Нормално ли е да се блокират пътища?

Драган Янич

Протести в Белград. Снимка: АФП/БТА

Блокадите на пътни артерии, особено ако имат международно значение, са незаконни на няколко основания. Това означава, че и без специалното решение, което взе правителството, властите можеха да ангажират силите на реда и да осигурят последователно прилагане на закона. Нещо повече, това е тяхно задължение. Но тук не става дума за последователно приложение на закона, а за политико-икономически проблем, за чието решаване е нужно много повече от силата, с която разполагат органите на реда.

Следователно правителственото решение за приемане на специална наредба, с която се налага деблокада на пътните артерии, има характер на политическа позиция. С нея правителството иска да каже, че държавата търпи неприемливо големи икономически щети и че мисли за възможността да посегне към непопулярни мерки, като прилагането на сила, което с радост би избегнала. Това е и посланието към стачкуващите – че няма да бъдат толерирани до безкрайност.

Властите и сами помогнаха за тази ситуация, като позволяваха през последните няколко години групи от стотина недоволни да блокират важни пътища и да се пазарят за изпълнение на исканията си. Излизаше, че това действие може да доведе до резултат, защо тогава да не се използва.

Така се стигна до разпространеното убеждение, че блокадите са една съвсем нормална форма на протест и следователно всяко прилагане на сила може да се тълкува като атака на властта слещу гладните работници. А това е далеч от истината, защото блокирането на ключови пътни артерии не бе част от наистина масови протести и големи социални и политически вълнения, каквито засега няма.

В основата на всичко лежи фактът, че все по-голям брой хора остават без доходи и дори цели области като Куршумлия и околностите й тънат в социална безнадеждност. Решението на проблема на пръв поглед изглежда крайно просто – властите трябва да да осигурят на протестиращите работници работа и заплати и те ще бъдат напълно доволни.

На практика нищо не е така просто. Фабриките, в които работниците искат да работят, са съсипани, а пазарът за стоките, които са произвеждали, отдавна е поет от други производители. Блокадите на пътищата вероятно са можели да помогнат в момента, когато пропадането е започвало, но сега не могат. Много от стачкуващите твърдят, че с години не са получавали заплати, но истината е, че те не са и работили, а само са идвали на работа и са пазели работните си места, а затова не са получавали заплата.

Изниква въпросът защо работниците не са се бунтували по-рано. Отговорът е ясен – грижели са се, макар и формално, да запазят работните си места и сега се борят за тях и искат държавата да им осигури заплати. Сега обаче може да помогне само създаване на стабилни условия за работа, като се привлекат повече инвестиции и се открият нови работни места, на които действително ще се работи.

Блокадата на пътища може да донесе само някое еднократно „инжектиране“ в сметките на стачкуващите, но не може да реши проблема. А деблокадата на пътища и железопътни линии със сила може да бъде плодотворна само ако властите създадат възможност в обозримо време по същите тези пътища да пристигнат нови инвестиции и работа.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.