатият на петрол Персийски залив, губят пари. Дори привидно неудържимият град-държава Дубай удари спирачки след мащабната кредитна криза, която разтресе световните финансови пазари.

„Пазарът продължава наистина да учудва много хора и да привлича нови играчи“, заяви Раджа Макарем, основател на „Рамко“ (Ramco), водеща компания за недвижими имоти. По неговите думи цените на имотите в Ливан са се повишили с по 30 процента през всяка от последните четири години.Ливан преживя кратък период на относителен мир след опустошителната война между Израел и Хизбула през 2006 г. и кървавите престрелки, водени две години по-късно между Хизбула и нейните политически опоненти по улиците на Бейрут.

Политическите битки продължават, но многобройните фракции в Ливан успяват да удържат политическите си различия и не позволяват те да прераснат в насилие.Нещо повече, финансовата криза, която удари Дубай и други райони, вероятно дори помогна на Ливан. За разлика от Дубай, където купувачите на недвижими имоти бяха главно инвеститори и спекуланти, зависими от банкови кредити, търсенето в Бейрут е най-вече от страна на крайни купувачи с пари в брой, казват Макарем и други експерти.

Пазарът на недвижимите имоти не е единственият сектор във възход – туристите преоткриха разположената на брега на Средиземно море страна с нейните плажове, живописни планини и безгрижен начин живот, пълен със забавления. През 2009 г. Ливан привлече рекордните 1,8 милиона чуждестранни посетители, което донесе 7 милиарда долара, съобщиха представители. Този резултат счупи рекорда от 1,4 милиона туристи през 1974 г., поставен точно преди избухването на гражданската война от 1975 г. до 1990 г.

За мнозина, особено за онези, които не са били скоро в Бейрут, промяната, предизвикана от бурния строителен бум, е поразителна. В центъра на града изникнаха цели квартали от елегантни жилищни сгради с апартаменти за по 5000-8000 долара на квадратен метър. Някои от тях са реставрирани старинни сгради от османското управление през 19 век, други са чисто нови здания, построени върху парцели, отдавна разчистени от старите полуразрушени сгради. Многоетажни кули се издигат на брега на терени, отвоювани от морето.Имената на новите проекти са ефектни като тях самите – „Суковете на Бейрут“, „Кулата на Венера“ (Venus Towers) и „Сама Бейрут“ (Небето на Бейрут) и това са само някои от мащабните архитектурни проекти, които се изпълняват в момента.

„Това е новият Бейрут. Изглежда хубав и модерен, но проблемът е, че трябва да си богат, за да му се наслаждаваш“, каза Иман Хейдар, 42-годишна майка на две деца, излязла на разходка из „Суковете на Бейрут“ – открит търговски център на площ от 100 000 кв.м.Молът на стойност 300 милиона долара бе построен от „Солидер“ (Solidere), най-голямата компания за строителство и развитие в Ливан, на мястото на старинния сук (пазар). Лъскавите аутлети обаче нямат нищо общо с оживените сукове, които бяха на това място преди гражданската война, където идваха хора от цялата страна, за да си купят всичко – от зеленчуци и дрехи до бижута.“Солидер“ пръв започва да руши, разчиства и да застрояване голяма част от центъра.

Мнозина като Хейдар се безпокоят, че Бейрут се превръща в притегателен център за крупни инвестиции, които създават пазар, който не е по джоба на повечето ливанци.Според експертите много от собствениците на новите апартаменти идват от богатите на петрол държави от Персийския залив или са представители на заможната, 12-милионната ливанска диаспора, които искат да имат жилище за редовните си посещения в Бейрут.Всъщност много от луксозните апартаменти по прочутата крайбрежна улица в Бейрут с изглед към Средиземно море изглеждат необитаеми, а стъклените им фасади стоят тъмни през нощта.

Броят на сделките и цените на недвижимите имоти скочиха през последната година, сочат данни на водещата ливанска „Банк Оди“. Стойността на продажбите на недвижими имоти през декември 2009 г. в цялата страна достигна 1,25 милиарда долара, което е с 40,8 на сто повече в сравнение с декември 2008 г. Броят на продажбите през 2009 г. се е повишил с 27 на сто спрямо предходната година, показват данните.“Световната криза, която се отрази сериозно на пазара на недвижимите имоти в Персийския залив, по някакъв начин подтикна инвеститорите да се обърнат към Ливан“, каза Тина Шамун, маркетинг мениджър на „Плъс пропъртис“, базирана в Дубай маркетингова компания, която промотира два луксозни проекта в Бейрут.

Проектите на стойност 700 милиона долара – „Плъс тауър“ (Plus Tower) и „Кулите на Венера“ – включват пет луксозни жилищни кули с мезонети в центъра и по крайбрежието на Бейрут.По думите на Шамун продажбите ще надминат очакванията – ще купуват основно ливанци, но и граждани на страните от Персийския залив.
Преди края на миналата година в Ливан отвориха врати няколко петзвездни хотела на реномирани международни вериги, включително крайбрежните „Ротана“ (Rotana) и „Четири сезона“ (Four Seasons), както и „Льо Грей“ (Le Gray), който е част от британската „КембълГрей хотелс“ (CampbellGray Hotels).Друг нов проект е 50-етажната сграда „Сама Бейрут“, която, след като бъде завършена през 2014 г., трябва да стане най-високият небостъргач в Ливан.

Проектът, стартирал по-рано тази година, бе разкритикуван от някои кръгове, които смятат, че сградата ще унищожи архитектурното богатство в историческия район.Инвеститорите обаче не се смутиха. „Смесването на съвременността с историята обогатява“, каза Масад Фарес, ръководител на „Прайм кънсалт“ (Prime Consult), консултантската фирма, която отговаря за „Сама Бейрут“.

Мона ал Халак обаче нарича това разнообразие градоустройствена катастрофа. „Центърът на Бейрут беше място, където се срещаха хора от всякакви социални слоеве. Сега, ако нямаш пари, няма какво да правиш там и не се чувстваш добре дошъл“, каза Халак, която е архитект и член на изпълнителния комитет на APSAD – организацията, повела кампания за класифицирането на старите сгради в Бейрут като паметници на културното наследство, които трябва да бъдат защитени. По нейните думи тези културни паметници биват унищожавани заради изграждането на модерни кули, без да се мисли за градоустройствен план. „След десет години градът изобщо няма да прилича на Бейрут, който познаваме“, добави тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.